През изминалата седмица изчетох купища коментари за поредния „кръвожаден“ евродоклад и как, ако „продължаваме така“, скоро ще ни изхвърлят от Общността. Прочетох и още толкова коментари за недостатъчно строгата евродиктатура и как това „няма да ни оправи“. Не открих обаче и един коментар на съдържанието на доклада. Ще отметна накратко някои по-интересни места.
Нека припомня, че съдебната ни система се реформира и компютризира от над десет години, а непрозрачността на нейните системи, както и непрозрачността на търговете по обществените поръчки за изграждането им, са едва ли не вече нейни атрибути. Сигурно затова първото, за което се хваща погледът ми в доклада, е вниманието, което се отделя на прозрачността, обратната връзка с гражданите, работата с гражданските организации, с бизнес- и професионалните обединения. В текста, например, се споменава за „електронен регистър за жалби и сигнали на гражданите”, изпращани до ВСС, който бил представен през януари 2012 г. За съжаление, на сайта на ВСС подобно нещо или не съществува, или не е публично. Има формуляр за събиране на жалби, но нищо от работата на тази система не се вижда.
Още нещо: на 31 октомври 2013 г. е представена нова методология за оценяване на съдии. Междувременно ВСС прилага старата методология за оценяване от 2011 г., но „следвайки по-задълбочено разглеждане на фактите, определящи оценката.“ Това – с оглед на скандалния случай с уволнението на съдия Мирослава Тодорова, който показа колко всъщност струва методологията и който извади наяве и друг тревожен симптом: не чак толкова гарантираната независимост на съдебната власт от изпълнителната. Навярно много от нас се питат как изобщо Европа търпи това, щом отново върховни европриоритети са „прозрачността, обективността и интегритета на оценките, промотирането, уговорките и дисциплинарните решения на съдебната власт.“
Друго чудо на чудесата е проектът „По-нататъшно развитие и усъвършенстване на Единната информационна система за противодействие на престъпността и интегриране на ведомствените информационни системи в ядрото й“. Според доклада, този проект бил вече не само завършен, не само работел „междуинституционално“ (ключов факт!), но и чрез него сме можели да следим в реално време „109 стандартизирани събития“… Парите за изпълнението му са дошли пак по програмата ОПАК, а бенефициент е била прокуратурата. Къде обаче трябва да гледаме, за да го видим? Всъщност, това е прословутото ЕИСПП – едно голямо, дълго и безрезултатно крадене на пари от Европа, за което си събирам материали от пресата от години и не спирам да недоумявам как изобщо еврокомисията се оставя да бъде лъгана така?
Лично на мен обаче ми бе най-интересно как в евродоклада е отразен случаят с Law Choice. Това е същият този софтуер, който трябваше да подбира на случаен принцип съдиите и с това да осигури безпристрастност при решаването на всеки случай… (Можем да го видим споменат с името си в придружаващия доклада технически документ с препоръки.) Миналата година НПО-тата здравата се разшумяха за него, което бе обяснимо заради наближаващия доклад на Еврокомисията, но, от друга страна, бе странно, тъй като Law Choice е всъщност стар колкото самата реформа на съдебната власт. Проектът може дори да бъде открит с номера си в преписките в прокуратурата като проблемен още от 2007 г. Поради което пак следва досадният въпрос: защо чак сега? Отговорите са два, изберете си единия. Ако обичате простите обяснения, то приемете баналната версия с изтичане на срока на старата поддръжка. Защото, да, предстои обновяване на скандално скапания софтуер и, да, някой ще прибере отново солидна евросума за това. И, да, това ще продължи неопределено дълго – до деня, в който ще бъде изградена системата. Ако обичате по-сложните версии, ще ви отговоря с въпрос, даже с три: Защо у нас дефектни и противоречащи на европейските стандарти и ценности методологии, системи, закони трудно подлежат на забрава, а все се доработват, усъвършенстват, надграждат, поглъщайки стотици милиони евроданъци? Откъде произтича безкрайното търпение на евровластта към това? И каква, по дяволите, е ролята на неправителствените организации в този сюжет?
fiction and faction