Технодискриминация | Култура – Брой 40 (2876), 29 ноември 2013

Наскоро съоснователят на Pirate Bay Питър Сунде даде интервю за Wired.co.uk, в което говори за надвисналата над човечеството нова тоталитарна ера. Той изхожда от опасението си, че рeer-to-peer споделянето на файлове и централизирани услуги правят уязвими за надзора на американските служби за сигурност (NSA) не само гражданите на Америка, но и тези на много други страни. Той също вярва, че политиците не могат да бъдат победени с нови технологии, а с революция. Мнението му е провокирано от конкретен въпрос – за валутата Bitcoin. Това е интересна технология, но символизира крайната загуба на вярата в политическото, счита той. Сунде не е лудит и не мрази технологиите. Не е и просто критик. Той работи по доста напредничави начинания, като особено набляга на едно приложение за криптирани съобщения, наречено Hemlis („тайна“ на норвежки). Сунде обаче е забележителен и с това, че твърдо вярва в данъчното облагане, доколкото то е инструментът, който позволява на обществата да изграждат и споделят обща инфраструктура.
Недоверието в политическата система е гибелно, счита той и тъкмо за да промени това, се е устремил в политиката. Неговата цел е да влезе в Европарламента като член на Пиратската партия. През януари 2014 започва кампанията му и ако все пак успее да спечели място в Европарламента, в което той се съмнява, обещава да повдига важни и отбягвани теми. Като данъчната политика, например, или странната незаинтересованост на хората от европейските държави към работата на Европарламента, имаща такова влияние върху националното законодателства в страните им.
Ние може и да се шегуваме за нелепите политики в Брюксел, насочени към размерите на зеленчуците, казва той, но е факт, че някакви хора са изпратени там да вършат нещо и никой не знае какво всъщност вършат. За какво ни е този европарламент, ако ще работи така? – пита Сунде. И защо никой не се опитва да промени това?
Европейският законодателен монстър обаче не бива да бъде разглеждан независимо от презокеанския си партньор, обвързал не само Стария континент, но и доста голяма част от света посредством заплашителни тайни договорки от рода на АСТА, TPP, Sopa. За тях е ставало дума неведнъж в мрежа/паяжина и си струва да ги напомня, но този път тъкмо в актуалния контекст за фашизма: Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP), Законът за киберобмен на разузнавателни данни и защита CISPA и изобщо всеки подобен на тях закон, ако се сещате, си остават напълно несъвместими с гражданските свободи в мрежата. Свирепостта на тези закони е пропорционална на ниските локални правни стандарти в държавите, които са ги подписали, и на липсата на кибер-грамотност у гражданите. Липсата на обществен дебат и парламентарен контрол правят възможни всякакви намеси в локалните законодателства. Напомням това заради пълната непрозрачност, при която се случва това и у нас. И не би трябвало да ни ужасява толкова мисълта, че сме приравнени към страни от третия свят, като Малайзия, Перу или Виетнам, а че и силните в политиката Германия и Франция не могат да се съпротивляват на NSA.
И пак да ви върна към проблема с апатията: разкритията за NSA напоследък (спомнете си Сноудън) бяха достатъчно скандални, за да взривят вълна от негодувание по света, но нищо никъде не се случи. Никой не вдига демонстрации пред американските посолства. На какво се дължи растящата политическа апатия на гражданите? Разочаровани от политиката и финансовата система, те се обръщат към технологиите за алтернативен изход от положението, вместо да се ангажират с демократическия процес. Това, разбира се, е по силите единствено на малка част от гражданите, на „умните хора“, разбиращи технологии, т.нар. „нердове“ („nerds“) или „нов елит“. Тъкмо те обаче, които би трябвало да помагат да се оправи системата, са твърде арогантни и мързеливи, за да го правят. Това е много опасна инерция, защото след политиката и финансовата система, технологиите са на път да се окажат поредното разочарование… Просто подслушването и политиката, която разчита на него, няма да изчезнат, ако и да имаме най-доброто криптиране на света.
И в заключение: не расовата, религиозна, полова или друга някаква дискриминация ни разделя, а дискриминацията на база технологична грамотност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.