Трилър | Култура – Брой 37 (2873), 08 ноември 2013

Събитията около Агенцията по вписванията тази есен се редуват с интензивност, достойна за трилър. Ето защо с удоволствие обръщам гръб на „най-актуалното“ събитие, бутафорните „студентски“ протести, за да ви занимавам с правителството по обичайния начин – откъм електронната му страна. Поводът този път е порталът EBG.bg – единственият портал за електронно разплащане към АВ, който тази седмица спря да работи. Това стана ясно, след като много собственици на фирми и клиенти на дружеството споделиха, че са получили мейл със съобщение:
Уведомяваме Ви, че ръководството на „ИБГ.БГ“ АД взе решение за прекратяване на дейността си в областта на платежните услуги. В тази връзка, считано от 30.11 – 01.12.2013г., порталът eBG.bg, както и всички останали системи/сайтове и услуги на eBG.bg в областта на плащанията, няма да бъдат достъпни и поддържани.
Никакви обяснения от страна на дружеството или от Агенцията относно причината, поради която това се случва. Никакви успокоения или дори предупреждения за това, което ще последва след указаната дата. Медиите ни също са прекалено ангажирани с евтиния университетски спектакъл и не анализират случващото се. А то е важно. Нека припомня що за дружество е „ИБГ.БГ“- ООД. Регистрирано на 28 ноември 2006 г., то е със седалище София и с предмет на дейност: информационни услуги, компютърни технологии, технологичен трансфер и внедряване на ноу-хау и други подобни. Първоначално съдружници са „Верео текнолоджис“ – ЕООД и някой си Пламен Борисов Петров, а управител е Михаил Владимиров Захманов. На следващата година Петров е заличен и на негово място идва Захманов. Тъй като тези имена едва ли говорят много на публиката, ще обобщя – става дума за субекти от най-тясното бизнес обкръжение на фамозния Спас Русев, навлязъл в бизнеса, обслужващ електронното ни правителство, с фирмата “Телелинк” чрез подставеното си лице Любомир Минчев, а за “Телелинк” се знае, че се замогна след приватизацията на БТК и се превърна в негов основен партньор. И така, ИБГ.БГ е поредната IT фирма на Русев редом с “Верео”, “еBg”, “Нет Ис Грама”, “Секнет”, D&D Consulting и др, а иззад тях надничат такива интересни субекти, като Рослин Капитал Партнърс  България ЕООД и Медийна Инвестиционна Организация, в която е съпругата на Минчев, Мария Опренова.
Няма да припомням тежките времена, когато ИБГ.бг бе натрапена на потребителите, нито бедите, които причини на гражданите и фирмите. По-важно е да се замислим за евентуалното бъдеще, а и за причината, предизвикала закриването на дружеството. Какво означава закриването на единствената платежна система на една държавна агенция, за която се знае, че се поддържа от частна фирма, сраснала се с офшорен бизнес? Едно доброволно оттегляне би противоречало на логиката на офшорния вампиризъм. С оглед на случващото се с кадастъра и Агенцията по вписванията, по-вероятно правителството се подготвя за търговия със земи с чужбина, дали обаче иде реч за обичайната след идването на всяка нова власт „смяна на караула“, причиняваща чудовищни щети под формата на милиони левове загуба, системен хаос и подкопаване на без това нищожното доверие на гражданите в държавата?
Има и друг един важен въпрос: ще продължи ли да съществува системата на ИБГ.бг в чисто технологичен смисъл? Ако не, какво ще стане с базите й данни, съдържащи най-вероятно номера на кредитни карти и фирмени данни? Едва ли някога ще научим каква е exit клаузата в договор с фирма на Спас Русев, но е знайно, например, че в стила на Телелинк е да не предоставя достъпа до изградените от тях системи на поръчалите ги клиенти. Мотивът е поддръжка. Така че, ако тази система престане да работи, в чие владение остава „контентът“?
Ако ли пък ще се изгражда нова система (да не забравяме все пак намерението да се влеят тепърва едни 30 млн. в електронното правителство), как ще се набавят качествени данни, за да стартира тя?
И още нещо: облачните технологии са голям хит сред правителствата напоследък. А exit клаузата в договорите с такъв оператор са най-голямата тънкост . Просто нека напомня на това правителство, че правилото за мътната вода и рибата си важи. И ако тепърва финансовите директори си мислят да направят удар с „облака“, ще има и много други, които ще плачат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.