Тука има – тука нема | Култура – Брой 13 (2849), 05 април 2013

Група активисти поискаха от Централната избирателна комисия да отвори изходния код на софтуера, с чиято помощ ще „брои” гласовете на насрочените за 12 май 2013 парламентарни избори. И това – с цел да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.
Това отворено писмо, както и някои последвали го публикации в медиите  породиха спор. От едната страна са тези, които се опасяват, че отварянето на кода ще е с лоши последици, защото така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите или ще ползва наготово при следващите избори интелектуален продукт, в който са инвестирани чужди средства и труд. А от другата страна са опънсорс-зилотите, които намират това за пълни безсмислици, защото „отварянето на кода по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати”, а „пазарните” съображения за опазване на този „интелектуален продукт” от свободно копиране са безпочвени, тъй като потребителят му е един-единствен по подразбиране – ЦИК.
Привържениците на отварянето на кода споделят, че има нещо дълбоко нередно, например, в присъствието на екип програмисти в ЦИК по време на целия процес по въвеждането и обработката на данни, като подозренията им са за „доработване” и „актуализиране” на софтуера „в движение” и „на място“; и решението, което предлагат, е фиксирането на софтуера с помощта на електронен подпис и прилагането на удостоверение за време (TimeStamp).
Проф. Константинов, подал наскоро оставката си като председател на съвета на директорите на „Информационно обслужване“, пък взе страна с коментара, че идеята да се публикува софтуерът за изчисляване на резултатитее достойна за някой, който не знае откъде се включва компютърът и заплаши, че заради всички гадости, които някакви несъстоятелни хора изринаха по повод на нашето дружество, „Информационно обслужване“ може и да не участва в конкурса на ЦИК за определяне на преброител. Както вече медиите отбелязаха, кандидатстването за въпросния конкурс приключи и може да се види, че за него отново е кандидатствала една единствена фирма. Познайте коя.
И така, сред взаимните упреци в некомпетентност и уточнения, които нищо не говорят на неизкушения от програмиране гласоподавател, истината се поизгуби, а в случая тя е май относително проста и достъпна дори за средно грамотен в смятането гражданин. Защото какво толкова върши този софтуер в крайна сметка? Сканира формуляри ли? Ако е така, може би си струват усилията на опънсорс-зилотите да следят дали всички бюлетини не са с еднакви номера, например. Най-вероятно обаче софтуерът върши същото, което и една най-обикновена, двуизмерна екселска таблица, с по един ред за всяка избирателна секция по хоризонтала и по една колона за всяка партия по вертикала…
Та, доколкото този софтуер борави само с две величини – брой секции и брой партии, и извършваните от него пресмятания могат да се свършат едва ли не на ръка, вероятността за манипулацията на толкова прост алгоритъм е пренебрежима. Проблемът с евентуалната подмяна на вота е най-малко в софтуера. Манипулацията е или върху готовите резултати от изчисленията, или извън обсега на програмата, която ги извършва, т.е. на съвсем друго, „хард” ниво.
Представете си, например, следната ситуация, която, между другото, се коментира по форумите: за относително голям град (с около 500000 жители ) се отпечатват около три пъти повече бюлетини. Тези бюлетини (пакетирани и точно на брой) пътуват няколко часа до секцията. След като вотът приключи и се знае реалният резултат, какво точно се случва с останалия амбалаж?
Логично е да се предположи, че ако „алгоритъмът” включва слагане в торби, пренасяне на торби, товарене на торби в автомобили, предварителен оглед на автомобили и следване на автомобилите до секциите, най-добре ще е да се помисли за граждански контрол при целия процес от напускането на фабриката през гласуването до самото броене, от СИК, през РИК, та до ЦИК и на финала – обратно във фабриката, където неизползваните бюлетини се унищожават.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.