След стрелбата в Париж, взела живота на 12 души, последва парад, в чиито челни редици видяхме видни търговци на война. Не е много ясно дали Европа е в ужас или вече празнува новия световен ред. И все пак, поне пред медиите, най-притеснена от близкото бъдеще изглежда Великобритания. Директорът на Британските служби за сигурност MI5 Андрю Паркър съобщи от щабквартирата си в Лондон, че Ал Кайда в Сирия замислят атаки в Западна Европа, като вероятните мишени ще са транспортната инфраструктура или «иконични мишени».
След обявяването на смъртта на Бин Ладен през 2005, светът като че ли позабрави Ал Кайда, но след появата на Ислямска държава в Сирия бързо си я припомни. Андрю Паркър твърди, че Ал Кайда хитро използва социалните мрежи, за да подбужда британските граждани към насилие, и че само в последните месеци съществуващата още от 1909 MI5 е успяла да осуети три атентата. Дали е така, няма как да узнаем, Паркър обаче уверява, че нивото на заплахата е сериозно, а самата заплаха – твърде комплексна, за да се води борба с нея по обичайния начин. И, както можеше да се очаква, Паркър заяви, че MI5 се нуждае от още средства и от пълен достъп до комуникациите на гражданите в социалните мрежи.
«Тъмните места, където тези, които искат да ни навредят, кроят плановете си, казва Паркър, нарастват. Нужно е да имаме достъп до (…) релевантни данни…»
Британската GCHQ наскоро също поиска по-голям достъп до тъй важните за терористите Фейсбук и Туитър.
В САЩ пък бившият шеф на НСА и ЦРУ Майкъл Хайдън е заявил на всеослушание, че случаят Шарли доказва, че няма нищо лошо в събирането на масивни количества метаданни от доставчиците и че програмата “Muslim Mapping” («картографиране на мюсюлманите») на Ню Йоркската полиция, спряна поради многото доказателства, че е безполезна срещу терора и опасна за гражданите, трябва отново да заработи.
Дотук добре, но това за повечето надзор за сметка на по-малкото свобода го слушахме след 11 септември 2001. За Европа това, освен всичко друго, са и 13 години, изпълнени с целенасочени опити да се изправи на глобалната сцена не само като икономически субект, но и като политически. Това са също така и 5 години Лисабонски договор, чието може би най-запомнящо се постижение бе ведомството на Аштън и масивната реформа, целяща уж да направи по-прозрачни и демократично контролируеми кашите, забъркани дотогава от европейската комисия – поради невъзможността за баланс между национални и общностни външни интереси. Простичко казано, през последните години – под предлог адекватна външна политика, сигурност и борба с тероризма – бюрокрацията на ЕС нарасна неколкократно, милиарди обществени средства потънаха неясно къде, а най-процъфтяващият сектор в икономиката се оказаха строителството на затвори, надзорът, цензурата и… терорът. Последните новини, след грандиозния марш в Париж в памет на карикатуристите от „Charlie Hebdo”, са решението да се засили борбата с тероризма. Как? По познатия начин – в партньорство с интернет-операторите, които ще засичат и премахват „съдържания, подбуждащи към терор”, в партньорство с авиокомпаниите и достъп до системите им за събиране на данни, чрез засилен пограничен контрол и „засилен контрол над някои пътници въз основа на някои критерии”. Който и досега съществуваше, но не спря нашествието на мюсюлмани на запад.
Всеки европеец с малко ум би попитал: Извинете, но не харчите ли за това парите ни от 13 години? Защо несигурността ни расте право пропорционално на усилията ви? Нормалният европеец обаче няма думата. Тя му е отнета от медиите, а в медиите текат разгорещени схоластични спорове на тема… религиозни свободи. В XXI век все още се говори за предимствата на една или друга религия!!! Но не е само това! Има и такива, които са убедени, че религиозните спорове изместват фокуса от истинската заплаха, а тя е покушение над… свободата на себеизразяване. Погледнете кой протестира с лозунг “Je suis Charlie” у нас. И в името на какво. Това са собствените ни патологично страхливи и продажни медии. Те демонстрират своята лоялност към ограничителите на свободата в името на свободата.
fiction and faction