В неделя сайтът на ЦИК, на Информационно обслужване, на Парламента и на ДАНС отново се сринаха. Бяхме „успокоени“, че се сриват „само“ сайтовете, понеже до тях лошите хакери имат достъп през интернет, а самите системи остават непокътнати. Нищо, че референдумът беше тъкмо за това – чрез интернет „да дадем възможност на тези близо два милиона българи зад граница да могат да гласуват в българските национални избори“. Спирам дотук с обговарянето на изборите и се съсредоточавам върху нещо друго, свързано косвено с темата – електронната самоличност.
Една новина привлече вниманието ми тези дни: „Австралия премахва паспортите“. В първия миг реших, че паспортът, това относително ново, но вече окопало се в сума международни конвенции изобретение на цивилизацията, наистина е на път да изчезне, но заглавието подвежда – иде реч за изчезване на физическото тяло на паспорта. Самият паспорт като форма на контрол и ограничение не само няма да изчезне, но и ще увеличи функциите си, за да продължи да пречи на порядъчните хора да пътуват. (На не толкова порядъчните хора подобни мерки никога не са пречили да пътуват.)
Както сигурно вече се досещате, това ще стане с мигриране на лични данни „в облака“. Облачните технологии са митичният свят на големите данни и големите пари, благодарение на който ние имаме възможността да складираме данни на произволно отдалечени от нас сървъри и да имаме достъп до тях през кое да е от мобилните си устройства.
Представете си сега, че не купонджийските ви снимки, а личните ви данни са поверени на популярни облачни платформи, като Dropbox или iCloud! Защото в момента точно нещо такова се случва в Австралия – правителството разработва пилотен проект, за да тества как това работи при пътувания между Австралия и Нова Зеландия.
Каква точно лична информация ще мигрира?
Предимно биометрична – пръстови отпечатъци, лицево разпознаване и т.н. Така не просто всеки гражданин ще се превърне в движеща се мишена, но и самите държави, поверили данните си на облака, ще се превърнат в мишени за хакери или недобросъвестни бюрократи. Подобни данни струват милиарди на черния пазар!
Австралийският правителствен център по кибер безопасност е публикувал само месеци преди проекта един доклад, в който се казва, че държавната мрежа е атакувана всекидневно и че от 2011 г. насам инцидентите са нараснали с 300%.
Правителството на САЩ също преди месеци съобщи за пробив, при който са изтекли данните на 20 милиона американци на стойност 4 милиона.
Обединеното Кралство пък изрично се е отказало от идеята за електронни ID карти, но пък се носи мълвата, че на сесии на Международната организация за гражданска авиациявече се обменят неофициално, „на флашки“, сертификати за публични ключови инфраструктури (PKI) за биометрични паспорти на цели държави.
Ако изтърпяното унижение от биометриката и RFID чипирането не ни е достатъчно, пише предприемачът Саймън Блак за сайта Sovereign Man, то представата, че всичката тази прекалено свързана с физическите ни тела информация е поверена за съхранение на бюрократи, трябва да е направо мъчителна.
Но да оставим Австралия на австралийците и да си припомним една скорошна „гениална“ идея на здравния ни министър да ни допуска до здравни услуги само срещу биометрично идентифициране. Това си беше брутално, примитивно изнудване на всички граждани в тази страна, нещо, заради което министър Москов тутакси трябваше да се превърне в политически труп, но ето че той си е на мястото, а ние живеем в очакване на поредните му палави приумици. Явно правителството ни спешно се нуждае от биометрични данни, за да стартира някое безумно облачно начинание, демонстрирайки по този начин ИТ-компетентност и софистицираност пред простодушните граждани, а те да се правят, че не забелязват как безнаказано се разиграва хазарт с техния бизнес, с тяхната собственост, а сега и с тяхната физическа идентичност. С нашите данни се търгува на черно и сега благодарение на това, че държавните информационни системи са в частни ръце. Какво обаче ще се случва с нас тепърва? И какво ще се промени, ако едни частни ръце бъдат заменени с други частни ръце?