ЦИК безподобен! | Култура – Брой 37 (2959), 30 октомври 2015

В не много ранната сутрин на изборния ден (25 октомври 2015 г.) сайтът на Централната избирателна комисия отброяваше, че до изборите остават 1 ден, 14 часа и 49 минути. Сайтът беше застинал на датата 23 октомври! Появи се недоумение: на коя планета се хоства сайтът на ЦИК? На Марс?
В един момент (около 10.30) се установи, че сайтът изобщо го няма в мрежата. Сайтът очевидно е бил в срив още от петък и е зареждал индекс-страницата си от „кеша“ във вида, в който е била тогава.
DoS-атака! – разбръмча се мрежата тутакси. „Сайтът на ЦИК падна!“, „ЦИК зацикли! Даде фира!“ – побързаха да повторят медиите. Данни няма! Не може да се обобщи избирателната активност!
Интересно как се сриват сайтовете на държавните ни служби винаги, когато най-много се разчита на тях. Помните ли колко навременен беше течът в системата на НАП в началото на 2009? През февруари Мургина подаде оставка и на нейно място дойде Красимир Стефанов, а през юни бяха изборите. Знаем кой спечели. Ами сривът на Търговския регистър през 2010, помните ли? Ами Здравната каса през февруари 2014? Държавата страда от хронична „сървърна недостатъчност“. Дали и този път диагнозата ще е такава? Колко му е да се похарчат едни грешни милиони за нов хардуер! Кой и как стопанисва сървърите на ЦИК? Да се ползва безплатната whois услуги, за да се разбере това, е несериозно. Най-много да видим зад кое прокси се крие ЦИК. Но пък и ЦИК са малко несериозни, защото дори и whois протоколът е достатъчен, за да видим, че се крият зад безплатните услуги на Cloudflare[1].
Чудесна защита, няма що! В ранния следобед сайтът продължаваше да липсва, като междувременно стана ясно, че и сайтът на ГРАО го няма. А също и този на МВР. И даже на Интегратора, (Информационно обслужване АД), който е в най-висша степен отговорен за безпроблемното протичане на изборите, електронни или не.
В момента (18.30, 25 октомври 2015г.) сайтовете, с известни засечки, са вече на линия, а директорът на Информационно обслужване проф. Константинов дава интервюта как в изборния ден е имало „масирана атака от България и чужбина, но тя е овладяна“; и че тя, „за щастие, няма никакво отношение към изборния резултат“, защото системата за обработка на резултатите изобщо не е свързана с Интернет.
Според проф. Константинов, това е саботаж от страна на „противниците на електронното гласуване и ентусиазирани хакери“. Нали противниците на е-вота все търсят доводи „против“ и злорадстват при всеки сринат сайт, насилена банка или мейл на висш политик.
Но, така и така, пак споменах „електронното гласуване“, ще взема да завърша с него. Паралелно с местните изборите протече и подобието на референдум „за и против електронния вот“. „Подобие“, защото мина при доста неясна процедура. От една страна, привържениците на е-вота пищяха, че Централната избирателна комисия саботира референдума като нарочно е наредила да се питат хората дали искат да гласуват в референдума, вместо да им напъхват всички бюлетини в ръката, а те сами да решават. От друга – противниците се оплакват от точно обратното.
Привържениците на електронния вот заплашват, че ще направят недоволството си „viral“ из медиите, но не виждам засега и един публичен статус, който да споделя, затова ще цитирам един противник на е-вота, зеления активист Кирил Ценев:
„Първо трябва да питат дали желаем да участваме (…), после да връчват бюлетините, които сме заявили; после да ни впишат данните в списъка/списъците; после – да се подпишем. Това е правомерната последователност на действията. Ако не питат, значи правят нарушение (…).Но и ако я връчват по дефолт, и това е нарушение. Това изкуствено повишава активността на референдума. Казаха ми: „Ако не желаете, пуснете я празна!!! Нямат никакво право да ми дават такава препоръка! Казах им, че и празна нямам желание да я пускам, но вече ми бяха внесли данните в другия списък. Не знаеха какво да правят. Обясних им, че трябва да заличат данните ми в другия списък, щом са ги внесли прибързано. Останаха много смутени.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.