Човешкият контекст | Култура – Брой 5 (2927), 06 февруари 2015

В стремежа си към глобално надмощие Пентагонът не жали средства и усилия и в рамките на някакви си 15 години се очаква да навлезем в „светлата” ера на напълно автоматизирана глобална война, която от американска страна ще се води не от войници, а от изцяло интелигентни устройства, въоръжени със свръхмодерни оръжия.
Това стана ясно миналата седмица, след като министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл представи „Инициатива за иновиране на отбраната” (Defense Innovation Initiative). Роботи, автономни системи, 3D печат, миниатюрни устройства и големи данни, това са новите монстри на въоръжение; дали обаче всичко това е реално, а не опасна делюзия в холивудски стил, „задвижвана от отчаяние, фантазми или високомерие”, пита наблюдателят д-р Нафез Ахмед, известен с разследванията си в областта на международната сигурност.
На пръв поглед всичко изглежда сериозно: Пентагонът е финансирал изследвания в Центъра за технологии в Националния университет по отбраната и национална политика за сигурност във Вашингтон и сега просто дава публичност на намеренията си, а те са свързани с монополизиране на предстоящия „трансформационен напредък“ в нанотехнологията, роботиката и енергията. Инициативата на Хейгъл е ръководена от зам.-министъра на отбраната Робърт O. Уърк, който през януари миналата година публикува доклад „20г: Подготовка за война в епохата на роботиката“. Автори на доклада са Уелс и Кадке. Уелс е и председател на не особено популярния „Хайлендс форум“, обединяващ военни и информационни експерти около въпросите на отбранителната политика, произтичащи от влиянието на ИКТ и глобализацията.
Докладът съдържа предупреждението, че ускоряването на технологичния напредък ще „хомогенизира света икономически, социално, политически и военно, но също така може да увеличи неравенството и социалното напрежение”, така че, за да остане военна сила номер едно в света, Пентагонът ще трябва да вземе „драстични мерки”… и „да преосмисли своята култура и организационни процеси, основани на мрежовост, пъргавина и знание.”
Какво съдържа докладът? Ключова област за подобряване на разузнавателната способност на САЩ е автоматичното анализиране на Big Data. Добивът на огромни масиви от „чувствителни лични данни“ от източници в интернет и социалните медии отдавна не е никакъв проблем, но трябва да се определи при какви условия Пентагонът може да използва личната информация на американските граждани, на отделни личности или отделни нации, тъй като тази възможност не буди масови възторзи.
Облачна роботика – до 2030 г. глобалното общество би могло да стане реалност благодарение на свързаността на отделните роботи в мрежа, достъпни за контрол чрез Интернет и йерархия от кибер-системи. Това би увеличило многократно възможността на устройствата за споделяне на ресурси и сътрудничеството с други машини. Военни машини най-вече. За Пентагона това е т.нар. „Command-Control-Communications, Computers and Intelligence- Surveillance -Reconnaissance (C4ISR)“.
А комбинацията от Big Data и облачна роботика, това значи все по-евтини и ефективни безпилотни роботизирани системи за убиване, нещо, което би могло да е от полза не само при водене на войни, но и при работата на полицията и вътрешната сигурност. Нима не звучи „ентусиазиращо”? Основното предизвикателство, според доклада, за институционализирането на такъв робот ще идва от „политическата реакция“ на роботите – те ще трябва да могат сами да определят кого да убият. Това е само малка част от чудесата на близкото бъдеще, отразени в доклада. Нека въображението нарисува останалото. Интересното е, че Пентагонът съзнава вероятността от глобално недоволство от подобни „иновации” и че трябва да бъде „много проактивен“ във формиране на възприятия спрямо тях, без да се губи „човешкият контекст“. Може би в „човешкия контекст” влиза и намерението „в дългосрочен план да бъдат разработени и дислоцирани роботизирани войници, особено от по-богатите страни“?
Каквато и PR тактика да предприеме Пентагонът в пропагандирането на този екшън, грубата реалност също не е за пренебрегване: в епоха на остеритет, много трудно подобен „прогрес” може да предизвика масово одобрение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *