Web който искаме | www

На 12 март, благодарение на поредния теч, появил се на The Intercept (една платформа на новинарската организация First Look Media, специално създадена през февруари за разкритията на Сноудън), стана ясен механизмът, по който NSA подслушва Skype благодарение на „имплант,“ който, веднъж инсталиран, заобикаля криптирането с помощта на тайни копия на обажданията от милиони компютри. Акцията по хакването и заразяването на компютрите е била наречена Turbine и е била организирана от NSA с цел плячкосване на данни. NSA, от своя страна, се оправдава, че не иде реч за индивидуално следене, а за работа с „големи данни“. Както стана дума в мрежа/паяжина обаче, спорно е доколко ловът на „големи данни“ е безобиден.
Но датата 12 март е забележителна и с друго: на нея медиумът World Wide Web навърши 25 години и, според думите на създателя си Тим Бърнърс-Лий, сега има нужда повече от всякога да бъде защитаван от посегателствата на правителства и корпорации в името на правата на обикновените потребители.
„Ние се нуждаем от глобална конституция – a bill of rights.“ – това са думите, с които Бърнърс-Лий стартира инициативата по написването на една Magna Carta на световната мрежа, която ще е част от по-мащабната кампания, наречена „the web we want“ („мрежата, която искаме“). Тя ще продължи до април 2015, а целта й е да осигури възможност на хората от всички страни, с евентуалната подкрепа на институциите, държавните служители и… корпорациите, да, корпорациите, да дадат своя принос към Magna Carta-та.
Как би могла да се задейства една сложна процедура, каквато е изработването на закон с попълването на онлайн формуляр в мрежата? Как би се постигнал консенсус по такъв сложен въпрос? И нима може да има по-драматичен и неразрешим сблъсък от този между технологиите с тяхното бясно ускорение и инертната, консервативна природа на правото? И все пак, някакви действия се налагат. Тревожните разкрития на Сноудън очертават картина, по-тревожна от всякога, особено на фона на геополитическите размествания напоследък. Web се децентрализира привидно, но всъщност само разширява обхвата си. А контролът става все по-централизиран и Бърнърс-Лий насочва съществена част от критиките си тъкмо към монополната зависимост на инфраструктурата на web от нещо, привидно безобидно и символично – системата от имена на домейни. Тя, както знаем, се намира под контрола на IANA (Службата за присвояване на имена и адреси в Интернет към частната американска корпорация ICANN). След разкритията на Сноудън американската доминация над базата данни с имена на домейни започва да изглежда още по-неприемлива и зловеща. „САЩ не могат да имат глобална роля в работата на нещо толкова наднационално.” – казва той и допълва, че е нужен подход с участието на много заинтересовани страни, а правителствата и големите компании да бъдат държани „на ръка разстояние“.
В случай, че не се намери достатъчно добра воля у политиците и корпорациите, близкото бъдеще, което очаква web, е балканизация и разпокъсване. Едва ли Тим Бърнърс-Лий би искал да види великото си творение застигнато от такъв печален край.
И все пак, печалният край е твърде възможен. Може би ви направи впечатление, че започнах колонката с това, че web трябва да бъде защитаван от посегателства в името на правата и свободите на обикновените потребители… „Потребители“, а не „граждани“, както обичайно се изразявам. Това не е случайна употреба на думата. Напълно умишлена е, доколкото и самият Бърнърс-Лий я ползва… Просто тази дума неусетно стана предпочитаната. Това е тъжно, но не и необяснимо. Няма да е пресилено да се каже, че модерната държава вече е почти неотличима от корпорация. В случая с телекомуникациите те просто са се слели безшевово. Корпоративните интереси неусетно заменят националните, а регулациите – законите. Регулациите, за разлика от законите пък, могат да са доста произволни, неустановими и трудни за санкциониране… – а флуидността им флуидизира вътрешните структури на властта в държавата. Последствията остават за гражданите, извинете, потребителите на услугите на тези корпорации, а потребителите, знаем, рядко се солидаризират помежду си за качествена съпротива. Та така…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.