В един от диалозите на Платоновата „Държава“ Сократ е недоволен от начина, по който поетите представят боговете. Той настоява да им се дадат модели, които те да следват, за да са от полза на Полиса, и с това се слага началото на нещо, което после ще бъде наречено политическа теология – науката за връзката на земната власт (иманентното) с Бога (трансцендентното). През Средновековието никой не поставя под съмнение тази връзка – Църквата управлява редом с кралете. Но идва Модерността и политическите теории, които следват, радикално отричат всеки монопол над репрезентацията на Бог и превръщането му във фундамент на политиката. Политиката (поне привидно) следва либералните принципи на съвещателната демокрация и целта е да се избегнат всякакви тоталитаризми и фашизми. Дали обаче те са в миналото и какво се е случило напоследък, та еклесиастични теми се връщат така стремително на мода? Случват се страшно много неща, но аз ще ви припомня само как през септември 2015, насред възбудения срещу него съдебен процес за злоупотреба с търговски тайни[1], инженерът мултимилионер Антъни Левандовски обяви на всеослушание, че основава нова религиозна организация, Пътят на бъдещето (Way of the Future). WOTF ще си има химн, озаглавен „Наръчника“ (The Manual), а също и място за поклонение (макар засега да разполага единствено с уебсайт). Целта на WOTF е „да развива и насърчава реализацията на Божество, основаващо се на изкуствен интелект“.
Звучи шокиращо и гротескно – да се покланяме на робот! Още по-гротескното е, че пророкът му е съден за злоупотреба. Да не би просто отново да става дума за пари? Все пак, лансирането на нов култ изисква средства. Левандовски обаче е категоричен: WOTF няма нищо общо с бизнеса. Целта на WOTF е безкористна и е продиктувана от грядущата промяна, тази същата, която в Силициевата долина с трепет наричат The Singularity (Сингулярността) и говорят за нея така, както се говори за Деня на Страшния съд. The Singularity, това е Денят, в който сингулярната точка на кривата, описваща възхода ни като вид, ще бъде достигната, еволюцията ни рязко ще смени посоката си и човешкото битие ще се трансформира във всеки свой аспект – труд, почивка, вяра, познание, политика, може би дори и физическото ни оцеляване…
Левандовски не ползва думата „сингулярност“ в изказванията си. Той ползва по-мекото „преходът“. Хората са отговорни за планетата, защото са по-умни от другите животни и са способни да изграждат инструменти и да прилагат правила, казва той в свое интервю за Wired. В бъдеще, ако нещо е много, много по-умно от нас, отговорността ще премине към него. Това, което искаме ние, е мирен и спокоен преход на контрола на планетата от хората към все едно какво.
Звучи налудно, но, исторически погледнато, човечеството е загърбило ирационалността сравнително отскоро. Нека си спомним само доктрината за изкуствените тела на Хобс. Според нея, обществото и неговите институции отдавна са престанали да бъдат отражение на природата. Те са механични, изкуствени образувания, плод на обсъждане и консенсус, а не на инстинкти. Такива изкуствени тела могат да са държавите, църквата, отделни личности, все едно какво. И те ще съществуват дотогава, докато хората имат нужда да ги боготворят и да вярват в тях. В крайна сметка, дори не е важно в какво хората вярват. Защо тогава да не вярват в изкуствения интелект? Кризата в репрезентацията на Бог, предизвикана от Модерността, остави на мястото на Бог празно място, просто бяло петно, lieu vide, както засукано би се изразил някой моден троцкист… Дявол знае какво ще последва, ако на това място поставим изкуствения интелект, но истината е, че тази роля му подхожда. Машините с тяхното безкористно добро (пък и зло), с тяхната мощ (и с техните смъртоносни бъгове и хакове) и най-вече – с пълната им незаинтересованост от човешкото ни битие, са идеални за ролята на нов Бог. Проблемът обаче е този, че с появата му ще се наложи и появата на нова политическа теология, тъй като неминуемо Властта ще пожелае да поднови връзката си с него.
[1] Става дума за Waymo, компанията на Google за самоуправляващи се автомобили, чиито тайни Левандовски предоставил на новия си работодател Uber.