Наскоро четох във Wired статия, посветена на новия кмет на Барселона, активистката от Подемос Ада Колау, която, без какъвто и да е административен опит, но с помощта на програмисти и криптографи, e успяла да извърши малка локална революция в управлението на града.
Усилията й са в две взаимно изключващи се посоки: към по-голяма прозрачност на управлението чрез отварянето му за гражданите и в посока на по-голяма сигурност за тях, тоест, те да могат да решават какви точно данни да предоставят за себе си на това управление така, че да е сигурно, че „умният град“ работи в тяхна услуга, а не обратното – те да работят в полза на един управляван като корпорация град.
Това се случва благодарение на платформата за управление на участието Decidim (“Ние решаваме”, на каталански), създадена от екипа на Колау. Гражданите участват не само пасивно като донори на данни, но и активно – участвайки в споделяне на идеи, в дебати, в гласувания и вземане на решения. Според Франческа Бриа, главния технически директор по дигиталните иновации на Барселона, чрез тази платформа идват над 70% от предложенията и те показват ясно на какво най-много държат барселонци и върху какво трябва да се фокусира градската власт: достъпни жилища, енергиен пренос, качествени публични пространства. В град като Барселона това не е особено трудно, тъй като става дума за един от най-умните градове в света със заварена, добре развита информационна инфраструктура и сензори за всичко и навсякъде. Те са нервната система на града и изсмукват от всяка негова точка данни за транспорта, за консумацията на енергия, за нивата на шума, напояването на зелените площи и ги транслират към кметството и партньорите от частния сектор. Това се е случвало и преди Колау, просто сега целта на употребата на цялата тази инфраструктура, цялата парадигма, цялата политика на управление на града е преобърната в посока отдолу нагоре. “Вместо на преден план да са технологиите с извличането на всички данни, казва Бриа, технологичния дневен ред се напасва към дневния ред на града.” А данните, предоставяни от гражданите, трябва да принадлежат на самите тях, а не на трети лица, както е било досега. Старата сделка между градските власти и частния сектор вече не е в сила. Доскоро например кметството е имало договор с Vodafone и Vodafone е трябвало всеки месец да му предоставя машинно четими данни, което не се е случвало. Vodafone са ползвали данните за своя лична изгода и с това са ощетявали града и гражданите.
Все пак, умният град е една съвсем млада концепция (така беше и с Интернет през 90-те, впрочем) и тази концепция иска неконтролируемо да се разраства, не затормозявана от никакви регулации. Благодарение на 5G, интернета от неща и изкуствения интелект, тя буквално експлодира пред очите ни. От гледна точка на регулациите, тя е все още tabula rasa, поради което с нея може лесно да се злоупотреби. Амбицията на новата градска управа в Барселона е да я регулира така, че да се придвижи от модела на съществуващия надзорен капитализъм с неговата информационна непрозрачност и създаването на съвсем нови неравенства в посока към модел, в който гражданите да имат контрола. Пример: системата за здравеопазване би следвало да има достъп до данните за здравния статус на гражданите, но не и застрахователната и рекламна индустрии.
Това звучи наистина революционно и въпреки всичко, четейки за бъдещето на градовете, ние имаме странното чувство, че се връщаме към времена, когато градовете са били крепости и мефистофелската мощ на капитализма все още не ги е била впримчила в мрежата си от пътища и мостове. Това странно напомня за „новото Средновековие“ на Бердяев: „сриването на легитимния принцип на властта и на юридическия принцип на монархиите и демокрациите и заменянето му с принципа на силата, на жизнената енергия, на неформалните спонтанни социални съюзи и групи…“ Напомня ни и за едноименното есе на Ален Менк, писано преди четвърт век, в зората на глобализма, за зараждащия се неофеодализъм в недрата на либералната капиталистическа система.
Това ли е Барселона в днешно време – един неофеодален град, вписващ се, отлично при това, в корпоративния европейски цифров дневен ред?