Изкуствено изкуство | K-28-2019

През октомври миналата година в Кристис, Ню Йорк, за $432 500 е била продадена картина, създадена от изкуствен интелект, озаглавена “Портрет на Едмон дьо Белами” и подписана в долния десен ъгъл с математическа формула. Тя е била изпратена на аукциона от френски артистичен колектив на име Obvious[1]. Откупката за почти половин милион долара предизвиква шок сред наблюдателите не само заради неяснотата дали изобщо става дума за изкуство, но и защото печелившата оферта дошла анонимно, по телефона – почти сигурен признак за ценова манипулация, каквито на пазара на изкуството не са рядкост. Самата картина е по-скоро гавра в стил Глен Браун с европейското портретно изкуство от XIX век. Освен това, Obvious дори не са писали алгоритъма, създал „портрета”, нито са го обучавали. Obvious просто са изтеглили програмата, заредили са я и са изпратили на Кристис резултата. „Ние сме хората, решили да направят това“ – заявява не без самочувствие членът на колектива Пиер Фатрел – „да го отпечатаме на платно, да го подпишем с математическа формула и да го поставим в златна рамка.“ Е, да, но концептуално погледнато, това няма как да е новост след писоара на Дюшан! Дори ползването на компютър за генериране на образи вече не е достатъчно, за да предизвика сензация. Днес много машини го правят. Генеративната състезателна мрежа (или GAN), ползвана в случая, подобно на много други инструменти, емулиращи човешка творческа дейност, дори не знае какво е бюст или портрет. Достатъчно е да види ¾ от образеца, за да генерира негово подобие (малко като при машините за лицево разпознаване). Принципът на работа на GAN се заключава в използване на два типа невронни мрежи: „генератор“ и „разпознавател“. Генераторът произвежда изображението, а разпознавателят го тества, като го сравнява с образците и преценява дали е добро въз основа на това дали отговаря на шаблона, извлечен от данните. Затова и резултатът, получен от GAN, е бил доста еднотипни изображения, наречени от Obvious “семейство Белами”.

И все пак, AI може много повече в областта на изобразителното изкуството, макар и не точно в добре разработения жанр на скандала. Ахмед Елгамал, професор по компютърни науки от университета Рутгърс в САЩ, е разработил с колегите си технология, способна да създава не просто възможно най-достоверно подобие на вече съществуващо произведение, а чисто ново. Алгоритъмът, разработен от Елгамал, е назован CAN по подобие на GAN, като в случая съкращението идва от “креативна състезателна мрежа”. Тук „различителят” е заменен с невронна верига, която възхожда към самата теория на изкуството, към самото познание за тенденциите в него, а не се спира на самите образци, в случая 3000 ренесансови портрета, най-вече от холандски и италиански майстори. Резултатът са абстрактни картини, смущаващо неразличими от живопис в този стил, рисувана от човек. За да обясни абстрактността, Елгамал прави интересното допускане, че алгоритъмът я е разкрил като естествена тенденция в хода на развитие на изкуството – ако в продължение на половин хилядолетие изкуството е прогресирало от фигуралност към абстракция, значи това е част от програма, заложена в нашето колективно безсъзнателно, някаква съдбовна математическа неизбежност на ставането.

И все пак, свеждането на историческия контекст, в който е създадена картината, до общи визуални модели, до общи правила на композиране, е прекалено грубо опростяване. Защото живописта не е само техника, в нея присъстват и много символи. В това отношение, AI показва недопустимо невежество. Какво означава карамфилът в ръката на малката Елена ван дер Схалке, рисувана от Терборх? А стрелата в ръката на младежа, рисуван от Белтрафио?

Но дори изкуственият интелект да бъде въведен в царството на човешките символи, дали създаденото от него може да бъде наречено творчество? Дали открай време творците не се занимават само с конструиране? Може би сега машината CAN успява да изобличи това, наподобявайки го, и да внесе ясно доловим смут в артистичната общност, но дали не е време изкуството да преоткрие себе си?

А може би просто Шпенглер е бил прав за фаустовската култура на Запада и нейната последна голяма задача: да извлече „от тъканта на световното случване” „една обобщаваща физиогномика на цялото съществуване, една морфология на ставането на цялата човещина”. Това е новото изкуство. Новият вид жизнен опит.

–-

[1] obvious – (англ.) очевиден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.