Ярки стени, шарени конфети, сандвичи с авокадо, макарони в пастелни цветове, снимки на боси крака на пясъчен фон, артистично аранжирано кафе-лате, донъти, поръсени с разноцветни захарни пръчици, и всичко това потопено в „милениално розов” дигитален сос… Не може да не сте се натъквали в мрежата на тази убийствено разпознаваема в баналността си „инстаграм естетика”.
„Инстаграм”, социалната мрежа за споделяне на снимки и видео, създадена през 2010 и придобита от „Фейсбук” през 2012, е царство на тийнейджърския лош вкус. И може да ви звучи странно, но някои от потребителите й успяват да направят хиляди долари с него. Това са така наречените инфлуенсъри, влиятелните личности, чието поведение и вкусове останалите копират, при това не безплатно. Как точно става това ли? Вгледайте се в инстаграм витрината на някоя такава персона. Веднага ще забележите, че всички изображения на нея са „пипнати” в един единствен тон на розовото, лилавото, резедавото, тиквеното… Това придава някаква компактност и концептуално единство дори на най-тривиалните колекции от картинки. И това не се дължи на някакво специфично дизайнерско майсторство на собственика на профила, това е просто фото-филтъра „Адоб Лайтрум”, заложен в услугата. От миналата година го има и в мобилен вариант, така че той просто е залял мрежата. Но как, все пак, инфлуенсърите правят пари от това? Ами, представете си някоя Мади, следвана примерно от 30 000 души. Благодарение на мобилната версия, тя може да сподели „Адоб Лайтрум” настройките си с хилядите си последователи и е достатъчно те да цъкнат на @MADDYPRESETS, за да ги видят, да си харесат някоя и да я закупят на платформата „Филтъргрейд – Цифрови активи за креативни професионалисти”. „Филтъргрейд” действа като посредник между звездите в „Инстаграм” и копиращите ги фенове, като прихваща заявките им, курира ги и си взема 30% от печалбите. Ако някой ползва точно същото бонбонено розово като това на Мади, тагва се с #MaddyPresets и се озовава в света на всички други инстаграм профили, обагрени в точно същия розов нюанс. Така Мади не продава просто гребени, шампоани, дрехи или мазила (производителите на стоките, с които Мади се хвали, я ползват за рекламите си и й плащат), тя продава и, хм, естетика. Някои инфлуенсъри стават известни повече с настройките, отколкото със съдържанието, което споделят, тоест, почти без да си мръднат пръста или въображението.
Но да не мислите, че е много лесно? Не е достатъчно само да създадете филтър, за да очаквате, че той ще стане част от историята на „Инстаграм”, трябва той първо да докаже, че е харесван. Има най-различни типове филтри. Едни са предпочитани от модните видео-блогери, други – от любителите на еротиката, трети – от потребителите с артистични чернобели претенции, четвърти са привърженици на „антикварния” стил. И като се говори за инста-естетика, това съвсем не е преувеличение. „Инстаграм” така се е просмукал в реалността, че я моделира. Много заведения специално си предекорират интериора, пък и екстериора, за да го направят „инстаграмабилен”, тоест, годен да служи за инстаграм стръв. Бедата, ако изобщо това може да е беда, е, че мрежата се пълни с едни и същи снимки на крака, стъпили на един и същ живописно кичозен кахлен под в ресторант „Медиа Ноче”, примерно, и че другите ресторанти искат да копират това. Заведенията се превръщат все повече в декор, отколкото в заведения за хранене. Вече не е рядкост новодошлите клиенти първо да се отдадат на страстна фотография и едва след това да се сетят да поръчат. Някои си носят даже стативи. А първа грижа на заведението е да им осигури добра светлина.
Даже вече си има специални места, „Хепи плейсис”, направени специално за инста-потребителите – стаи, пълни с конфети, балони, гумени патета, цветя и други „щастливи” неща.
Инстаграм влияе и на други потребителски навици. Чела съм коментари в сайтове за онлайн търговия, че стоки се закупуват само заради едната фотосесия и бързичко се връщат. Немалко родители пък считат, че подходящото опаковане на децата за Инстаграм е част от подготовката им за бъдещето.
Само дето вече се е появило ново поколение потребители, което е вече здравата отегчено от всичко това. Ето, откриването на поредното „Хепи плейс” в Бостън е било пълно фиаско.