Камуфлажно зелено | K-45-2019

От първия Ден на Земята на 22 април 1970 г. ни дели почти половин век, но „грийнуошингът”[1], вдъхновен от него, не спира да е на мода. Може да се каже, че донякъде е еволюирал и се е изфинил, същността му обаче си остава същата – инвестират се десетки пъти повече средства в „правилния” PR и реклама, отколкото в правилните действия, правещи даден бизнес по-малко вреден за околната среда, просто защото действията не винаги се забелязват, а рекламата и PR-ът поразяват светкавично все по-капризната и еко нахъсена, но повърхностна аудитория. И този вид публичност се сдоби бързо с неодобрително прозвище – „грийнскам”[2] – но това не попречи на една от най-враждебните към околната среда корпорации, „Шеврон”, до края на миналия век да се ползва с доброто име на еко-ангажирана заради скъпо струващата си кампания People Do и с това да привлече клиенти за сметка на останалите в нейния бранш.

Освен че еволюира в имитацията на екологично съобразни стоки и услуги, „грийнуошингът” се и разраства. Поощряват го самите държави с неефективната си политика, често изразяваща се само в даване на насоки за възприемане на политика на саморегулация, като доброволната канадска инициатива Отговорна грижа (Responsible Care), например, отколкото в реални регулации. Така че изобщо не е за учудване как тия дни целият полувековен гняв, натрупан срещу зеленото лицемерие се стовари върху клетата Грета Тунберг. Не знам дали точно Тунберг е употребена за целите на грийнуошинга, но ще привлека вниманието ви към дейността на два от най-често споменаваните в мрежа/паяжина актьори, оказали са изненадващо активни на еко-сцената.

Наскоро „Guardian” публикува разследване, изобличаващо „Google” в субсидиране повече от дузина организации, лобиращи против движението за климатични промени. Списъкът на тези компании включва:

– „Институт за конкурентно предприемачество” („Competitive Enterprise Institute”), групата за консервативни политики, убедила Тръмп да се обърне срещу Парижкото споразумение и лобираща в Белия дом за отмяна на регулациите;

– „Мрежа за държавна политика” („State Policy Network”) – организация-чадър, разперен над консервативни групи за влияние, като мракобесният Heartland Institute;

– „Американския консервативен съюз” („American Conservative Union”), чийто шеф Мат Шлап дълги години е лобирал за „Кох Индъстриз” и по-точно за нейните радикални антиекологични политики;

– „Американския предприемачески институт” („American Enterprise Institute”), също отявлен враг на природозащитниците;

– „Американци за данъчна реформа” („Americans for Tax Reform”), движение, известно с това, че обвинява компаниите, загрижени за промените в климата, в опит да се облажат корпоративно;

– „Института Кейто” („Cato Institute”) – друг глас срещу еко-законодателството, отричащ промените в климата;

– „Мъркейтъс Сентър” („Mercatus Center”) – още един финансиран от „Кох” мозъчен тръст;

– „Херитидж фаундейшън” („Heritage Foundation”), група за натиск, обявила се срещу парижкото споразумение като дело на “космополитните елити”.

Google публично се възмущават от решението на САЩ да се оттегли от глобалната климатична сделка и повечето от нас може би са останали с впечатление, че са с либералите в Конгреса на САЩ, не толкова публично обаче се оказва, че подкрепят и субекти в противниковия лагер. Същите тези Google, деклариращи на сайта си, че са “отворени, прозрачни и ясни към потребители, акционери и общество”, отказаха на „Guardian” информация за сумите, дадени на изброените организации, но хванати натясно, се оправдаха, че “не е задължително да споделят целия дневен ред на организациите”, които подкрепят финансово. И че спонсорират консервативни субекти само доколкото това е от полза за дерегулаторния дневен ред и „силната технологична политика”, които са в техен интерес.

Google не са единствени. Amazon също спонсорират CEI, поне доколкото това може да се види от програмата на едно скорошно гала-събитие, публикувана от New York Times.

Учудващо ли е това? Май не. Просто CEI и подобните му се противопоставят не само на еко-регулациите, но и на регулациите изобщо, на антитръст политиката, активирала се напоследък.

–-

[1] Greenwashing – идва от „washing“ (изпиране) и „green“ (зелен). Пране на политики чрез PR и измамно промотиране на вредни за екологията продукти, услуги, политики.

[2]  От “green” – зелен и “scum” – мръсотия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.