Мир на земята | W. weekly, 05.10.2018

През 1963 Папа Йоан XXIII, като глава на Католическата църква, този исторически приемник на глобалните амбиции на древния Рим, обнародва енцикликата “Pacem in Terris”, която трябваше да привлече вниманието на световните лидери върху новите световни проблеми, които тогава звучаха накратко ето така: ако не сме готови за световно законодателство, трябва да сме готови за световна война.

Малко по-късно през 1963 (два месеца, преди да бъде убит), американският президент Кенеди също даде израз на отношението си към проблема за световния мир. По време на финалната си реч на Общото събрание на ООН той каза: “Науката за оръжията и войната ни е направила всички преди повече от 18 години (…) една световна и една човешка раса с една обща съдба”.

55 години по-късно, буквално преди дни, в същата тази заседателна зала на Общото събрание на ООН американският президент Тръмп също произнесе реч по проблемите на глобализма. Но тя предизвика смях, злобен при това.

„Ние отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме доктрината на патриотизма.“ – каза Тръмп в речта си. „По света отговорните нации трябва да се защитават от заплахите за суверенитета си не само от глобалното управление, но и от други, нови форми на принуда и господство.“

Цитирам тази фраза, защото политиката на принуда и господство спрямо други държави няма как да се случи днес без помощта на най-високо технологичното, най-масово поразяващото, макар и не смъртоносно като ядрената бомба оръжие – децентрализирано разрасналата се, но централизирано управлявана инфраструктура, позната ни като интернет.

Не случайно за края на глобализацията се заговори първо тъкмо в света на технологиите. Миналата година самият Питър Тийл, един от най-влиятелните в света технологични магнати и поддръжник на Тръмп, обяви този край пред CNBC с думите:

„Интернет беше проектиран да оцелее в ядрена война, но въпреки това мисля, че има много регулаторни предизвикателства, пред които Силициевата долина ще бъде изправена от Западна Европа и на други места през следващите години“. Сиреч: „добрите времена свършиха, драги ми олигарси от Силициевата долина“. Само дето този край настъпи години по-рано и Тийл, като едър инвеститор в „дълбоката държава“ (шпионските изделия на Palantir, например), не само няма как да не е наясно с тази тенденция, той е сред тези, които са я създали.

Краят на глобализацията официално настъпи по време на Световната конференция по международни далекосъобщения през декември 2012 г. в Дубай, когато след 24-годишна пауза, в продължение на 11 дни и при затворени врати, представители на държави и бизнес разискваха въвеждането на един нов, предложен от Международната телекомуникационна асоциация ITU стандарт за следващото поколение мрежи, безславно познат като “дълбок преглед на пакети” (DPI). С DPI интернет се превърна в нещо, което е много по-малко медиум и много повече инструмент за глобален контрол, форма на принуда и господство.

Днес тези, които се смеят на Тръмп, са много, но те очевидно са в плен на инерцията и склонността си към риск и на илюзията, че рискът и растежът могат да продължат безкрайно. Не, не могат. Както не може да продължат вечно и илюзиите за възможността за обединение между държави и корпорации в дългосрочен план, илюзиите за мир, илюзията за една глобална Империя, която може да включи всички и всичко…

Тийл, като човек от обкръжението на Тръмп, непрекъснато напомня пред медиите за техно-детерминисткия вътък на тези глобални сюжети и за това, че техно-детерминистката приказка има своя край.

„Всъщност, намирам този тип Шпенглеров залез на Запада за доста завладяващ“, сподели той още през 2013 пред Financial Times. Разбира се, песимизмът, който споделя милиардерът Тийл пред медиите, е нещо различно от песимизма на тези, които ще плащат сметката – всички ние. А и песимизмът на влиятелните люде като него има качеството да се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Ако след всичките тези дълги години политика при затворени врати и медийни илюзии е станало най-сетне ясно, че човечеството не е способно да живее по общи закони, значи ли, че е пред прага на война?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.