Напълно автоматизиран луксозен комунизъм | K-39-2019

“Светът е каша. Ние се нуждаем от напълно автоматизиран луксозен комунизъм” – с такова заглавие преди месец в „New York Times” се появи откъс от манифест, писан от британеца Аарон Бастани, основател на заявяващата се като крайно лява платформа „Novara Media”, набрала популярност покрай даването на трибуна на Корбин през 2015.

Доколкото може да се съди за съдържанието на манифеста от предложения откъс, то е, че днешният свят е свят на кризи: криза на ниската продуктивност, на ниската раждаемост, на ниските заплати, климатични, политически, но най-неотложна за решаване криза е тази на „пълната липса на колективно въображение”, пречеща да се съзре решението на всички останали. Сякаш човечеството е поразено от психологически комплекс, пише Бастани, който ни кара да вярваме, че настоящето е по-силно от нашия капацитет да го преработим в „колективно бъдеще на свобода и лукс”.

Как Бастани предлага да стане това с лукса.

Ясно е, че автоматизацията, роботиката и машинното обучение ще намалят нуждата от работна ръка и ще увеличат безработицата; и това ще е проблем, но само ако полагането на труд е нещо, на което много държим, пише той. Защото за много от нас трудът е просто досада, а автоматизацията е нещо, което просто може да ни избави от нея.

Редактирането на гени пък е друго постижение, което, въпреки че няма да спаси света от застаряване, лекувайки наследствено предавани напасти, като болестта на Хънтингтън, кистозната фиброза, сърповидната анемия и рака предиктивно, ще прибави още години към изпълнения му с луксозна леност живот.

Възобновяемите източници на енергия и добива на минерали от астероиди пък буквално ще ни залеят с блага, без да замърсяват природата.

Нещо подобно ще последва и от замяната на месото, млякото, виното, уискито със синтетични „молекулярни” еквиваленти. Според Бастани, производството на „молекулярно” телешко ще замърсява майката Природа много по-малко, отколкото отглеждането на крави, а на „молекулярни” вино и бърбън – от производството на немолекулярни от грозде и царевица. В розовото комунистическо бъдеще всекиму ще се даде според нуждите и то със стил. Нужно е само въображение. А във въображението на Бастани има само едно препятствие на пътя и то се нарича капитализъм – системата, която, каквото и да произведе, го прави, водена не от целесъобразност, а от стремежа към печалба.

Така че, трябва да се направи крачка отвъд капитализма, отвъд неговия порочен начин на разпределение на благата.

И все пак, как да стане това? Отново сме намерили кого да експлоатираме безнаказано (изкуствения интелект) и какво да колонизираме (космоса), но толкова ли радикално ново е това?

Не съм чела все още целия манифест, но откъсът в NYT разкрива доста незадоволителна и семпла визия, която не се различава кой знае колко от тази на хиперкапиталистите от Силициевата долина, предлагащи универсален базов основен доход като решение за техно-безработицата.

Потърсих коментари и те не бяха никак малко. Има дори един на български – на Васил Проданов за сайта „24 май”, но той не съдържа анализ, а просто възторг от факта, че дори капиталистическата мейнстрийм медия с най-много награди „Пулицър” в света възхвалява комунизма. Все едно, NYT не го направи още през 30-те на миналия век с репортажите на Дюранти за режима на Сталин.

Всъщност, най-дълбокият проблем на нашия, колонизиран от технологиите свят – контролът върху динамиката на технологичния прогрес, който протича по закони, нямащи нищо общо с човешките, остава незасегнат поне в откъса, предложен в NYT.

Не знам как завършва този манифест, започващ със сандвича със синтетично телешко на Брин, но той звучи като блог-пропаганда на някакъв розов insta-комунизъм, в който ще има Guchi, пържола и молекулярно шампанско за всички, a не като еволюция на социалистическите идеи на XIX век, които, макар и материалистични, макар и насочени към физическото спасение на човечеството, а не възвишено метафизични, все пак намираха смисъл в етиката.

Как ще бъде зададен въпросът за смисъла на съществуването на човека сега?

Със света ни се случват наистина грандиозни неща и може би загадката, която Западът толкова време не успя да преформулира, ще намери своята нова форма в „черните жилетки“ пред френския Пантеон?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.