Тези от нас, които ползват Facebook, със сигурност от известно време се чувстват примамени от разни интересни заглавия да посетят сайт, наречен Kialo. Мрежовата неутралност, ГМО в земеделието, полезността на месоядството, автономните бойни машини, селективното отглеждане на животни, има ли Бог – темите на Kialo са всевъзможни, но заглавията не водят към статии, а към онлайн диспути и то в някакъв съвсем различен, невиждан досега формат. Той позволява не само участие, но и проследяване на аргументите „за“ и „против“ дадено твърдение – примерно, има ли Бог?
Но какво представлява Kialo? Kialo идва от „kial“ – „защо“ на есперанто, към което е добавено окончанието „о“ за обозначаване на съществително. Сайтът е в мрежата от август 2017, базиран е в Ню Йорк и Берлин, негов основател е Ерикос Пицос и вече има над 30 000 последователи в социалните медии. Сайтът обещава иновативна и предразполагаща към мислене среда и има амбицията да стане център за „критично мислене, обмислена дискусия и съвместно вземане на решения“ насред врявата и безумството на Интернет. „Овластяване на разума“ – това е мотото на Kialo и то звучи предизвикателно във времена, когато на власт при взимането на решения са изкуственият интелект и big data. И все пак, от личен опит знаем, че цивилизованият дебат, независимо дали офлайн или онлайн, винаги се случва с цената на много тромава процедура и тежко, не винаги добре посрещано от дебатиращите страни модериране. Различно ли е при Kialo? Различното е, че дискусиите са структурирани „арборесцентно“, както биха се изразили Дельоз и Гатари – нещо, което би ни позволило бързо и отчетливо да разберем защо е било взето едно или друго решение и кой как е допринесъл за него. Не се допуска обичайният за мрежата шум – коментари, които не обогатяват с някаква конструктивна гледна точка спора. Основната „валутна единица“ на Kialo, според Пицос, е твърдението, а не аргументът; и понякога се случва сътрудниците, които изказват твърдения, да пишат и контрааргументи към собствения принос.
Предполага се, че на Kialo най-добре се чувстват експертите, чиито мисли по даден въпрос всеки би искал да знае (има и система за оценяване), но могат да се срещнат в мрежата и такива, които са очаквали експертността им да е добре посрещната, а вместо това са се натъкнали на пренебрежително и дори агресивно отношение от страна на модераторите. Такива се заканват да продължат да са верни на доста по-стария (от 2006) сайт за дебати IQ2US. Очевидно проблемите с груповото мислене и изобщо с комуналните начинания си остават все същите, независимо от формата и технологията, и един от тези проблеми е тъкмо модерирането. Ако до дискусия биват допускани само експерти в дадена област, ще бъде въведена ненужна йерархия, дискриминация (и възможност за манипулация) там, където би трябвало да има повече комуникация и прозрачност. Добър опит може да се почерпи от Wikipedia, която също е колективно начинание. Задкулисните дискусии там често са много по-информативни от самите статии.
От друга страна, без известна експертност или дори просто грамотност, дискусия няма как да се случи, защото, за да има смислена размяна на аргументи, трябва да има яснота и еднозначност при ползването на понятията.
И още един проблем: около подобни инструменти винаги съществува подозрението, че развитието им се случва благодарение на впрегнатия колективен (и безплатен) ентусиазъм на потребителите, но крайният резултат се осребрява винаги и единствено от основателя и тесния кръг около него. Как се издържа Kialo, след като не допуска реклами, нито какво да е манипулиране на потребителите?
Според признанието на Пицос пред Financial Times, сайтът, коствал му шест години работа и поддържан от 50-членен екип, в момента се финансира с негови средства. Пицос не назовава сумата, но споделя, че вече се е свързал с компании и правителствени организации, които искат да лицензират подобен софтуер, тъй като той „работи много по-добре в една корпорация, отколкото срещите на живо и дългите вериги в електронната поща“.
Каква ще е съдбата на „бялата врана“ Kialo, само времето ще покаже.