Поредният гейт | K-40 – брой 27, 26 юли 2019

Дали „НАП скандалът” успя да втръсне на публиката и тя вече копнее да го забрави така, както забрави Търговския регистър, КТБ, чумата по добитъка, ремонтите на ремонтите, машините за гласуване, покупко-продажбата на медии и телекоми? Нищо чудно! Колко версии се смениха в медиите само за няколко дни? Първа беше версията за руско посегателство. Добре познатите ни „инфлуенсъри” от социалните мрежи чевръсто се захванаха да си скубят косите как „някакви хора явно не разбират”, че това е „безпрецедентен удар по националната ни сигурност” (…) и „носи всички белези на хибридната война на Русия” (…) „с нас и съюзите, към които цивилизационно принадлежим (ЕС и НАТО)”. После руската връзка се разми и виновникът се оказа ИТ специалистът, обучавал ГДБОП на киберсигурност, Кристиян Бойков. Накрая и тази версия отпадна, защото се появи подозрение за подправяне на уликите срещу Кристиян, а и нали уж данните били източвани 11 години, пък Кристиан е само на 20. Накрая следата зави на 180 градуса и отведе към самия финансов министър, понеже се оказа, че живее на адреса, на който е и фирмата на Кристиян, и на публиката съвсем й се зави свят.

Очевидно е, че скандалът е изкуствено раздухван, но също толкова очевидно е, че има проблем. Какъв е той? Течът на лични данни? Има държави, в които тези данни (имена, ЕГН, адреси, регистрационни номера на автомобили и доходи) са публични. И да, тези данни се събират, за да бъдат обменяни свободно, но това трябва да се случва по ясно определени правила. На територията ни, която вече трудно може да се нарече държава, такива правила няма. Има само съмнително и произволно законотворчество. Ето, из медии и социални мрежи плъзна новината, че данните са по някаква причина селектирани: потърпевши са най-вече политици, мениджъри, магистрати, футболисти, любители на онлайн-хазарта и май даже на онлайн-игрите. Защо? Този път НАП и финансовото министерство не бива да се изплъзнат без обяснение.

Колкото и да е тревожно това обаче, не мисля, че застрашава „цивилизационната ни принадлежност” към ЕС и НАТО. Тъкмо обратното – проблем евентуално би могъл да дойде тъкмо от страна на ЕС. Просто информационните системи на НАП са свързани с тези на ЕС. Това са, например, VIES (от VAT Information Exchange System) – системата за обмен на информация за ДДС (VAT); системите на митниците… също така, без да е част от структурата на НАП, и европейската статистическа служба Интрастат е свързана с НАП и комуникира с нея. За да подаде Интрастат декларация, един наш счетоводител влиза с електронния си подпис в системата му тъкмо през НАП. Няма как да не обменяме данни с ЕС, защото те са нужни на Съюза да планира политиките си в разните сектори, от една страна, а, от друга, да спомага за справедливото данъчно облагане поне в собствените си рамки. Има няколко евро-регламента, според които вече много офшорни зони са длъжни да подават автоматично обмен с европейските данъчни служби и това е с цел да няма щети за фиска на една или друга държава. Това обаче съвсем не изключва злоупотребата със стратегическо инфо. Шпионаж винаги е имало и ще има, но е проблем от друг мащаб, надхвърлящ рамките на битовия тормоз, на който сме подложени почти ежедневно. Нашият най-голям и хронифицирал се проблем, както вече отбеляза и ИТ експертът Константин Веселинов пред БТВ, е, че нямаме орган, а и кадри, на които да може да се повери одитирането на държавните системи. Това е страшно!

Иначе това, което ще последва, би трябвало да си го знаем от опит: страната ни (т.е. ние) със сигурност ще бъде глобена, а после ще трябва пак да се бръкнем и за ъпгрейд на киберсигурността. Защото, по думите на министър Горанов, държавните системи, колкото и да бъдат съвършени, винаги ще бъдат уязвими. Ние сме в една ситуация, в която киберсигурността ще бъде все по-голямо предизвикателство“.

По-голямата част от парите за киберсигурност ще бъде открадната, защото (цинично казано) идват избори, а избори се правят с много пари. А в добавка, може да бъдем ощастливени и с някой нов съмнителен закон-бухалка, който уж да регламентира нещата. Докато в същото време медиите ни забавляват с глупости.

И така до следващия „гейт”…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.