Секретност и сигурност | K-15-2019

На 23 януари на сайта на пресцентъра на МС се появи странна новина, а именно, че с промяна в Постановление № 181/2009 г. правителството е включило Агенцията по вписванията в Списъка на стратегическите обекти и дейности, сиреч, засекретява я. Вестник „Сега“ нарече това „прецедент“, понеже сред засекретените обекти досега не е имало агенции, а само язовири, военни и енергийни съоръжения, мобилни оператори, седалища на властта и държавната администрация и други подобни. Защо пък да няма и агенция, ще попитате. На няколкото, предполагаемо свързани помежду си публични регистъра, които Агенцията по вписванията администрира, се намира важна информация за статута и правата на субектите в страната, т.е. информация за нас самите, поддържана с наши пари. Защо да не искаме тя да е защитена, особено ако знаем, че тези същите регистри сегиз-тогиз се сриват? През август миналата година в продължение на 18 дни Търговският регистър бе вън от строя и целият търговски оборот в страната бе блокиран. Така беше и през 2011. В момента, в който пиша това, Регистърът пак не работи! Ако ви е правило впечатление, сривовете всеки път биват обяснявани с хардуерна недостатъчност, а после биват потулвани с някой по-малък, но много шумен скандал – за раздаване на бонуси, например. А накрая, уж с цел предотвратяване на бъдещи катастрофи, биват похарчени милиони за осъвременяване на системите. И следват рестрикции. При сривовете през 2011 се вдигна доста шум около ограничаването на достъпа до фирмените дела. Ако сте следили изявите на Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“, сигурно помните изказването му, че „достъпът до фирмените дела твърде много заприличва на достъпа до държавна тайна”. Достъпът е важен, той е основание тези регистри изобщо да съществуват, но така и не стана ясна тогава връзката между ограничаването на достъпа и сривовете. Дали имаше връзка? Необходимостта от сигурност на регистрите съвсем не променя характера им на публични, но в медийната шумотевица тогава като че ли и без това не много ясната разлика между „сигурност“ и „секретност“ се замаза още повече. Сега пък ни грози засекретяване. Какво точно й засекретяват на тази Агенция, след като електронните регистри са част от инфраструктура, която така или иначе е секретна (мобилните оператори, осигуряващи комуникационната мрежа, са си в Списъка на стратегическите обекти); сървърите, съхраняващи базите данни на регистрите пък, по закон се намират в сграда, сертифицирана и отговаряща на всички възможни европейски стандарти за сигурност. Това е сградата на Агенцията на ул. „Елисавета Багряна“ № 20.

Нима сървърите на администрираните от Агенцията по вписванията регистри не са там? Къде са тогава? Кой знае? Сигурно фирмата, която е изграждала системата, но коя е тя? Със сигурност е някоя частна фирма, но къде можем да видим договора с нея? Интересно би било да видим “exit клаузата” в този договор. Да не би пък контролът над системата (пароли за рутери, ключове за сървърни шкафове) да са си останали в тази фирма? Защото, ако е така, как се справя със задачата си фирмата по поддръжката? Къде можем да видим договора и с нея; и изобщо с всички фирми, сключвали договори с Агенцията? Важно е.

Във вестник „Сега” се появи предположение, че засекретяването ще създаде възможност за „заобикаляне на Закона за обществените поръчки, както и да се направи всичко възможно оттам да не излиза неудобна информация“. Оттам, но откъде? Информацията за обществените поръчки, поне откакто сме в ЕС, се намира в регистъра на друга агенция – Агенцията за обществени поръчки.

Да не би пък промяната на Постановление № 181/2009 г. да цели просто да се закрепи с нормативен документ вече съществуваща секретност? Защото, реално погледнато, около Агенцията имаше доста проблеми и неясноти дори още преди създаването й. И ако тази секретност досега осуетяваше разследването и публикуването на информация за фирмите, сключвали договори с Агенцията по вписванията, то излиза, че оттук нататък това ще е незаконно.

Излиза, че на сегашната власт й е нужен закон, с който да осигури успешното сриване на системите и в бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.