В зората на Интернет техно-евангелистите толкова много говореха за свобода, че на никого и през ум не му минаваше как може да се развият нещата с контрола над глобалната мрежа. Днес същата еуфория се надига покрай blockchain системите. Четем непрестанно колко неутрални са политически и как контролът в тях е ex ante – кодиран в самите протоколи и процесите, и нищо, никаква човешка намеса не може да промени това. Предния път, споменавайки проекта Ethereum, обещах да се върна на темата за злоупотребата с контрола над подобни системи, така че нека ви разкажа какво се случи с Ethereum и по-точно със софтуера на Ethereum – DAO.
DAO идва от decentralized autonomous organization (децентрализирана автономна организация). Този софтуер е предназначен да управлява доверителните задължения, свързани с притежаването и изплащането на блокчейн активи без никакво човешко участие. Кодът, разработен за приложението DAO, беше именно това, което обговорих предния път като „интелигентен договор“ – първият „интелигентен договор“ в историята. DAO издаваше токени (символите на криптовалутата) чрез този свой интелигентен договор и ги търгуваше за токените на блокчейна на Ethereum, наречени „етер“-и. Тази продажба се случи благодарение на масивна кампания за групово финансиране, което повиши стойността на етерите с над 150 милиона долара.
Според оригиналната визия на създателите на Ethereum, компютърният код трябваше да замени Закона (буквално!) в общността и да служи за заместител на правните споразумения и регулации. Кодът беше договорът и законът за DAO. Но, за съжаление, беше дефектен. И в един момент един притежател на токен на DAO използва този дефект, за да открадне една трета от стойността, натрупана в приложението (значи, около 50 милиона долара). Това изтегляне на част от общите средства, макар и инцидентно, не наруши нито правилата на Ethereum, нито правилата на DAO, нито изглеждаше да е нарушило някакви други правила и закони. Само дето в края на деня много от членовете на Ethereum, включително и някои от лидерите му, претърпяха огромни загуби. Тогава ръководството на Ethereum успя да координира със заинтересованите страни мрежата и създаде т. нар. „Твърда вилица“ – разцепление на блока на Ethereum за постоянно, така че контролът върху използваните средства да бъде преместен в група доверени лидери. Тоест, в не йерархичната мрежа се появи йерархия. Появи се паралелна, дублираща Ethereum верига блокове, бяха нарушени благородните първоначални принципи на създателите, поради които на Ethereum и изобщо на blockchain технологията се гледаше като на това Голямо Ново Нещо, което ще спаси света от хиляди злини, дори от такива, като бюрокрацията и политиците. За капак новата мрежа си присвои името Ethereum, а оригиналната бе ребрандирана на “Ethereum Classic”. Изтъркано, нали? Дублирай, ребрандирай и унищожи! – това е девизът на „твърдата вилица“.
Нейсе, „кодът като закон“ също продължи да действа, наказвайки селективно само част от потребителите на Ethereum (тези, които лекомислено бяха обменяли етери за DAO токени), а други да „бейлаутва“. След тази случка като че вече никой не смее и да твърди, че интелигентните договори могат да заместят адвокатите и нотариусите, да ликвидират правната индустрия и изобщо правото. Умните договори не са нито чак толкова умни, нито дори изпълними споразумения. Блокчейнът може и да е иновативен подход към управлението, но не може да замени човешкия фактор. Трябва да устоим на изкушението да антропоморфизираме кода, съветва Патрик Мърк от Центъра за Интернет и общество „Бъркман Клайн“ в Харвардския университет. Кодът е закон за машините, а законът е код за хората. И когато тези концепции се объркат, приключваме със ситуации като DAO.
Та нали силата на blockchain беше в това, че бе разпределена между всички участници в общността така, че никой да няма по-голяма власт от останалите, да променя протокола! Нали силата беше именно в тази взаимозависимост и заинтересованост от нерушимите и установени правила на нетуърка?
Та нали всяка промяна в тази установеност изискваше съгласуване с всички останали? В медиите този конфликт бе обговорен като „управленска криза“. Първата управленска криза в крипто света, но едва ли последната.