Преди време писах какво би станало, ако политиците бъдат подменени от телефонни приложения за гласуване на закони – нищо съществено, доколкото избираемите политици са само видимата част от властовия айсберг и ако изобщо има смисъл от тези приложения, той би бил в замяната на купуването на един политик с далеч по-трудното купуване на хиляди избиратели.
Освен това, тези приложения и появилите се покрай тях политически движения не биха премахнали политиците изобщо, а само биха променили статуса им от хора, взимащи решения, в прости изпълнители на волята на избирателите. Напоследък обаче се говори за технология, която би ги премахнала и от тази им роля.
Вече стана дума за това, че с развитието на криптовалутите се е разкрил и огромният потенциал на технологията „верига блокове“, но кога и как конкретно се случи този исторически пробив? Случи се през 2013 г. благодарение на проекта Ethereum. Подобно на Bitcoin, Ethereum е отворена софтуерна платформа, базирана на технологията „вериги блокове“, но докато Bitcoin може да се използва единствено за проследяване на собствеността върху биткойни, един от основателите на Ethereum, Виталик Бутерин, предложил Ethereum да се ползва не само за сделки с етери, а за универсална децентрализирана платформа, в която всеки да реализира програмно каквито си иска системи за съхраняване и обработка на информация, в това число и класическото споразумение (договор) между страни. Това е т.нар. „умен договор“ (smart contract).
Представете си всичко онова, с което оперира правната, икономическа и политическа система на една държава; всичко онова, което се вписва и съхранява в нейните регистри – договори, финансови операции, досиета; всичко онова, което циркулира из нейните мрежи и отразява, съхранява, защитава от подправяне историята на всяка една сделка, спомагайки така за справедливото взимане на решения (т.е. правенето на политика). Може ли цялата тази комплексност да бъде иззета от компетенцията на бюрократи, експерти, юристи и поверена на машини? Явно може. За целта кодът просто трябва да има безпрепятствен достъп до всички обекти на договора. Тези обекти са:
– Страните в договора – те присъстват в изчислителната среда с електронните си подписи.
– Предмет на договора – той трябва да може да се случи изцяло без човешко участие, т.е. да е математически описан – нещо невъзможно за осъществяване преди появата на криптовалутите.
– Условия на договора – това е, което описва логиката на изпълнение на предмета на договора точка по точка, автоматически, сиреч – отново програма;
Децентрализирана платформа, на която да се случва и съществува всичко това, е блокчейн платформата.
След като договорът може да има точно математическо описание и ясна логика на изпълнение, след като взаимоотношенията между преговарящите страни могат да се формализират до степен да се изпълняват от машини, а самото изпълнение да е необратимо и лесно проследимо във времето за грешки, то значи на такава система може да се повери и взимането на самостоятелни решения по сложни казуси въз основа на някакви зададени параметри, т.е. машината да върши това, което доскоро бе работа на политиците и експертите. Значи, политиците наистина могат да изчезнат, а заедно с тях да изчезнат и адвокатите, и нотариусите, и регистрите, и законите, и изобщо – цялата правна индустрия. Вече всичко може да бъде заменено от алгоритми и кодове – само чиста и свята технология, която е толкова недостъпна за човешката корист и профанщина, че никой не би могъл да злоупотреби с нея.
Злоупотребата е тема, на която задължително ще се върна, сега само ще ви припомня един-едничък проблем на прекалено автономните „умни“ системи. Помните ли Боб и Алис? Помните ли склонността на изкуствените интелекти да създават собствени нечовешки криптографски схеми, които е практически невъзможно да бъдат разбити дори от себеподобните им? Налага ли се да припомням какво значи това? Не знам дали движението за освобождение на роботите и опитите за „интегриране на свободните роботи в модерното общество и бъдещето“ продължават да са актуални, но за роботите ние дори не съществуваме.