Фъни мъни | K-44-2019

Помните ли как през пролетта, точно в дните на съвещанията по приемането на „Базел-3“, светът бе развълнуван от мълвата за нова глобална криптовалута с работно име „фейсбит”, разработвана тайно от платформата гигант Facebook? Е, през лятото научихме, че „фейсбит” се казва всъщност „либра”, а закупуването на либри във Facebook ще е възможно от идната година през виртуален портфейл, наречен Calibra. Очакванията продължават да са големи във всеки един смисъл, не непременно добър: трус в банковия сектор, регулаторни проблеми, доминация на Facebook, въпреки че в Libra Association, организацията, на която е поверено управлението на криптовалутата, участват и други гиганти: PayPal, Ebay, Spotify, Uber, Lyft, Visa, MasterCard.

В началото на октомври обаче един от гигантите, американската компания за онлайн разплащане PayPal, се оттегли от проекта. Libra Association коментира това като реакция на нейните опити да промени статуквото, да „пренастрои финансовата система” в услуга на хората, а не на финансовите институции, както е било доскоро. Но това не е първата спънка пред криптовалутата. На конференция, посветена на криптовалутите в Париж миналия месец, френският финансов министър Бруно Льо Мер заяви, че Libra не може да бъде въведена без внимателно проучване на потребителския риск и риска за паричния суверенитет на европейска почва. От какво точно се опасява Бруно Льо Мер ли? От това, че новата криптовалута лесно може да прехвърли контрола върху икономиката от правителствата и техните централни банки към големия бизнес, към чудовищния, неконтролируем платформен капитализъм тип GAFA, представители на който са компаниите в Libra Association. „Libra може да подтикне хората да изоставят националните валути по време на криза, което ще усложни усилията на правителствата да управляват икономиката”, твърди Льо Мер. Естествено, жив е още и страхът от нов скандал като този с Cambridge Analytica, който привлече вниманието на потребителите на Facebook към проблема с управлението на данните им, разпространението на фалшиви новини и екстремистка пропаганда. Не на последно място са и опасенията за уязвимостта на криптовалутите за хазарта, разиграван на борсата, и хакерските атаки.

Хладен е приемът на Libra и в Англия. „Guardian” я нарече „смешни пари” („funny money”), а губернаторът на Банката на Англия Марк Карни заяви през юни, че Треднидъл стрийт (улицата, на която се намира Банката) ще подходи към цифровата валута с „отворен ум, не и с отворена врата“. Libra ще трябва да отговаря на „най-високите стандарти за пруденциално регулиране и защита на потребителите, както и на въпроси, като пране на пари и защита на данните”.

Интересите на Facebook са ясни – впримчване в системата на нискотарифната онлайн търговия и финансови услуги на повече от милиард „небанкови“ хора – такива, които нямат банкови сметки или ползват заеми тип „кеш на ден”; вграждане на финансови услуги в платформата; бум в търговията с реклами.

Данте Диспарт, мениджър в Libra Association, се опита да разсее страховете с твърдението, че проектът „Libra” е готов да работи съвместно с регулаторните органи по целия свят, защото blockchain е нововъзникваща технология и политиците трябва внимателно да обмислят как нейните приложения се вписват в техните финансови политики.

Реших да потърся мнение и на нашумелия Тома Пикети относно Либра, който в радикалната си книга „Капиталът на XXI век” пише за необходимостта от глобален финансов кадастър и приравнява всяка промяна на данъчната система с революция. Не намерих такова, но открих интересен текст на стратега на компанията Бернщайн, Иниго Фрейзър-Дженкинс, който го цитира и може да бъде отнесен към проблема с нерегулируемия свят на криптовалутите:

“Банкерите са бенефициерите в един все по-несправедлив „свят на Пикети“ и това създава политическа заплаха за тяхното съществуване”. (…) „Ако финансовата индустрия не го признае, съществува опасност тя просто да бъде закрита и превърната от политиците в комунална услуга чрез един акт.”

Революцията очевидно предстои. През декември 2018 г. в „Guardian” се появи Манифестът на водената от Пикети 50-членна група експерти, озаглавен „Да спасим Европа от самата нея”. Наскоро бе публикувана и втората му, още по-обемиста книга „Капитал и идеология”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.