i-лицемерие | K5 – 2 ноември 2018

На 24 октомври, по време на Международната конференция на комисарите по защита на личните данни и поверителността в Брюксел, Тим Кук, изпълнителният директор на Apple, направи ключово обръщение. В него той нарече съвременния платформен бизнес „промишлен комплекс за данни“ и го обвини, че превръща собствените ни данни в оръжие, „насочено срещу нас самите с военна ефективност“. Позовавайки се на влиятелното есе на Уорън и Брандайс[1] от началото на миналия век, той възхвали европейския Общ регламент за защита на данните (GDPR) и заяви, че подобна регулация трябва да се появи и в САЩ, а и навсякъде по света, защото е недопустимо „предпочитанията и неприязънта на хората, желанията и страховете, надеждите и мечтите им да се търгуват за милиарди долари от компаниите“ на съмнителни субекти и дори на правителства, за да могат те „да се възползват от доверието на потребителите, за да задълбочат разделенията помежду им”, да ги подбуждат към насилие и даже да „подронват споделеното усещане за това кое е истина и кое не.“

Тази ситуацията, казва Кук, „трябва да ни накара да се чувстваме много неудобно, тя трябва да ни разстрои“.

Залата аплодира Кук, медиите го цитират (все пак, Apple има славата на голям защитник на личните данни след отказа да даде на FBI достъп до данните на стрелеца от Сан Бернардино през 2015). Някои, като Джим Килок от Open Rights Group, обаче изказват удивление, че човек от бизнеса говори като организация за защита на гражданските права… Но същият този Килок не пропуска да отбележи, че мистър Кук, макар и косвено, все пак говори, мотивиран от комерсиален интерес, тъй като „американските компании губят доверието, а без доверие те не могат да накарат дигиталната икономика да работи както трябва.“

Така е предадена реторичната изява на Кук в масовите медии. Специализираните, като технологичният журнал The Register, сигурно заради по-неподатливата на празни приказки аудитория, предлага по-задълбочен анализ. Напомня ни се, например, че докато клейми вечно гладните за данни социални платформи, същият този бос на Apple се готви да прибере $9 милиарда (според оценката на Goldman Sachs) от сделка с Google. Apple продава на Google достъп до потребителите на операционната си система iOS, за да може да се превърне тя в търсачка по подразбиране.

Алекс Стамос пък, бившият главен секретар по информационната сигурност на Facebook, припомня бизнес амбициите на Apple в Китай и как тези амбиции биват осъществени благодарение на улесненията за китайското правителство да събира каквито му трябват данни за китайските граждани. Забраната на криптиране във виртуалните частни мрежи е едно от тези улеснения за властта в Пекин. Има ли наистина някъде публично изнесена информация при какви условия локалният партньор на Apple, Guizhou-Cloud Big Data Industry, има достъп до архивираните данни на iCloud? Нима китайските граждани заслужават по-малко права над личното си пространство от европейските и американските?

The Register цитира и Матю Хейман, старши сътрудник в Института за национална сигурност и председател на работната група „Кибер и неприкосновеността на личния живот“, който сравнява реториката на Apple срещу злоупотребата с лични данни с реториката на продавач на велосипеди, изказващ се за стандартите за разход на гориво. Просто бизнесът на Apple, за разлика от този на социалните платформи, не зависи чак толкова от личните данни.

Значи кризата с данните ще продължи да се задълбочава, докато бива ползвана като повод за упражняване на красноречие.

Има ли изобщо решение за нея? Ситуацията в сферата на опазване на неприкосновеността на личния живот в САЩ доста се е променила от времената на цитирания от Кук Луис Брандайс до днешни дни. Войната за завоюване на полетата на възприятие на масовата публика не е спирала, само дето наземната стрелба по жертвите еволюира, за да се разрази в масово поразяващия ядрен data-взрив на социалните мрежи. Няма начин този „радиоактивен“ дух да бъде върнат обратно в бутилката, а с непредвидимите му последици тепърва ще се запознаваме.

–-

[1] “Правото на уединение“ е едно от най-влиятелните есета в историята на американското право, публикувано през декември 1890 в Harvard Law Review. Написано е по повод бума на търговията с клюки, процъфтяла заради превръщането на фотографията в масов „спорт“ и развитието на жълтата преса.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.