Влажна зона

Влажна зона на сайта на Ерго.

Към сайта на Ерго:
Какво би се случило с човешкия индивид, който, дори успявайки да изгради около себе си „желязната клетка“ на утилитарността и рационалността (по израза на Макс Вебер), продължава да бъде биологично същество и да се подчинява на закони, които не познава? Божествени или природни са тези закони? Ами ако интернализирането на създадените от човека цивилизационни инструменти, без които обществата не могат да съществуват, се проявява у индивида под формата на крайна деструктивност и (авто)агресия?

Проектът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“ (НФК) към Министерството на културата на Република България, по програмата „Творчески инициативи ’20“: ncf.bg​​

Контрол над хаоса – K | 26.07.2019

Теодора Георгиева

На 17 юли в книжарница „Ориндж“ дългогодишният автор на вестника Райна Маркова представи най-новата си книга „Контрол“, издадена от „Изток-Запад“. Тя го направи под формата на интервю, водено от редактора на книгата, поета Румен Леонидов, който не скри задоволството си, че мото на книгата са думите на Марк Фелт[1] „Бъркотията е контрол“.

Маркова обясни, че конкретният повод да напише книгата са натрупалите се текстове, писани за „Култура“ и свързани с глобализацията, които тя решава да подреди и да развие във времева последователност. Паралелно с това, тя включва в нея и сюжети около електронното правителство, които, поради специфичния формат на вестникарската колонка „Мрежа/паяжина”, не успява да предложи на читателите.

Така се появява „опасната“, по признанията на Леонидов, книга „Контрол“ – опасна, „защото може да събуди позасегнатите представители на невидимото съсловие – световно и българско – упражняващо контрол върху всички нас – взети заедно и поотделно, по различни начини и по различни причини”.

От своя страна, Маркова разясни, че целта на книгата е да рационализира страха – например, страха от източването на данни от НАП – случай, станал известен миналата седмица. Според нея обаче, проблемът не е, че някой е „хакнал и извадил информация”, която принципно трябва да е публична, а че има процедурни нарушения, свързани с това къде се намират самите сървъри, на които се съхранява стратегическата информация. Те не са в сградата на НАП, която има съответните помещения и сертификати, а на съвсем друго място. Освен това – продължи Маркова – истерията около НАП има за цел отклоняване на вниманието, за разлика от реалните проблеми, но не така коментирани, като например сривът на банкоматите през 2017 г. или сривът на Търговския регистър през 2018 г.

Темата за електронното правителство (управление) е от такова естество, че обикновеният човек лесно може да се поддаде на медийната истерия, обясни авторката на „Контрол” и допълни, че с книгата си се опитва да постави рационален фундамент, на който, като стъпи, човек да се почувства по-спокоен в морето от спекулации, истерии и медиен шум. Маркова поясни, че книгата й има редица препратки към тенденциозни журналистически статии по темата.

Освен това, ако прочетем „Контрол“, ще разберем, че проблемът с НАП, както и с други държавни агенции, е съвсем различен от внушавания – той е свързан с обстоятелството, че много информационни потоци, включително и такива от сферата на съдебната система, се вливат централизирано в една система и попадат в обсега на изпълнителната власт. Така, чисто по технологични причини, се нарушава и зачерква принципът на разделението на властите. Това е реален проблем, който ни засяга и на битово ниво, имайки предвид, че почти всеки от нас ползва регистри, потребител е на юридически услуги, развива бизнес или има електронен подпис. Около този проблем трябва да има дискусия и Маркова сподели надеждата си тя да започне тъкмо с появата на книгата й.

На въпрос на Румен Леонидов какви са причините у нас вече толкова години електронното правителство да не се случва, Маркова отговори, че тъй като информационните системи са нещо специфично – не могат да бъдат пипнати и видени – те са благодатни за злоупотреби. Но не само у нас, а и, като цяло, в Европа. Освен това, технологиите се развиват с такава скорост, че законодателството не е в състояние да ги регулира своевременно, което е допълнителна предпоставка за злоупотреби, особено в страна с нисък морал. „В Брюксел се вдигат скандали за 5 млн. евро, а при нас изчезват милиарди”, призна Маркова.

Тя допълни, че проследявайки смените във властта и как котериите воюват помежду си, „не е пощадила никоя партия”, но че най-големият хаос настъпва около 2001 г., когато на власт идва НДСВ и прекъсва започнатата вече реформа в електронното управление. До този момент реформата е финансирана от Световната банка и от Америка за България, а след това НДСВ поставя ново начало – и този път я финансира с европейски пари и по европейска стратегия.

Накрая Маркова уточни, че се е опитала да не затъва в излишни спекулации около отношенията между НАТО и ЕС, като дори е маркирала чуждите конспиративни теории по темата, тъй като по въпроса има много литература.

Леонидов обаче подчерта, че книгата на Райна Маркова е първата у нас, която се захваща с този сериозен политически проблем и се опитва да ни го обясни ясно и разбираемо с цел да си отвоюваме обратно контрола над хаоса.

–-

[1] Марк Фелт (1913 – 2008) е бивш заместник-директор на ФБР, за когото в края на живота му – през 2005 г., става ясно, че е журналистическият информатор „Дълбокото гърло“ около скандала „Уотъргейт“, помогнал за свалянето на американския президент Ричард Никсън.

Теодора Георгиева

При Коритаров

Представяме „Контрол“ в Свободна зона. Изглеждам смазана, но как иначе след „Контрол“?

Изначален хлад

Има, изглежда, някаква стохастическа зависимост между честотата и внезапността на валежите и развитието на любовните драми. Виждам нявсякъде същества, в погледа на които се чете изумление, а косите им като моите стърчат от атмосферното електричество. Трудно е да страдаш, трудно е да държиш сметка някому за това, което ти е сторил във вид като този.

Не, това лято не е просто дъждовно! То е истерично! Както си вървя и внезапно извива вятър. Блъскат се врати, чупят се прозорци, ако все пак се добера жива до теб, знам, че няма да имам сили и за едно „здрасти“.

Всичко, цялата тази дандания трае две минути. Сега е тихо. За това пък полекичка почва да вали. Знам, че след малко ще рукне откровен порой, но какво от това? Хората това лято не носят чадъри. За какво им са? Тъй и тъй свикнаха да се гледат мокри. Докато разтвориш чадъра, и дъждът е спрял. А пък ти си прогизнал до кости. Ако не ти се изсипе внезапно на главата, ръми кротко и пак така те намокря, че наистина чадърът става излишен. Съвсем неформално, независимо от световната мода пуберите въведоха модата на дъждобраните. Намирам, че е секси и забавно. Някак casual. Освен това не е плод на нечие продажно въображение, а просто начин да останеш сух. Знам също и, че докато се добера до теб, миличък, под стрехи, безистени и подлези до мен ще се долепят съвършено непознати тела, всичките увити в прозрачно фолио, нищо не криещи, но и нищо не означаващи. Безопасно! И тъжно! Аз ще се отклоня, а ти няма да ме чакаш. Много, много тъжно.

Е, стремежът към порядък взима връх накрая, иначе просто не би имало живот! И ако сушата се свлича в океана, а самолетите падат, ако борсите са полудели, а пророците никнат като гъби, за да предричат края на горещата ни цивилизация, то тук и там все пак срещам хора, в чийто поглед както и в моя, проблясва зрънце изначална прохлада. Пост-изумление да го наречем.

Това искам да ти кажа сега, в случай, че не успея да се добера до теб. Дори и да не успея, искам, държа да го знаеш.

Самотата пулсира по международна мрежа, но това не я прави по-поносима. Знам, че веднага мога да те намеря. На секундата. Да набера няколко цифри и да ти кажа… да ти кажа „здрасти“. Мога да се върна вкъщи и да го начукам на клавишите, докато гледам как навън вали, а ти в отговор да начукаш „ама че дъжд!“. Мога да се разбера с теб по телепатия, да ти препращам флуидите си сред потока флуиди, но не е там работата.

Двама пред мен се целуват, без да спират да вървят. Сякаш им е за последен път в живота.

Аз вървя и гледам някаква разпръсната светкавица над ония покриви, ей там. Само пресвятква, без да гърми.

Вече четвърт час я гледам.