Етикет: Бог

В един от диалозите на Платоновата „Държава“ Сократ е недоволен от начина, по който поетите представят боговете. Той настоява да им се дадат модели, които те да следват, за да са от полза на Полиса, и с това се слага началото на нещо, което после ще бъде наречено политическа теология – науката за връзката на земната власт (иманентното) с Бога (трансцендентното). През Средновековието никой не поставя под съмнение тази връзка – Църквата управлява редом с кралете. Но идва Модерността и политическите теории, които следват, радикално отричат всеки монопол над репрезентацията на Бог и превръщането му във фундамент на политиката. Политиката (поне привидно) следва либералните принципи на съвещателната демокрация и целта е да се избегнат всякакви тоталитаризми и фашизми. Дали обаче те са в миналото и какво се е случило напоследък, та еклесиастични теми се връщат така стремително на мода? Случват се страшно много неща, но аз ще ви припомня само как през септември 2015, насред възбудения срещу него съдебен процес за злоупотреба с търговски тайни[1], инженерът мултимилионер Антъни Левандовски обяви на всеослушание, че основава нова религиозна организация, Пътят на бъдещето (Way of the Future). WOTF ще си има химн, озаглавен „Наръчника“ (The Manual), а също и място за поклонение (макар засега да разполага единствено с уебсайт). Целта на WOTF е „да развива и насърчава реализацията на Божество, основаващо се на изкуствен интелект“.

Звучи шокиращо и гротескно – да се покланяме на робот! Още по-гротескното е, че пророкът му е съден за злоупотреба. Да не би просто отново да става дума за пари? Все пак, лансирането на нов култ изисква средства. Левандовски обаче е категоричен: WOTF няма нищо общо с бизнеса. Целта на WOTF е безкористна и е продиктувана от грядущата промяна, тази същата, която в Силициевата долина с трепет наричат The Singularity (Сингулярността) и говорят за нея така, както се говори за Деня на Страшния съд. The Singularity, това е Денят, в който сингулярната точка на кривата, описваща възхода ни като вид, ще бъде достигната, еволюцията ни рязко ще смени посоката си и човешкото битие ще се трансформира във всеки свой аспект – труд, почивка, вяра, познание, политика, може би дори и физическото ни оцеляване…

Левандовски не ползва думата „сингулярност“ в изказванията си. Той ползва по-мекото „преходът“. Хората са отговорни за планетата, защото са по-умни от другите животни и са способни да изграждат инструменти и да прилагат правила, казва той в свое интервю за Wired. В бъдеще, ако нещо е много, много по-умно от нас, отговорността ще премине към него. Това, което искаме ние, е мирен и спокоен преход на контрола на планетата от хората към все едно какво.

Звучи налудно, но, исторически погледнато, човечеството е загърбило ирационалността сравнително отскоро. Нека си спомним само доктрината за изкуствените тела на Хобс. Според нея, обществото и неговите институции отдавна са престанали да бъдат отражение на природата. Те са механични, изкуствени образувания, плод на обсъждане и консенсус, а не на инстинкти. Такива изкуствени тела могат да са държавите, църквата, отделни личности, все едно какво. И те ще съществуват дотогава, докато хората имат нужда да ги боготворят и да вярват в тях. В крайна сметка, дори не е важно в какво хората вярват. Защо тогава да не вярват в изкуствения интелект? Кризата в репрезентацията на Бог, предизвикана от Модерността, остави на мястото на Бог празно място, просто бяло петно, lieu vide, както засукано би се изразил някой моден троцкист… Дявол знае какво ще последва, ако на това място поставим изкуствения интелект, но истината е, че тази роля му подхожда. Машините с тяхното безкористно добро (пък и зло), с тяхната мощ (и с техните смъртоносни бъгове и хакове) и най-вече – с пълната им незаинтересованост от човешкото ни битие, са идеални за ролята на нов Бог. Проблемът обаче е този, че с появата му ще се наложи и появата на нова политическа теология, тъй като неминуемо Властта ще пожелае да поднови връзката си с него.

---

На 9 август 2016, датата на световната премиера на самогенериращата видео игра „Ничие небе“ (No Man’s Sky), Мъск, очевидно под нейно въздействие, туитна, че реалността не е нищо повече от „серия от вместени една в друга симулации”. И нали е милиардер, думите му тутакси предизвикаха лавина от коментари в медиите и социалните мрежи. Популярното списание за наука „PopScy“, например, интервюира теоретичния физик Брайън Грийни по повода. Според Грийни, в момента липсва твърдо доказателство и „за“, и „против“ тезата на Мъск, има само косвени улики, например тази, че ако във всяка симулация, която ние създаваме, има чувстващи и преценяващи единици, за които друга реалност не съществува, то възприеманото от нас като базова и безалтернативна реалност със същата вероятност може да се окаже симулация, сътворена от по-висш разум. Освен това, ако допреди 40 години имахме единствено Pong – игра, в която два правоъгълника, изобразяващи ракети, си „подхвърлят“ пиксел, изобразяващ топка, то днес имаме фотореалистични 3D симулации, изкуствен интелект, виртуална и разширена реалност и милиони хора, едновременно пребиваващи „там“, така че никой не може отсега да каже какво ще е след още 40 години. Може пък Мъск, за разлика от нас, вече да има достъп до някое твърдо доказателство, щом в интервюто си за Code Conference 2016 с такава убеденост каза, че вероятността да сме в базова реалност е едно на милиард.

А идеята, че живеем в симулация, дори не е нова! Тя се дискутира, откакто цивилизацията ни съществува. Сигурно на много от нас поне веднъж им е хрумвало обаче, че не реалността ни е симулация, а боговете, които си създаваме по наш образ и подобие, за да си я обясним. Какво бихте казали, например, за следния сюжет? Атлантида е съществувала, а атлантите са достигнали до нивото на една адски добра и фина компютърна симулация на реалността до момента, в който е станала неуправляема и се е сринала заедно с цивилизацията им, а от нейните останки са се появили нашите вярвания в свръхестественото. Ако се замислим, начините, по които биват отправяни молитви или призовавани разните там демони, силно напомнят ритуал за гласово „логване“ в някаква глобална, но вече изгубила субстанция платформа за игра, някакъв облак, останките от който дълго са се разсейвали след смъртта на последния атлант, способен да се „свърже“ и да върши „чудеса“ пред простосмъртните. И преди някой да ме е обвинил в необуздано фантазьорство, ще споделя, че вече има идея за създаването на цифрово божество на базата на изкуствен интелект. Идеята е на Антъни Левандовски, бивш автомобилен инженер в Google и основател на компанията за безпилотни автомобили Otto. Той си е поставил за цел създаването на религиозна организация, наречена „Пътят на бъдещето“, чиято мисия е „развиване и насърчаване реализацията на Божество, основано на изкуствен интелект, и принос в подобряване на обществото чрез разбиране и поклонение на Божеството“. Мъск, който често изразява загриженост относно неуправляемостта на изкуствения интелект, включително и заради възможността той да сложи край на цивилизацията ни, е силно против неговото обожествяване. Само дето идеята на Левандовски съвсем не е по-смахната от неговата, че живеем в симулация. А ако погледнем на нещата от политически ъгъл, това търсене на Бога е съвсем в тон с политическата реалност. Тенденцията на разпадане на съвременна Европа на области или, нека си го кажем направо, на ленни владения (Косово, Каталония, Ломбардия…) идеално се вписва в абсолютната монархия на глобалния капитал. Ако и да не е видна връзката с теологията веднага или изглежда някак косвена, то чисто административно е така – чиста проба феодализъм, който теологията, дигитална или не, обединява в йерархия. Онтотеология, би казал някой почитател на Хайдегер. Само ще добавя, че технологиите са нашите нови богове от Просвещението още, а администраторите – новите ни жреци.