Публикувано на

Свръхпари | K-25-2019

Нищо не намеквам, просто се чудя дали някой забеляза, че в деня, в който Facebook се срина, на сайта на Банката за международни разплащания се появи становището на Базелския комитет за банков надзор за криптовалутите и то бе отрицателно. Просто така се случи, че шокът от новината за тайната криптовалута на Facebook съвпадна времево със съвещанията по приемането на „Базел-3“ – документ, очертаващ новите банкови стандарти, та е невъзможно човек да не направи връзка между двете и да не допусне, че новият токен, неофициално наричан Facebit (от Facebook и Bitcoin), вече си има отявлени врагове. И тъй като, въпреки всичко, токенът не просто ще влезе в обръщение в близките месеци, но и рязко може да добие популярност, редно е да му обърнем повече внимание.

Преди всичко, проектът не е само на Facebook с неговата платформа за съобщения WhatsApp. В него участва и социалната мрежа Telegram с нейната собствена криптирана услуга Signal, популярна най-вече в технологичните среди и сред защитниците на поверителността в интернет. От две добре разработени мрежи с глобален обхват като тези може да се очаква много повече от първоначално поставената цел – улеснено международно движение на пари между потребителите им на трансграничния принцип, по който това вече се случва в системите на Venmo или PayPal. (Всъщност, нещо подобно вече се прави и в Китай през социалната платформа WeChat.)

Естествено е всички да са много развълнувани – появил се е нов мощен инструмент извън контрола на правителствата и банки, който прави всички останали криптовалути да изглеждат като джуджета; и никой не знае, поне засега, дали ще е по-добър от тях и няма да е в услуга на престъпници и измамници, и да се срива заради невъзможността да обслужва голям брой транзакции. „Всички те ще се изправят срещу същите тези технологични ограничения“ – раздухалият сензацията NYT цитира Ричард Ма, главния изпълнителен директор на одитната фирма Quantstamp, занимаваща се със сигурността на новите криптовалути.

И все пак, става дума за проект, в който са впрегнати огромни ресурси и който се разработва при пълна секретност – над 50 инженери на Facebook са въвлечени в разработката му, притокът на нови кадри се контролира от специална платформа – The Block, а цялата тази технологична крипто-епопея се ръководи от бившия президент на PayPal, Дейвид Маркъс, след като Telegram наля преди година още 1,7 милиарда долара.

В предната колонка стана дума, че “Facebit” е „стейбълкойн“, тоест, привързана към стойността на реална валута, с цел да се избегнат колебанията, присъщи на другите криптовалути. Facebit обаче няма да е обвързан само с една – долара, например, а с няколко различни валути. Това ще го направи наистина глобален, децентрализиран и удобен за употреба; и в същото време, безинтересен за спекулантите – основните привърженици на криптовалутите досега.

Излиза, че новите свръхпари и необходимостта от нови стандарти в дигиталните плащания вбесяват същите тези правителства, които винаги са се изкушавали да ползват платформата Facebook за целите си. „Ню Йорк Таймс” добавя още аромат на геополитика в материала си, като споменава, че съмишлениците на Зуки от Telegram са екип от руски изгнаници, популярни в дисидентските среди в страни като Иран и Русия заради трудностите, които те изпитват при използването на традиционната финансова система.

Но ако новата цифрова монета ще е извън контрола на правителствата, колко точно контрол ще запази Facebook над нея? Ако Facebook запази контрола/отговорността си за всяка транзакция и проследяването на всеки потребител в системата, то вече си имаме централизираната PayPal, която работи добре и без блокчейн технологията и дори не се срива. Ако ли пък Facebook заработи с борсите за криптовалута, в играта веднага ще се включат спекуланти и престъпници, а на компанията ще й е по-трудно да печели от транзакции.

Дни след материала в NYT се случи сривът и се появи споменатото вече становище на БКБН. На 29 март пък влезе в сила „Базел-3“, връщащ (грубо казано) златото на мода на мястото на петрола, и то тъкмо, когато данните претендират да са „новият петрол“.

Само времето ще покаже как ще се развият нещата. Пред прага сме обаче на нещо голямо. На нова вълна на глобализацията? А може би на нова война?

Публикувано на

Мир на земята | W. weekly, 05.10.2018

През 1963 Папа Йоан XXIII, като глава на Католическата църква, този исторически приемник на глобалните амбиции на древния Рим, обнародва енцикликата “Pacem in Terris”, която трябваше да привлече вниманието на световните лидери върху новите световни проблеми, които тогава звучаха накратко ето така: ако не сме готови за световно законодателство, трябва да сме готови за световна война.

Малко по-късно през 1963 (два месеца, преди да бъде убит), американският президент Кенеди също даде израз на отношението си към проблема за световния мир. По време на финалната си реч на Общото събрание на ООН той каза: “Науката за оръжията и войната ни е направила всички преди повече от 18 години (…) една световна и една човешка раса с една обща съдба”.

55 години по-късно, буквално преди дни, в същата тази заседателна зала на Общото събрание на ООН американският президент Тръмп също произнесе реч по проблемите на глобализма. Но тя предизвика смях, злобен при това.

„Ние отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме доктрината на патриотизма.“ – каза Тръмп в речта си. „По света отговорните нации трябва да се защитават от заплахите за суверенитета си не само от глобалното управление, но и от други, нови форми на принуда и господство.“

Цитирам тази фраза, защото политиката на принуда и господство спрямо други държави няма как да се случи днес без помощта на най-високо технологичното, най-масово поразяващото, макар и не смъртоносно като ядрената бомба оръжие – децентрализирано разрасналата се, но централизирано управлявана инфраструктура, позната ни като интернет.

Не случайно за края на глобализацията се заговори първо тъкмо в света на технологиите. Миналата година самият Питър Тийл, един от най-влиятелните в света технологични магнати и поддръжник на Тръмп, обяви този край пред CNBC с думите:

„Интернет беше проектиран да оцелее в ядрена война, но въпреки това мисля, че има много регулаторни предизвикателства, пред които Силициевата долина ще бъде изправена от Западна Европа и на други места през следващите години“. Сиреч: „добрите времена свършиха, драги ми олигарси от Силициевата долина“. Само дето този край настъпи години по-рано и Тийл, като едър инвеститор в „дълбоката държава“ (шпионските изделия на Palantir, например), не само няма как да не е наясно с тази тенденция, той е сред тези, които са я създали.

Краят на глобализацията официално настъпи по време на Световната конференция по международни далекосъобщения през декември 2012 г. в Дубай, когато след 24-годишна пауза, в продължение на 11 дни и при затворени врати, представители на държави и бизнес разискваха въвеждането на един нов, предложен от Международната телекомуникационна асоциация ITU стандарт за следващото поколение мрежи, безславно познат като “дълбок преглед на пакети” (DPI). С DPI интернет се превърна в нещо, което е много по-малко медиум и много повече инструмент за глобален контрол, форма на принуда и господство.

Днес тези, които се смеят на Тръмп, са много, но те очевидно са в плен на инерцията и склонността си към риск и на илюзията, че рискът и растежът могат да продължат безкрайно. Не, не могат. Както не може да продължат вечно и илюзиите за възможността за обединение между държави и корпорации в дългосрочен план, илюзиите за мир, илюзията за една глобална Империя, която може да включи всички и всичко…

Тийл, като човек от обкръжението на Тръмп, непрекъснато напомня пред медиите за техно-детерминисткия вътък на тези глобални сюжети и за това, че техно-детерминистката приказка има своя край.

„Всъщност, намирам този тип Шпенглеров залез на Запада за доста завладяващ“, сподели той още през 2013 пред Financial Times. Разбира се, песимизмът, който споделя милиардерът Тийл пред медиите, е нещо различно от песимизма на тези, които ще плащат сметката – всички ние. А и песимизмът на влиятелните люде като него има качеството да се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Ако след всичките тези дълги години политика при затворени врати и медийни илюзии е станало най-сетне ясно, че човечеството не е способно да живее по общи закони, значи ли, че е пред прага на война?

Публикувано на

Нова вълна? | Култура – Брой 41 (3051), 01 декември 2017

През 80-те под влияние на теорията на Грийнспан и с политическата помощ на рейгано-тачъризма, се случиха някои иновации на финансовия пазар – появиха се всевъзможни субекти, които не бяха точно банки и законът на Глас-Стийгъл[1] не ги ловеше, но вместо да бъдат взети мерки по регламентирането на дейността им, законът бе изцяло отменен, за да могат и банките да се развихрят. Последва бум, после глобална криза и преди още да бъде намерен изход от нея и финансовата система да бъде поставена върху нов регулационен темел, появи се поредната иновация – ново средство за размяна, криптовалутата и съответно – нова опасност от криза.
Това, с което първата криптовалута, биткойнът, моментално привлече привърженици още с появата си през 2009, бе, че контролът върху нея, за разлика от електронните пари в компрометираните вече централизирани банкови системи, бе децентрализиран. Просто технологията бе такава – т.нар. верига от блокове (blockchain). Биткойнът обаче отблъскваше мейнстрийма с крайната си волатилност[2]. Всички очакваха Понци схеми и те не закъсняха, но ето, че въпреки всичко, криптовалутите не само не изчезват, но са вече почти мейнстрийм. Преломният момент бе през 2015, когато броят играчи рязко се увеличи; компании с добра репутация като 21 Inc. се насочиха към усъвършенстване на основната технология; а известната Блайт Мастърс, изобретателката на финансовите деривативи, които имаха огромна заслуга за кризата през 2008, напусна Джей Пи Морган и също се насочи натам. Последваха я основните играчи в традиционната банкова дейност: Citi, NASDQ, IBM, UBS, Barclays, Santander. После четири банки (UBS, Deutsche Bank, Santander и Bank of New York Mellon) създадоха консорциум за изследването и прилагането на новата технология в традиционното банково дело, а през август миналата година UBS обяви дори създаването на своя криптовалута, наречена „utility settlement coin“ (USC, „практична разплащателна единица“).
А ето че тия дни шест от най-големите банки в света – Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street, също се присъединиха към света на цифровите валути.
Кое накара банките да преодолеят страха си? Отговорът е един – ефективността на технологията „верига от блокове“. Това, което правеше Грийнспан толкова респектираща личност през 80-те, бе не толкова абстрактната му теория за пазара, колкото способността му да борави бързо с огромно количество емпирични факти за реалностите на този пазар. Е, с технологията „верига от блокове“ тази дейност се оптимизира. Възникват обаче и някои въпроси относно бъдещето и то бъдещето в най-широк смисъл. Какво следва? Нова вълна на глобализацията? Нов наднационален регулатор, нова Банка на банките (или по-скоро, Централна банка на централните банки), привързване на криптовалутата към долара или някоя друга валута и изчезване на регионалните валути? А какво тогава ще стане с националните държави и системите им за контрол? Не ще и съмнение, това ще е поредният голям удар върху самата концепция за национална държава като начин за организация на общественото пространство, защото какво би станало, ако и силовият й прерогатив мине окончателно в частни ръце? Частни военни компании, частни затвори, частни разузнавателни центрове – това ли ще финансират данъците? Готви ли е светът да се превърне в една глобална Хавала[3], чието сърце ще е някакъв нов световен клирингов център, а кръвта му – потоци от utility settlement coins?
Според адептите на новата технология, ще се случи тъкмо обратното. Технологията „верига от блокове“ дава много възможности, толкова много, че дава дори и възможност за регулация. Остава въпросът: как и от кого?

[1]От 1933 до 1999 г.този закон бе темелът на световното банково законодателство, пречещо на банките да играят хазарт с парите на данъкоплатците.
[2] Терминът „волатилност“ (летливост) във финансовата област служи за измерване на скоростта, с която цените на даден актив се менят за даден период от време. Изчислява се в проценти и колкото по-големи са тези проценти спрямо някакво стандартно отклонение, толкова по-рисков е този актив.
[3]Hawala е неформалната система за трафик, възникнала покрай Пътя на коприната през VIII век. През първата половина на миналия век тя еволюира до формална банкова система, а днес, с помощта на криптовалутите – до система за пране на пари и финансиране на тероризма
Публикувано на

На война като на война | Култура – Брой 32 (2911), 03 октомври 2014

На 8 август т.г. руският премиер Медведев подписа постановление за забрана на анонимния Wi-Fi достъп в Русия. Според документа, идентификацията на потребителя е задължение на оператора на връзката. Негов, на оператора, е и изборът на метод за идентификация. Минкомсвязь е изброила в документа допустимите начини за получаване на Wi-Fi достъп. Това няма задължително да става с паспорт, но ще се извършва посредством заявка в съответния оторизиран орган срещу идентификационна информация, като три имена, номер на шофьорската книжка, SMS.
Коментарът на Медведев за тази крайна мярка е, че опитите на властите да регулират интернет „могат да са не идеални” – както от гледна точка на ефективността, така и от гледна точка на процедурите; и че „интернет не бива да се задушава, но държавата трябва да знае какво се случва там”. По думите му, „това е нормално задължение на държавата – да вниква в набора от съществуващи опасности и да се опитва да им противодейства”.
Друга новост от Русия е закритото съвещание на членовете на Съвета по безопасността, проведено на 22 септември, на което е било обсъдено предаването на функциите по администрация на домейните „.Ru“ и „.РФ“ в ръцете на държавата. Дотогава това е било в компетенциите на обществената организация „Координационен център за националния домейн в интернет“, но с това вече ще се занимава Федералното агентство по връзките, подчинено на Министерството по комуникациите.
Това последното със сигурност ще подгрее старите страхове за разрухата на интернет, която уж била отдавнашната стратегическа цел на стремящите се да се отцепят в свое си „информационно гето” страни от „тоталитарния бермудски триъгълник” Русия-Иран-Китай, но ако се случи в действителност, май ще е по-скоро по вина на страната монополист САЩ и контролираната от нея „Корпорация по управлението на имената на домейни и IP-адреси” (ICANN). Доколкото може да се вярва на изявленията на руския министър по комуникациите Николай Никифоров, цитиран от ИТАР-ТАСС, Русия в момента се готви за поредната санкция от страна на партньорите си, както той нарича САЩ и ЕС, а именно блокиране на достъпа на страната до мрежата.
„Подготвят се мероприятия. Разглеждат се различни варианти как да се направи така, че нищо и при никакви условия да не се срине, както и да се държат партньорите ни”, твърди Никифоров. Съвместните учения на Министерството на комуникациите с Министерството на отбраната и Федералната служба по безопасността са предизвикани от това, че страната вече е била изправяна пред опити за блокиране от страна на различни мрежи, в това число и тези за обслужване на банкови карти. Никифоров споменава и намеренията на Европарламента да отреже Русия от системата SWIFT на съобществото на световните междубанкови финансови телекомуникации.
„В тези условия ние отработихме няколко сценария в случай, че нашите уважаеми партньори изведнъж решат да ни спрат интернет. Русия е огромна страна и не може да си го позволи”, казва още Никифоров и уверява, че серията технически мероприятия по предотвратяване на сривовете в руския сегмент на интернет няма да погълне съществен финансов държавен ресурс.
„За съжаление, много от компонентите на инфраструктурата не са на територията на Русия и се управляват отвън”.
Инфраструктурата на националните домейни „.Ru“ и „.РФ“ обаче е готова за изключване от глобалната мрежа и ще издържи произволни атаки – това е официалното заявление на координационния център на националния домейн.
Пресслужбите на „Яндекс”, Mail.ru Group, „ВКонтакте” и Руската асоциация за електронни комуникации засега не коментират тази опасност, но цената на акциите на „Яндекс” и Mail.ru бележат спад на московската и лондонската борси.
Има засега неяснота и около предаването на функциите на администратор на домейните в ръцете на държавно ведомство. Очаква се това да е Россвяз.
Да доживееш интересни времена е проклятие, което очевидно е сполетяло вече руснаците. Какво обаче да се каже за нас, българите, и по-точно за собствените ни безгрижни политици?

Публикувано на

Визия 2020 | Култура – Брой 29 (2908), 12 септември 2014

„Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция.“ – горе-долу с тези думи започваше един документ, просъществувал няколко часа в мрежата на 27 август на сайтa на Министерския съвет. Документът описваше „явната информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността“ и директната атака на „националните демократични ценности, дух и воля“, която Русия е предприела срещу нас. Документът се нарича „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“ и вече е достъпен в обновен (смекчен) вариант.
Съдържанието му обаче се придържа към няколкото оригинални „опорни точки“:
– Страната ни е дестабилизирана от възобновили се етнически напрежения и нови такива, предизвикани от емиграционната вълна, от сложната геополитически обстановка и от надигането на глобален терор;
– Страната ни е провокирана военно и икономически от хибридната агресия на Русия – съчетание от конвенционални, информационни, кибернетични военни похвати;
– Сложната ситуация отблъсква инвеститорите;
– Това са изпитания, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Членството в НАТО има положителен макроикономически ефект: интелигентен растеж и заетост, благоприятна инвестиционна среда, тласък на иновациите и изследванията, технологиите на бъдещето, особено в стратегическата сфера на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);
– Нужна е реформа!
Тук някой ще каже: Ама чакайте, страната ни е в реформа от 25 години! От 10 години е в НАТО и от 7 – в ЕС!
Да, така е. И даже ще ви цитирам „опорните точки“ от един друг документ отпреди 11 години – стратегическия анализ на икономическото и социално развитие на страната ни, направен от Съюза на работодателите в България съвместно с Центъра за либерални стратегии през 2003 за кандидат-членството на страната ни в НАТО:
– Събитията на 11 септември 2001 налагат изграждане на информационно общество, центрирано изцяло върху очакването за глобален тероризъм;
– Обществото и бизнеса са в ситуация на тотална несигурност;
– Несигурността отблъсква бизнеса;
– Това е изпитание, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Освен икономическо сътрудничество, Вашингтонският договор предвижда и научно сътрудничество, информационно и даже културно такова, като най-стратегическо, във висока степен „свързано със сигурността“, е информационното.
– Нужна е реформа!
Приликите са очевадни! Няма ги обаче резултатите. Въртим се в кръг. НАТО обаче няма пръст в тази работа. НАТО е просто глобален доставчик на услугата сигурност. Сигурно затова светът е станал толкова „сигурен“. Времето тече обаче. И ако преди 10 години въпросът дали тоталната несигурност и хибридната заплаха оправдават хибридната „услуга“, съчетаваща функциите на армия и полиция с тези на разузнавателни служби и оттам – неподлежаща на демократичен контрол, то в днешни дни дори не се допускат други съображения в диалога с клиентите на доставчика НАТО, освен корпоративните ползи. Ами погледнете само какво представлява инструментът investor-state dispute settlement, за който най-сетне се заговори у нас покрай опасността от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) – той очертава една паралелна арбитражна законова вселена, в която корпорации могат да съдят държави, но не и обратното, ако държавите случайно решат да защитават гражданите си. Какво означава това, ако не „подкопаване на интегритета на институциите и държавността“; и „директна атака на националните демократични ценности, дух и воля“?
Около членството ни в НАТО и ЕС се въртя цялата ни държавна политика от 1990 г. насам, реформираха се администрация и съд, изграждаха се информационни системи, инфраструктури, приемаха се закони, все под опеката на западни експерти и със западни пари. Защо Русия да е виновна? И което е по-важно – къде са резултатите?
Отговорността за тази провалена политика е до голяма степен на главното НАТО-лоби у нас – „гласът на българския бизнес“, корпорациите, които предпочитат в тристранния диалог с държавата да участва не гласът на гражданите, а дилърът на „услугата сигурност“, НАТО.

Публикувано на

Колонизирането на Европа | Култура – Брой 27 (2906), 18 юли 2014 Начална страница

В началото на тази година се навършиха 20 години от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия NAFTA – тристранната спогодба между Канада, Мексико и САЩ, важна годишнина, която мрежа/паяжина отбеляза, като цитира някои натрупали се с годините неприятни факти за истинската същност на NAFTA, и припомни, че NAFTA е нещо като лабораторен тест за разпоредбата ISDS[1] в международните търговски договори, дефакто инструмент за натиск над суверенни държави, защитаващи индустриите, здравеопазването, екологията, културата си от нахлуването на големите корпорации. „Корпоративният суверенитет над държавния” – така може да се опише с един слоган политиката на ISDS. Бе припомнено също и родството на NAFTA с TAFTA (Transatlantic Free Trade Area), което нас като европейци няма как да не ни засяга. TAFTA е по-често срещано у нас под абревиатурата TTIP, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, ползвана вероятно с цел избягване на сравненията с NAFTA.
Това партньорство вероятно скоро ще бъде подписано въпреки обществената съпротива, но всъщност, процесът по създаването му започна на 17 юни 2013 г. с една среща в Брюксел. Това разбираемо убягна от вниманието на медиите ни, а става дума за нещо с мащабите на СТО! Трансграничният оборот между ЕС и САЩ в момента е от порядъка на 2 милиарда евро на ден и по-голямата част от него се случва в интернет. Едно такова споразумение има потенциала да преодолее много пречки, особено пред цифровите и творческите индустрии, но има също и потенциала да създаде много нови.
Е, процесът по договаряне почти приключи – на 13 юли, след като срокът бе удължен със седмица, изтече времето за допитване до обществеността. То, според мен, мина доста формално и изобщо, през изминалата година ясно лъснаха приликите между NAFTA и TAFTA. Те са едно и също нещо – те са преговори уж за „свободна търговия“, но нямат нищо общо със свободната търговия, като се започне с това, че се провеждат при затворени врати и при пълна непрозрачност за обществеността. Тази непрозрачност в комбинация с масивната пропаганда не може да бъде наречена другояче, освен дезинформация. В мрежата, например, тия дни оживено се коментираха туитовете на американското посолство в Берлин, предлагащи грантове (Federal Assistance Awards) с размер между $5000 и $20000 на организациите, които биха произвели про-TAFTA/TTIP пропаганда от рода на: кратки документални филмчета за TTIP; турове за експерти-говорители на тема TTIP; създаване на Twitter профил по време на конференцията; дигитални постери; TTIP конференции, предавани на живо; онлайн дискусии по форумите на TTIP тема, сайтове, посветени на TTIP, и прочее „иновативен“ спам. И нито дума за безпристрастна дискусия за ефектите при евентуално сключване на това тъй противоречиво съглашение и най вече – за маниера, по който то се провежда. Като че ли тайното фабрикуване на авторскоправни и патентни закони и поставянето на корпоративния суверенитет над националния се превръща в стандарт; и в шумотевицата всеки взе, че забрави, че Европа не е Африка и не се налага да бъде спасявана с долнопробна ГМО храна, нито културно облагородявана с произвеждан на конвейер ГМО интелектуален продукт.
И все пак, имаше съпротива под формата на обществено допитване онлайн относно условията за защита на инвестициите и ISDS на TAFTA/TTIP. У нас също се направи опит за включване в това обсъждане. Движението „Солидарна България” подхвана на сайта си почина „Решавам аз, не корпорациите!“ именно с цел разясняване на уловките в мъглявите формулировки, даващи възможност на международните корпорации да заобикалят европейските съдилища. Доколко гласът на разума и на общественото недоволство е в състояние да надделее над гласа на алчността в ума на неколцина арбитри, ще стане ясно съвсем скоро. Макар че оптимистите едва ли са много – доктрините може и да се нуждаят от стероиди, преди да издъхнат, но корупцията е безсмъртна.

[1]investor-state dispute settlement, което в превод означава „уреждане на инвеститорско – държавни спорове“.

Публикувано на

За ползите от непрозрачността | Култура – Брой 8 (2887), 28 февруари 2014

Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP) неведнъж е било споменавано в мрежа/паяжина като пример за особено хищно налагане на американската копирайтна политика извън пределите на САЩ. То обаче, както и АСТА, буди възмущение най-вече заради ирационалното и фанатично твърдоглавие, с което американската страна в лицето на Офиса на търговския представител на Съединените щати (USTR)*, а и някои местни политици защитават непрозрачността, която заобикаля преговорите.

Какъв е поводът да пиша за ТРР отново? От 22 до 25 февруари тази година министрите на търговията на дванадесет от страните-участнички ще се съберат в Сингапур, с което преговорите ще навлязат в своята последна фаза. Проявявайки последователност в своята стратегия на медийно затъмнение, USTR е изразил категорично несъгласие за присъствието на журналисти, а Тим Гросър, министър на търговията на Нова Зеландия, в интервю за BuzinessDesk е направил лишенo от всякаква логика изказване в опит да оправдае това.

„Представата, че да се прави всичко това пред погледа на обществото ще помогне на процеса, е наивна … всъщност, тези хора (TPP опонентите) са умни. Те искат това да бъде направено при пълна прозрачност, за да се увеличи противоречието до степен, която ще разруши съглашението.”

Какво кара Гросър да изказва подобни абсурдни аргументи срещу превръщането на тези преговори в публично достояние? Защо той отхвърля анализа на тъй оспорваните предимства, за които претендира търговската сделка ТРР?

Нима не е ясно, че проблемът се състои не в това, дали съглашението изобщо ще се случи, а дали ще се случи по благоприятен за новозеландците начин от гледна точка на инвестиции, регулации, баланс между националния суверенитет и очакваните икономически печалби. Ако преговорите текат тайно, това може и да помогне на съглашението да стигне до благополучен финал, но ако пълната прозрачност усили противоречията, дали това не е сигурен признак, че е по-добре това да не става?

Отношението на Гросър само подкладе страховете на новозеландците, че тайната служи за прикриване на лоша сделка, от която ще се облагодетелстват шепа корумпирани политици, играещи по свирката на USTR, не и обществото. Наистина, как би могло да бъде убедено обществото, че подобна сделка се случва в негов интерес, и да спре да иска прозрачност?

През 2009 страните бяха стигнали до единодушие съглашението да не добива публичност, докато преговорите не приключат, а всички придружаващи го документи да останат поверителни четири години след влизането му в сила (или след последната среща в случай, че то не бъде подписано). Оттогава обаче нещата са се променили доста. Даже може да се каже, че съпротивата срещу непрозрачността на TPP никога не е била толкова силна. Далеч не всички политици от страните, въвлечени в ТРР, се държат като Гросър, а някои от тях са доста инициативни. Най-новото начинание в борбата за гласност е сайтът «TPP законодатели за прозрачност». www.tppmpsfortransparency.org

Законодатели от висок ранг от Австралия, Канада, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия и Перу на 11 февруари публикуваха на сайта съвместно писмо в търсене на изход от Trans-Pacific Partnership Agreement. Tова писмо гласи:

„Ние, долуподписаните законодатели от страните, въвлечени в Trans-Pacific Partnership съглашение, призоваваме страните по преговорите да публикуват проекта на текста преди подписването на окончателно споразумение с достатъчно време, за да даде възможност за ефективен контрол и обществен дебат.“

Сред подписалите писмото има водачи на политически партии, подкрепено е и от известни международни организации, като Oxfam и Article 19, които също препубликуваха писмото. Подкрепа има и от страна на много неправителствени организации.

Но въпреки масовото недоволство срещу непрозрачността на ТРР, USTR не се държи, сякаш това го касае. Изглежда светът очаква преговорите на 22 февруари с твърде умерен оптимизъм.

–

* Офисът на търговския представител на Съединените щати (USTR) е http://www.ustr.gov/, държавна агенция, отговорна за координиране и налагане на търговската политика на американското правителство на междуведомствено и междудържавно ниво.

Публикувано на

Краят на глобализацията? | Култура – Брой 2 (2794), 20 януари 2012

Докато на 31 януари американците се отдаваха на празничния си делириум, президентът им подписа нов законопроект за националната отбрана National Defense Authorization Act (NDAA), който упълномощава военните да задържат под стража за неопределено време и дори да подлагат на изтезания всеки, заподозрян в тероризъм. Тревогата от подписването на NDAA се усилва от факта, че на 24 януари предстои подписването в Сената на друг един закон, за „превенция на онлайн заплахи за креативната икономика и кражбата на интелектуална собственост” (PROTECT IP Act или PIPA). Той е двойникът на т.нар. Stop Online Piracy Act (SOPA), внесен в Камарата на представителите в края на октомври м.г.
Не бива да забравяме нито за миг, че макар и с глобална структура, интернет си остава американски проект и чисто меритократски погледнато, американците имат право да споделят със света достиженията си, имат правото и да не го правят, имат дори правото да губят, както вероятно ще се случи с приемането на SOPA/ PIPA. Срещу неговата ретроградност вече протестират утвърдени компании, като Amazon, AOL, Ebay, Facebook, Google, IAC, LinkedIn, Mozilla, Paypal, Reddit, Twitter, Yahoo, WordPress и Wikimedia.
Проблемът, обаче, засяга доста повече хора от web 2.0 предприемачите.
Какво точно ще се случи? Във вида, в който е депозирана черновата, американският закон ще преследва нарушители извън страната (foreign според лексиката на SOPA и overseas според PIPA). Мерките ще се изразяват в изискване към американските интернет доставчици, търсачки и сайтове за платежни услуги да блокират достъпа на потребителите си до сайтовете-нарушители, а такива ще са всички, в които се появи дори само линк към забранено съдържание. На пръв поглед, локален закон ще бъде прилаган локално, само дето обсегът му ще е глобален. Защо? Защото за изпълнението му ще бъде ползвана глобалната структура на интернет – единната система от имена на домейни, което ще рече, че където и да се намирате, каквото и да е поданството ви, вие ще бъдете досегнат от дългата ръка на американския закон и то веднага, понеже мярката е замислена като предварителна – първо ще се прилага, а едва след това ще се разисква целесъобразността й. Това е без прецедент в историята на интернет и може да му сложи край такъв, какъвто го познаваме. Очевидно, САЩ не разчита само на DNS терора. Wikileaks са публикували вече грами за грубата игра на американската дипломация в Испания, резултатите от която станаха ясни съвсем наскоро – на 5 януари т.г. в страната бе приет закон, свързан с авторското право.
Отстрани погледнато, щатското правителство изглежда болно от шизофрения. То живее в паралелната реалност на Холивуд, наблюдава света с очите на Холивуд, вижда враговете си във враговете на Холивуд и защитава ценности, вълнуващи предимно Холивуд. Очакващият подписа на Обама законопроект ще е изцяло в интерес на развлекателната индустрия, чието въплъщение се явява Холивуд; и като че ли всичко извън тази лоби-логика е без значение, щом САЩ са решили да сложат окончателно край на и без това пострадалата си репутация на страна-гарант на демократични ценности и свободи по света. А фактът, че в повод за налагане на терор и ограничаване на свободата се превръща изкуството или поне лековатата му, развлекателна част, е особено неприятен.
Според мнозинството коментатори, законопроектът е безумие дори само заради несъстоятелността си от бизнес и технологична гледна точка. Ако и на старомодната развлекателна индустрия да й изглежда несправедливо това, че web 2.0 мрежите не са в състояние да произвеждат, а единствено дистрибутират краен (разбирайте квантифицируем) продукт, по-тревожното и обезпокояващото в този кръстоносен поход срещу пиратството е, че самият „краен продукт”, който новоприетите закони защитават и на който икономиката на Запада упорито продължава да разчита, е също толкова нематериален в своята същност, колкото де факто са и услугите, с които търгуват мрежите. Завършени произведения или не, един филм, книга, музикален албум винаги ще са нещо много повече от стока. Те притежават и ред неквантифицируеми качества, заради които финансистите ги наричат с термина „нематериални активи“ (intangibles) и са нещо, зависимостта си от което всяка една здравомислеща икономика се стреми да сведе до минимум.