Публикувано на

Д-р Знам | K-14-2019

„Гладни умове, добре дошли при д-р Знам, където бързата храна за ума се сервира 24 часа в денонощието… на 40 000 места в цялата страна. Попитайте д-р Знам. (…) Два за пет и получавате един безплатно.“

Сещате ли се за този епизод от филма „Изкуствен интелект“ на Спилбърг от 2001 г., когато след пускане на монети в един автомат анимационен Айнщайн отговаряше на въпросите на героите? Е, 2001-а бе годината, в която се появи на бял свят реалният д-р Знам, неанимиран, но много полезен, пък и безплатен. На 15 януари 2019 г. се навършиха 18 години от появата на Уикипедия.

Забележете, сравнявам с д-р Знам не Siri, Alexa или Google, а Wiki. Защото за каквото и да попитаме Siri, Alexa или Google, те ще ни препратят, почти без изключение, към Wiki.

„Представете си един свят, в който всеки на планетата има достъп до цялото човешко познание. Това е целта на моя живот“, каза преди време Джими Уейлс, създателят на този фантастичен инструмент. Какво може да се напише днес, освен очевидното: той надмина фантастиката. Wikipedia се разрасна неимоверно. Само статиите на английски в нея са 5.7 милиона, а посещенията само миналата година са били 92 милиарда.

В „Мрежа/Паяжина” неведнъж е ставало дума за това какъв уникален феномен е Свободната енциклопедия. Тя е най-пълната енциклопедия в историята на човечеството и това не би било възможно без помощта на технологиите, същите тези технологии, които ни хвърлят в такова униние напоследък с неограничената си способност да дезинформират, да навлизат в личния живот, да крадат самоличности, да фалшифицират… Ботовете на Wiki не се занимават с това. Те се занимават с други работи: те автоматично определят качеството на съдържанието, премахват неенциклопедичното съдържание, справят се с вандализма, с лошия правопис и ругатните, поддържат интегритета на цялата система. Такъв бот е ClueBot NG, разработен от самите редактори на Уики.

Но как тази утопия, този оазис на познанието не просто успява да оцелее насред опустошенията, причинени от комерсиализацията на изкуствения интелект, но и да процъфти?

„В нашата общност има поговорка, казва Саманта Лиен от фондация Wikimedia.  Добре, че Уикипедия работи на практика, защото на теория това е катастрофа.”

Та, тайната е може би в кооперирането – Уики работи с библиотеки, музеи и архиви по целия свят, като им помага да споделят собствените си колекции и ресурси. Уикипедия работи и с училища и университети. Много професори отхвърлят традиционните домашни и вместо това канят учениците да разширят или създадат статия на Уикипедия по дадена тема. Уики е главно от и за студентите. Финансово се разчита само на отделни донори, като средното дарение е около 15 долара.

Успехът на Уики вероятно се дължи и на добрата репутация. Тя все по-често бива цитирана в научни трудове и дори съдебни становища. Не се правят компромиси и с неприкосновеността на личния живот, опитите за дезинформация, политически натиск и реклама. Поне засега.

Уикипедия се превръща във все по-незаменим ресурс и тази незаменимост и единственост не може да не ни изпълва със загриженост за бъдещето дори в период на абсолютен разцвет.

Самите уикипедианци са наясно, че съвършенството е още далеч, като някои виждат главния недостатък в… „Половите пристрастия на Wikipedia“. Тези пристрастия „отразяват факта, че преобладаващото мнозинство от доброволни редактори на Уикипедия, особено на сайта на английски език, са мъже. Това води до по-малко и не толкова обширни статии за жени или теми, важни за жените“. Като пример за тези пристрастия е посочен неоспоримият факт, че страницата, посветена на порнографски актриси, е много по-пълна и добре организирана от страницата, посветена на жени-писатели.

Но дали мъжката доминация в редакторския екип на Wikipedia не се дължи на нежеланието на самите жени да участват в ожесточените и направо груби дебати, съпровождащи почти всяка тема в Wiki?

Най-епичните битки между редактори са на политически теми. Можете да видите каква история е натрупала статията за „Джордж Уокър Буш“. Мюсюлманството е друга лесно възпламенима тема.

Така че, въпросът остава актуален: ще успее ли Wikipedia да опази привързаността си към фактите в свят на политически натиск, дезинформация и подмяна, инвазия в личния живот, нови и нови неравенства и контрол?

Публикувано на

Краят на една епоха | Култура – Брой 12 (2804), 30 март 2012

„Britannica спира да публикува своята дървена версия; ако сте незапознати, можете да прочетете за това в Wikipedia.” – така преди седмица шегаджиите от блога Techdirt съобщиха историческата новина – Encyclopaedia Britannica повече няма да излиза в печатен вид.
Всъщност, хартиената ера от бизнеса на Encyclopaedia Britannica Inc. приключи доста по-рано. Изпълнителният директор на компанията Джордж Кауц още през 2008-а даде гласност на намеренията на компанията да се съсредоточи върху проектите си онлайн и причината бе ясна – web със своята многофункционалност и нискобюджетност се оказа добра алтернатива за бизнеса. Как, обаче, се стекоха обстоятелствата в web за Britannica през изминалите годинии дали само добрата репутация и добрите намерения се оказаха достатъчни, за да бъде тя конкурентна на електронния енциклопедиен пазар, където вече процъфтява Wikipedia?
През 2008-а решението на Британика да се иновира доведе до проекта Britannica Webshare. Въпреки че бе относително достъпна, своевременно обновяваща се и залагаща на сътрудничеството, тази електронна версия на енциклопедията все пак се оказа прекалено късна, недостатъчно щедра и не особено радикална, за да има нужния успех. Сайтът на Britannica успя да вдигне трафика си чрез Webshare, но пък растежът в трафика на Wikipedia се оказа така чудовищен, че конкуренцията между сайтовете се оказа безпредметна.
Какви грешки допусна Britannica Webshare?
Първо, въведе дискриминация сред потребителите, поставяйки пред тях условия: “Тази програма е предназначена за хора, които публикуват с известна редовност в Internet, били те блогери, уебмастъри или писатели. Ние си запазваме правото да отклоняваме участието на всеки, който по наша преценка е неквалифициран.”
Второ, бранейки съдържанието си от случайната публика, Britannica Webshare не позволи на търсачките да индексират съдържанието й, а това я лиши от огромна посещаемост.
Трето, макар и вече допуснати до съдържанието, потребителите получаваха линк към пълната версия на интересуващата ги статия, но не и достъп до цялата Britannica. А що за енциклопедия е тази, която възпрепятства свободното и безпосочно ровене? Оказа се, че Britannica няма нищо против да се възползва в пълна мяра от отвореността на web, без да отвръща със същото. И докато тя правеше пестеливи опити да допуска до ресурсите си, Wikipedia с нейния отворен интерфейс вече бе успяла да обедини усилията на десетки хиляди ентусиасти – от обикновени ученици до академици, резултатът от което се оказа повече от задоволителен.
Няма нищо нелогично или лошо в това Britannica да държи на идентичността си и да отстоява на свой риск стила си. Публиката, обаче, състояща се предимно от жадни за бързо задоволяване на любопитството лаици, скоро даде да се разбере, че предпочита не обективната, поемаща отговорност за информацията в нея Britannica, а неутралната, анонимна, консенсусна и хаотична Wikipedia. Истината е, че много хора не биха прибягнали до услугите на Britannica за тривиална справка по някакъв въпрос просто защото не биха искали да изгубят и секунда в сблъсък с негостоприемния й интерфейс. Не би ги интересувало особено и „предимството”, че нейната база данни не е задръстена като тази на Wikipedia с излишна светска информация за любовния живот на звездите, поредния анимационен герой или с най-новите градски митове. Търсачката и без това отсява ненужното. От друга страна, за сериозна и задълбочена справка биха прибягнали не до енциклопедия, а до цяла библиотека.
И все пак, Britannica е силна марка. Разполагайки с повече от една база данни и предлагайки повече от една услуга, тя ще продължи да е институция и успешно да доминира с точността и коректността си в образователното онлайн пространство. Ще продължи да съществува и онлайн енциклопедията, която и в момента носи приход, макар и скромен, от абонираните за нея.
С хартиения предмет Encyclopaedia Britannica, обаче, е свършено. Свършено е с 32-томния, златнобуквен, тежащ 129 паунда и струващ $1,395 обект на лукса, с който средната класа в САЩ и Англия обичаше да украсява дневната си. Като се замислим, може би и със самата средна класа е свършено.
Публикувано на

Цената на безпристрастността | Култура – Брой 40 (2788), 25 ноември 2011

Тия дни всички ние, потребителите на Wikipedia, се сблъскваме с нещо дразнещо: при зареждане на страницата текстът се отмества надолу, извън зрителното ни поле, а на негово място се появява голям банер с лика на Джим Уейлс, призоваващ ни да направим своето дарение за фондацията му сега! Причината: в ход е ежегодната Wiki кампания за набиране на средства.
Защо ли Уейлс си мисли, че може да постигне с това нещо повече от блокиране на банера? Сигурно защото все повече сме тези, които не можем без Wikipedia. Много от нас ще дадат своите пет долара и нито ще се интересуват за какво точно Джим Уейлс ще ги похарчи, нито що за личност е той.
Няма да са малко и тези, които няма да го направят. Заради дразнещия банер, а и заради напастта, наречена deletionists („изтривачи” от „delete” – „изтривам”). Това е тази част от редакторския екип на Wiki, която, за разлика от inclusionists („включвачите”), е привързана към премахването на статии под предлог маловажност или че служат на нечии лични промоционални цели.
Има ли по-голям проблем за Wiki от „изтривачите”?
Влиятелният сайт The Register излага друга гледна точка и тя е свързана с финансовата страна на нещата. Wikimedia Fondation е организация с нестопанска цел и е освободена от данъци, а Wiki – плод на колективни, безкористни усилия, което се явява и гаранция за неподправеността на информацията в нея.
Така че препирните между „изтривачи” и „включвачи” и жертването на една или друга статия в името на личната амбиция са нищо в сравнение със злоупотреба с неутралността на цялата енциклопедия, до което може да доведе някое по-щедро дарение. Да си спомним например 1.35 милиона, дарени през 2008 от Роджър Макнами, един от най-едрите предприемачи в Силициевата долина, собственик на Elevation Partners и инвеститор в интелектуална собственост.
Обстоятелствата около това дарение си останаха неясни – първоначално то бе анонимно, после се разчу из мрежата, после пък бившият изпълнителен директор на Wikimedia, Дени Уул, изнесе още детайли на блога си, в това число и за прочутия обяд на Уейлс в компанията на служител от Elevation Partners на стойност $1,300, за който фондацията трябваше да плати, както и за предложението на Боно, да, същият Боно от U2 и акционер в Elevation, да бъдат освободени доброволците от Wiki и да бъдат наети на тяхно място професионални редактори. Спомняте ли си историята с началото на Wiki и нейния действителен основател, д-р Лари Сангер? Той не беше ли принуден да си тръгне само защото бе решил, че професионално положеният от него труд заслужава възнаграждение?
Тази година пък Wikipedia получи половин милион от Сергей Брин, основателя на Google, и това е логично: повечето от нас ползват Google за изходна точка на търсенията си дори когато става дума за търсене в Wiki. Но пък и много от нас вече се питат: какъв е смисълът от моите $5, ако нечий милион поставя под въпрос независимостта на начинанието?
Та ето така стоят нещата с независимостта, а оттам – и с безпристрастността на Wikipedia.
Как стоят нещата с българската част от нея? Доста зле, бих казала. Трудно може да се каже кое надделява: дали злоупотребата със сайта за лични промоционални цели или най-обикновената небрежност, но ако това може да е утешение, едва ли са парите.
Всъщност, знае ли се? За илюстрация на съмненията си ще ползвам един единствен, но щедро обговорен у нас и по света случай, в който ставаше дума именно за пари, за някакви си $50 000. Става дума за „откритата” от Кирил Кадийски поема на Блез Сандрар „Легенда за Новгород”, която бе после продадена за споменатата сума на колекционер. Случаят е отбелязан в раздела „Полемики” на статията за Кадийски, но така, че само биват посочени някои несъответствия, разколебаващи увереността за оригинал, като в същото време е пропуснато най-сигурното доказателство за фалшификат – компютърният произход на шрифта „ижица”, на който е напечатана книгата.
Драги редактори, при положение, че в мрежата има изобилие от информация по случая, в това число и доказателство черно на бяло от шефа на фирмата, в която е работила дизайнерката на шрифта, логично е да очакваме да поправите грешката си.
Публикувано на

Равенство или меритокрация | Култура – Брой 22 (2549), 12 юни 2009

На шести юни една от най-известните личности в интернет, съоснователят на Wikipedia Джим Уейлс, бе в София за среща с българската уики-общност. Подведена от афишите, очаквах лекция стриктно по темата ‛Икомоника на споделянето‛ и малко повече за сблъсъка между радикалния егалитаризъм на Уейлс и меритокрацията на съоснователя на енциклопедията в нейния прото-вариант, Nupedia, философа Лари Сангър. Както можеше да се очаква, получи се среща-разговор, по време на която стана дума за много и различни неща, повечето от които могат да се прочетат и в мрежата, но тъй като за мен най-интересното си остават идеологиите, предпочитам да им посветя няколко реда.

Започнала съществуванието си през 2001 г. под името Nupedia, електронната енциклопедия, позната ни днес като Wikipedia, е представлявала не просто свободно съдържание в мрежата, но и съдържание, рецензирано и одобрено от експерти. Бавното разрастване на ресурса, както знаем, е причина главният редактор Сангър да предложи варианта wiki – максимално бърз и опростен (благодарение на wiki-софтуера) начин за работа. Непретенциозната Wikipedia бързо се сдобива с популярност и въпреки атакуемото си откъм достоверност съдържание, скоро прави Nupedia излишна. А когато през 2002 компанията на Уейлс, Bomis, отказва да плаща на Сангър, за да изпълнява длъжността главен редактор, той се оттегля, за да основе свой собствен wiki-проект, така наречения Citizendium (http://www.citizendium.org).

Понастоящем Лари Сангър е един от главните критици на Wikipedia. Фрустрациите му идват от анонимността – нещо недопустимо, според него, доколкото освобождава сътрудниците от отговорност за грешките им; а също и от липсата им на респект пред експертите, които единствени уж са в състояние да придадат легитимност на начинанието.

Това е разбираемо. Както повечето хора, въвлечени в IT сферата, Лари Сангър е либертарианец, меритократ и привърженик на идеята, че привилегиите в една общност трябва да са пропорционални на способностите, които членовете й демонстрират, и съответно, на отговорността, която поемат.

Меритокрацията обаче е съвършено несъвместима с представата на Джими Уейлс за системата на управление на една wiki-общност. Според него демонстрирането на индивидуалност, така типично за общуването или блогването в мрежата, в Wikipedia трябва да отстъпи пред необходимостта за възможно най-безпрепятствена съвместна работа, без оглед на авторитета на отделните участници в процеса. Най-лесният начин да се постигне това е анонимността. Поддържането посредством анонимност на репутацията в неявен вид, според Уейлс, предпазва общността и по-точно нейната не-йерархичност от разрушаване чрез създаване на конкуренция – нещо оправдано в по-пазарно ориентирани системи като eBay примерно, не и в Wikipedia. В Wikipedia достоверността на информацията се гарантира не от конкуренцията, а от консенсуса между членовете на общността.

Като иноватор, Уейлс също така не може да не изпитва съмнение в ефективността и адекватността на експертното мнение във времена, когато областите на познание се преплитат интензивно и е по-важна способността за навигиране и комуникацията в много области, отколкото безпогрешността в една единствена.

Една енциклопедия не е произведение на изкуството. Тя не е и уникално научно откритие. От нея не се очакват гениални инвенции, а просто създаването и предоставянето на нов, ценен ресурс на обществото, което ще рече, че консенсусният подход е напълно оправдан и съвсем не е в конфликт с амбицията за достоверност.

Всъщност, най-интересното в цялата тази история е, че самият Джим Уейлс също е либертарианец, при това до мозъка на костите. Някой би се запитал: как така едноличният самодържец Джим Уейлс с неговия почти звезден статус си позволява да говори за предимствата на анонимността? Не по-малко меритократ от своя бивш сътрудник Санглър, той в същото време говори за егалитаризъм и за амбицията на Wikipedia да бъде релевантен ресурс, погазвайки мнението на авторитетите. Е, може би просто възможно най-релевантен при този почти рискован начин на съществувание.

Както сам Уейлс каза по време на разговора на 6 юни: ‛Грешенето е напълно човешко състояние‛. Wikipedia дължи успеха си на своята бързина, а бързината, както знаем, е контролирана възможност за грешки.

Публикувано на

Wiki тайни | Култура – Брой 44 (2483), 21 декември 2007

Ексклузивно от The Register: wiki обществото е пред бунт. Оказва се, че администрацията има тайни дори от най-добросъвестните си сътрудници. Скандалът избухна, след като се разкри съществуването на таен мейлинг-лист, в който топадминистраторите обсъждат евентуалните заплахи за собствената си власт.

Имаше напрежения по повод отлъчване на редактори по всевъзможни дребни поводи, отстраняване на полезни статии, прокарване на мероприятия от страна на администрацията, без да са били обсъждани публично. Доказването на съществуването на такъв таен лист обаче разбуни страстите до крайност. Самият факт, че нещо се държи в тайна от общността, поставя под въпрос прочутите с егалитарността си уикипедиански нрави.

Случаят: на 18 ноември върховният админ Durova отлъчва от екипа редактор, познат под прякора „!!‛. В wiki всеки има правото да е анонимен или да има колкото си иска непроизносим ник, но тъкмо този изглежда особено съмнителен на Durova.

Durova пуска нота в публичния форум, настоявайки, че е важно отлъчването на юзъра „!!„да не се разисква извън арбитражната комисия на върховния уикипедиански съд. Доводът е, че поради природата на това разследване една нормална отворена дискусия би го провалила. Защото дори и да се открехне малко вратата, хората с техните непрестанни изисквания за още факти ще застрашат една техника за дълбоко разследване. Отлъчването на „!!“ обаче е било дискутирано. Надълго и нашироко при това. И много от редакторите са били ядосани от факта, че това се случва с толкова продуктивен и дългогодишен юзър. Междувременно Durova продължава да настоява, че има известни тайни доказателства, които трябва да бъдат гледани само от арбитражната комисия, докато накрая някой не публикува мейла, в който Durova издава своето тайно доказателство – наличието на таен мейлинг лист.

Кели Мартин, бивш член на Арбитражната комисия на wiki, твърди, че макар и въпросният лист да е нов, подобни стратегии са стари и изпитани. И това със сигурност не е в съгласие с публичните принципи на сайта, макар да е стандартна практика.

Междувременно Джимбо Уейлс, основателят на wikipedia, съобщава, че всичко това е буря в чаша вода. Както той посочва, ползувателят „!!„, отстранен погрешно, бил възстановен след 75 минути. Всички обаче са на мнение, че Джимбо прави всичко възможно да потисне всеки разговор около въпросния мейлинг лист.

Много от дългогодишните сътрудници са бесни. Върховната администрация очевидно се занимава повече с дребни игри, отколкото с превръщането на wiki в сериозен ресурс. Кели Мартин пише в блога си, че обществото около Wikipedia се оформя не според заслугите и условията, в които се предполага, че енциклопедията ще се доразвие, а според предпочитанията и недолюбването на определени хора. Както винаги обаче става, точно тези, които са най-безполезни, имат повече време да развъртят своите лични игрички – и в резултат да се сдобият с по-голяма популярност.

Всъщност тайният мейл на Durova разкрива, че „!!„е изключително продуктивен редактор, но това според нея не е нищо повече от опит да се спечели доверието на уикипедианци с цел wikipedia да се съсипе отвътре. Без майтап! Параноята май е норма сред вътрешния кръг уикипедианска администрация. Наистина има куп сайтове, които се занимават предимно с критикуване на wikipedia, Wikipedia Review например, и управляващата клика много насериозно е взела заплахата тази критици да не се промъкнат във wiki с хитрост, за да я разрушат.

На странични наблюдатели като мен обаче им се струва, че, обиждайки най-добрите си сътрудници, като трие статии и закрива профили, wiki най-добре помага на своите противници. Та, питам се, защо им е на тези противници да се правят с години на образцови юзъри, вместо просто да се промъкнат в администрацията? Или пък сюжетът е още по-прост и много от нас го знаят от личен опит – колкото си по-полезен за дадена общност, толкова по-подозрителен изглеждаш на администрацията. Толкова по-лесен си и за преследване! Та нали колкото повече си вложил себе си в градежа на общия дом, толкова повече ще трепериш да не бъдеш изхвърлен от него! Комунизъм, другари.

Публикувано на

Българската Уикипедия

Като че ли има някаква такава закономерност в мрежата: новините, добри или лоши, в началото на есента стават толкова много, че надхвърлят рамките на обозримото. Все пак има една новина, която не бива да подминаваме с безразличие – инициативата „Българска Уикипедия 100 000“.
Починът е граждански*, на напълно доброволни начала и целта му не е в края на кампанията просто да се отчете, че броят статии на български език в Уики е надхвърлил 100000, а чрез популяризиране на ресурса сред подходяща аудитория да бъде направено нещо за дообогатяването му. Нека тези измежду нас които ползват Уикипедия, не свиват скептично рамене. Който търси, намира нужното из чуждоезичните версии, така е, но много други търсещи или любопитни са деца, а един богат на полезни ресурси български web несъмнено би им бил от полза и би ангажирал вниманието им, намалявайки вероятността да
попадат на по-неподходящи места. Верно е също, че количеството не е качество и сто хиляди статии “мъничета“ са също толкова безполезни колкото и сто, но за да се редактира и дообогатява едно „мъниче“, него преди всичко трябва да го има.
Верно е и, че проблемът с картинките илюстриращи статиите, по-точно проблемът с авторските права над тях в Уики е доста затормозяващ.
Има и друго с което българската Уики не ми се нрави. То е, че въпреки наличието на администрация, Уики често се ползва не по предназначение, а като безплатно web-пространство или инструмент за (само)реклама. Само като пример: не знам кому е
нужна уики-информация за личността Азис, при положение, че жълти и не толкова жълти медии ни заливат непрекъснато с такава. Не знам също така дали е редно и да се заличава информация за личността Азис, тя едва ли сериозно пречи някому.
Само знам, че докато се дискутира този въпрос, статията ни за кирилицата си стои все така отчайващо бедна в сравнение със своя англоезичен вариант. Толкова повече, че нищо не пречи това да се промени. Липсата на време не може да е оправдание за тези сред нас, които всекидневно прекарват часове по форуми и чатове в неуморно даване на мнения за чуждата
компетентност. Време е те да забележат: правописът и компетентността на ентусиастите във Уикипедия са петимни, но не за мненията им, а за вещата им намеса.
Вече е ставало дума в една от колонките за полезността на Уикипедия и няма смисъл да повтарям казаното, само ще припомня – Уики е отличен инструмент за тези, които са в началото на някакво търсене. Нейната търсачка не само поднася желаното, но и
подарява неподозирани връзки, свежи препратки, неочаквани открития. Ето защо дори да не ползваме българския вариант на Уики, дори и изобщо да не ползваме Уики, бихме могли на първо време да налеем в нея на български малко от това, което не може да е лично наше, но така или иначе ползваме – информация – за да могат да го ползват и други. Чисто практическите упътвания как да сторим това, можем да открием на сайта на Уики.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B
Редно е най-сетне да опитаме, защото макар да съществува от 6 декември 2003, българската Уикипедия на практика е съвсем в началото. В момента статиите в нея са около 45 000, но много от тях са наистина в стадий „мъниче“ и с наистина ужасни стил и правопис. Това изобщо не може да е повод за гордост в сравнение с двата милиона статии в прословутата англоезична версия, оказала се достатъчно пълна и точна, за да доведе до фрустрации дори привържениците на авторитетната Britanica online.
Аз поне възнамерявам да следя как се развиват дискусиите на тема авторски права, цензура, достоверност на информацията.
Ненамесата или намесата на държавата и маркетинга в подобен род начинания също са тема, която би следвало да ни вълнува.
––
* Инициаторите са Нов български университет, изданията на Икономедиа, Gorichka.bg, Mediapool, o-blog.net, Българското училище за политика, СЕЕ Trust, Център за култура