Етикет: журналистика

След взривената кола на Генка Шикерова, нова медийна мелодрама се е задала на хоризонта – внезапно в социалните мрежи изплува „новината“, че „Офф Медия“ АД, фирмата, поддържаща сайта Offnews, е прибрала 1 133 360 лева за контекстна реклама. Всъщност, договорът „Офф Медия“ го сключи още през декември миналата година по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономиката“, а пълното име на проекта е Контекстно извеждане на информация и позициониране на реклама въз основа на автоматизиран анализ на социални мрежи посредством прилагане на метод за семантично търсене. Детайлите по сделката не са тайна и могат да се видят на сайта на ИСУН – информационната система за управление на структурните инструменти на Европейския съюз у нас ,
а причината за размяната на компромати този път май е националната предизборна кампания на „България без цензура“, която Offnews осмиват, разчитайки явно за пореден път на манихейския трик да минат за „морални“, „умни“ и „красиви” на фона на одиозния Бареков.
Отсрещната страна също не остава длъжна. Публикувайки „разкритията“ за милиона и нещо си, Bnews обаче малко се престарават, описвайки „сайта „Офнюз“ като „известен с близостта си до олигарха Иво Прокопиев и разпадащите се Реформатори“. Вярно е, че още в самото начало на протестите Офнюз като по каталог вадеше от нафталина познатите ни мъпети от 90-те, но всъщност собствениците на Офф Медия АД са по-скоро свързани с бизнеса на известния Иван Китов (с Явор Николов Димитров те са съсобственици в „Ч ЕНД К“ още от 1997!), а Владо Йончев го помним много добре от няколко Пеевски медии. На други места в мрежата пък побързаха да припомнят и другите финансови инжекции, получавани от уж опозиционната, но тъй облагодетелствана и от фондации, и от правителство медия: 102 800 лв. за независима разследваща журналистика в края на януари тази година от фондация „Америка за България“; и онези скандални 160 000 лв. по проект на фонд „Научни изследвания“, заради който министърът на образованието при ГЕРБ Сергей Игнатов се лиши от поста си. Но странно нещо са българските медии! Всичко свързано с тях е странно! Като се замислим, по подобен начин беше финансиран и обидният за вкуса и интелекта сериал „Четвърта власт“, за който БНТ похарчи 2 300 000 лева бюджетни пари и заради който произвелият го Тицин не понесе никакви последствия, но пък дълго ни занимава из медиите с фрустрациите си от реакциите на публиката за натрапения й лош продукт.
Защо между медиите и гражданите има такава пропаст? Отговорът явно е тайна единствено за самите медии. Тия дни в страната ни се случи нещо много важно, бяха направени поправки в Закона за потребителските кредити. Как медиите отразиха това? Ами по-добре да не го бяха отразявали. Да бяха публикували просто линк към апокрифния, както го нарече финансистът Любомир Христов в блога си, документ, та задлъжнелите сами да преценят промените. Медиите ни обаче, освен да ни занимават със себе си и с тъповат политически пиар, който вече дори не може да мине за търговия с влияние, се занимават усилено с лобизъм и дезинформация. Така стана и в тоя случай: проблемът с промените се оказа не в това, че са зле изпипани, а в дежурното опасение, че „ще настане финансов хаос“ и инвеститорите ще се „принудят“ да изнесат своя „бизнес“ от страната ни. И това отношение на медиите ни към промените в закона не е от вчера. Опита ли се, например, човек да разбере как и какви закони са били приемани през годините, за да добие представа как точно е била законово „гарантирана“ бедността у нас, просто ще удари на камък. Колко и кои от законите ни през годините са били спуснати „свише“ под формата на разни „препоръки“? И от кого? Май точно тези въпроси несъстоятелните ни медии обичат да заобикалят с надменно мълчание.

Та, в тоя контекст, при всичката тази несвършена от медиите работа през годините, не е ли съвсем нормално драмата с взривената колата на Шикерова да предизвиква у добилите медийна резистентност граждани само прозявки и коментари къде и в каква точно кола са я видели из столицата, вместо да се вдигнат за помитаща вълна от протести, както може би се очакваше?

Скандалите в мрежата през топлите месеци на 2008 бяха в такова необичайно количество и в по-голямата си част изглеждаха така неавтентични, сякаш сам Нико Тупарев ги бе продуцирал. Шумът вдигнат от сайтовете ‛Опасните новини“ и ‛Frognews“ обаче се оказа от друго естество. Признавам, първият от двата сайта не бе сред фаворитите ми. Разчитащ твърде много на първичните реакции на читателите, а не на способността им да разсъждават, за мен той бе просто поредната масмедийна бърза закуска, овкусена обилно с жълтата горчица на сензациите. Резервираността ми продължи и през септември, когато от ДАНС излязоха на сцената и поискаха закриването на ‛Опасните“, само дето този път имах едно на ум. Реших, че ако последват още събития от този ред, ще се наложи да пиша за тях, каквито и да са те. Така и стана. Събития последваха, при това плашещи: на 22 септевмри бе пребит почти до смърт главният редактор на ‛Frognews“ Огнян Стефанов. Не знам дали това е покушение над свободното слово, но както през април за много от нас нямаше значение миналото и качеството на текстовете на друг един пишещ, Георги Стоев, а единствено фактът, че е убитият си е служил със словото, така и сега за много от нас е без значение миналото на Огнян Стефанов и дали точно заради журналистическата си дейност е бил бит. По-важното е, че отново е бит човек на словото. Ето защо въпреки всичко слагам етикет ‛цензура“ до заглавието на колонката си.

Лесно е сега да повторя добре познатото клише за това, как в нормалните общества журналистическите скандали и обвиненията в клевета се решават в съда, а не с убийства на журналисти, понеже финесът задължава, нали така, а демокрацията е сложен танц, чиито стъпки не се диктуват от страха. Лесно е да се повтори за n-ти път, че за да се запази равновесието в обществото са нужни не просто повече забрани, а повече интелектуалци, хора с идеи и способни да запазят нужната за анализ дистанция и присъствие на духа.

Това, което от доста време всички наблюдаваме в мрежата обаче поставя някои засукани въпроси:

– наистина ли на хората, на огромната маса хора, са им нужни точно интелектуалци?

– възможни ли са изобщо идеите и сериозният анализ в един свят, който е изначално нестабилен – светът на информацията?

– къде е това тъй нужно пространство, в което да се разположи интелигентността с нейната способност да осъзнава промените в цялата им сложност?

Отговорите съответно биха били:

– Да, нужни са интелектуалци, но новата медия превръща всички ни в интелектуалци-по-подразбиране, независимо от способността ни за сериозен анализ?

– Да, сериозният анализ е възможен, доколкото успява да обхване и интегрира в себе си и жълтите хроники и първичните реакции на читателите.

– Пространството и дистанцията? Няма ги. Те са невъзможни в условията, създадени от същите тези нови медии, това обаче не означава, че на новите медии трябва да се поставят стари ограничения, а просто, че те носят нова динамика и тази динамика е нещо, за което май никой не е готов. Народът задвижващ тази динамика едва ли се нуждае точно от засуканата демагогия на така наречените интелектуалци, които от времето на Протагор насам са известни с това, че са склонни да продават компетентността си, но не точно на народа, а на този, който по-добре плати. Може би затова и народът се нуждае по-скоро от митове и харизматични личности, на които да подражава, отколкото от интелектуалци.

В заключение ще добавя: миналия четвъртък се състоя мълчаливо присъствие на журналисти пред църквата ‛Свети Седмочисленици“ в знак на протест на побоя над Огнян Стефанов. Освен журналисти, показващи солидарност към своя колега имаше и граждани, най-вероятно блогъри. Не видях писатели (с едно единствено изключение и ако не броя себе си), затова пък видях там мълчаливо да присъства не кой да е, а лидерът на Националния съюз Aтака Сидеров, заобиколен от група свои привърженици. Случайно ли е това? Не, не е.

Популизмът ли е производно на национализма или обратното?