Публикувано на

Дезинформация vs дезинформация | K-42-2019

Напоследък, може би най-вече заради „Брекзит”, е много актуално да се говори за хибридната война, която Кремъл е обявил на Запада и за фалшивите новини като част от тази хибридна война. Контрамерките обаче не са от вчера. На 19-20 март през 2015 г. на среща на Европейския съвет бе създадена оперативната работна група по стратегически комуникации (East StratCom Task Force) фокусирана специално върху координацията на политиките на ЕС с тези на „източните съседки” (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна). Групата е част от немалката администрация на Европейската служба за външна дейност (EEAS), а главният й инструмент е един сайт на име ЕС срещу дезинформацията под опеката на шефа на EEAS Федерика Могерини. Сайтът присъства в социалните мрежи Туитър и Фейсбук с хаш-тага #DisinfoReview, което прави каталога му с разпространители на фалшиви новини “на клик разстояние”.

Сайтът вече има противници. През март миналата година холандският парламент с огромно мнозинство заръча на външната си министърка да настоява пред европейските си колеги за свалянето на EUvsDisinfo.eu, след като в каталога му откриха три холандски медии с добра репутация – един регионален вестник и два евроскептични сайта.

Доводът им: в инициативата EUvsDisinfo са въвлечени държави, а държавите не бива да се бъркат на медиите. Защото ако медия си позволи да публикува клевети по адрес на лица и организации, може да бъде съдена, но ако това се прави от държави с цел навреждане на други държави, те разполагат с изтънчени методи и апарати за предотвратяване на това. Излиза, че ЕС чрез EUvsDisinfo безнаказано практикува същото, в което обвинява Русия и предполагаемите й сателити.

Освен това, сайтът разпространява собствени новини (тоест, сам работи като медия), позволявайки си при това официално да клейми другите като некачествени. Тези неща никак не се вписват в класическите представи за свобода на словото на Стария континент и изобщо в представи за свобода: да поддържаш медия, да се сдружаваш, да се информираш и образоваш… Макар и в повечето случаи фасадна, тази свобода засега е единствената пречка пред държавите „да убият източника на собствената си регенерация”, пише отразилия случая EUobserver.

Холандският случай има развитие. Трите потърпевши медии се опитаха да призоват в съда Европейския съюз, който е реалният издател на сайта, но бързо разбраха, че не им е по силите. В защита на колегите си други холандски медии се опитаха да разследват, но говорителят на EUvsDisinfo им обясни, че не могат да посетят щаба им и да говорят с екипа им и че EUvsDisinfo не може да не отразяват истината, защото информационната му мрежа от доброволци включва над 400 експерти, журналисти, държавни служители, НПО-та и тинк-танкове. Холандскaта новинарска фондация NOS все пак установи, че не 400, а само 10 доброволци са активни, но са очевидно много ефективни, щом дори един-единствен безработен доброволец е могъл да докладва 25% от всичките 3500 предполагаеми случаи.

В крайна сметка, EUvsDisinfo извади от черния си списък трите холандски медии, но не промени ни най-малко подхода си. А това е много тревожно. Защо? Защото в навечерието на евроизборите цареше голяма паника „колко кресла в Европарламента ще превземе Русия?”, но дали Русия не е само претекст за развихряне на безконтролна цензура?

Да не забравяме и това, че става дума за инициатива на Европейската служба за външна дейност (EEAS), а самата EEAS се появи през 2010 след подписване на Лисабонския договор с цел установяване на „пълна концептуална синергия“ между ЕС и НАТО и по-точно – между „общата европейска стратегическа концепция“, заложена в Project Europe 2030, и Новата стратегическа концепция на НАТО. Непрозрачността и огромният бюджет на това безпрецедентно подобие на дипломатическа и разузнавателна служба събудиха доста въпроси още с появата си, както и зависимостта му от трансатлантическия му партньор, но днес се питаме: война с пропагандата ли се води или пропагандна война? И в името на какво? В името на спокойствието на големия бизнес в навечерието на епоха на турбуленции и масови недоволства?

Между другото, в каталога на EUvsDisinfo има и няколко български сайта, където редом с жълтите Pik.bg и Blitz.bg, можем да видим и смисленият „19 минути”.

Публикувано на

Атаката на микроскопичните китайци | K6 – 9 ноември 2018

Докато пишех преди 3 седмици за китайския Super Micro чип скандал, раздухан от репортери на Блумбърг, незнайно защо се сетих за романа „Фарс или никога повече самота“ на Вонигът, в който един фикционален бъдещ американски президент научава за опитите на китайските учени да сътворят микро раса с цел да колонизира света. Колкото повече време минава от началото на скандала, толкова по-художествено и по вонигътски започва да ми звучи той. И точно толкова „правдоподобно“ (поне що се касае до версията, защитавана от Блумбърг).

Блумбърг, упреквана (в т.ч. и от правителствата на САЩ и Великобритания), че е недогледала нещата, миналия вторник направи нова публикация в същия дух за друга „голяма американска компания“, открила подобен хардуерен хак, пак в компютър с компоненти, правени от Super Micro. Името на компанията не се огласява заради договора, сключен между нея и Sepio Systems – лидер в защитата на кибер сигурността, на която е поръчан одитът. Назован е обаче информаторът: Йоси Епълбаум, изпълнителният директор на Sepio Systems. Епълбаум твърди, че по време на одита на центъра за данни е забелязана „необичайна комуникация“ от страна на сървъра на Super Micro, а последвалият преглед на физическото устройство разкрива „имплант, вграден в Ethernet[1], съединителя на сървъра“.

Блумбърг докладва, че и това устройство, макар по-различно, също като първото е манипулирано от производителя, който е същият китайски подизпълнител на Super Micro. Епълбаум пък твърди, че на него западни разузнавателни служби са му казали, че въпросният подизпълнител на Super Micro се намира в Гуанджоу. И изобщо, разузнавателните служби не на една или две държави, проследяващи манипулациите на Super Micro, са му съобщавали за подобни устройства.

Министерство на вътрешната сигурност на САЩ отрича версията на Блумбърг, но те се защитават с довода, че случаят е разследван от ФБР, а Министерството не е било включено в това разследване и няма как да знае каквото и да било, за да обвинява Блумбърг в неточност. Друго обяснение в полза на Блумбърг е, че може би поддръжките на сигурността на Apple и Amazon не комуникират с директорските тела, но пък си имат работа с разни разузнавателни агенции. Какво пък, правдоподобно!

Също толкова правдоподобна обаче е и възможността репортерите на Блумбърг да са били подведени от същите тези агенции, да са се натъкнали на някоя от техните дезинформационни кампании и акуратно да са докладвали за „китайска намеса“, каквато всъщност няма.

И изобщо, цялата тази история взе прекалено често да променя сюжета си. Да не говорим, че още не се е появило и едно солидно веществено доказателство за хардуерния хак, освен въпросният микроскопичен чип, за чиято действителна работа можем да съдим само по мненията на експертите. А колкото са експертите, толкова са и мненията. Дори само поради размера му, малко вероятно е този чип да е извършвал мащабната работа, в която го подозират. За възможността за грешка в преценката на Блумбърг споменава и Джо Фицпатрик – един от експертите по сигурността, с които самите Блумбърг са се консултирали – и който после е дал интервю за австралийския журналист ветеран в сферата на информационната сигурност Патрик Грей, изказвайки съмнение, че китайското правителство едва ли би ползвало този сложен и неефективен начин за шпиониране. Защо хардуерен хак, а не софт- или фърмуеър такъв?

Междувременно Super Micro правят опит да се защитят – от американската си щабквартира изпращат нота до всичките си клиенти, в която отричат обвиненията на Bloomberg BusinessWeek. Копие е изпратено и до Американската финансова охрана, Комисията по ценните книжа и борсите, която я публикува онлайн. След първоначалния удар на Блумбърг цената на акциите им бе паднала от $21.40 на $12.46; и макар сега да са се вдигнали до $14.74, трудно ще възстановят щетите.

По-трагично обаче е друго – полека започва да се срива вярата в златния стандарт в журналистиката, олицетворяван доскоро от Блумбърг.

[1] Ethernet е мрежата от коаксиални, оптически или други кабели, част от втория канален слой на седемслойния телекомуникационен модел на компютърните мрежи, по който текат пакетите информация.

 

Публикувано на

Къща от карти | Култура – Брой 20 (3074), 25 май 2018

Русия, Facebook, Brexit, донорът на републиканците, Робърт Мърсър, медийният стратег на Тръмп, Стив Банън – свързва ли ги нещо и как? Според серия публикации в Guardian, свързва ги компанията Cambridge Analytica. Само тази пролет публикациите за нея са 84, но като че ли за пръв път тя попадна на медийната мушка през май 2017, когато нейният основател, розовокосият Кристофър Уайли, направи сензационни разкрития за участие в Brexit кампанията.
Кой е Уайли? Канадски гей и веган – както сам се представя – либерален демократ, създал оръжието на републиканците за психологическа война – несъмнено личност, „предразполагаща“ към доверие! На 24 годишна възраст, завършвайки докторантурата си за предсказване на модните тенденции, той бива осенен от идеята, че психологическите профили на хората могат лесно да бъдат свързани не само с модата, но и с тяхното политическо поведение. Това, което му е нужно да развърти идеята, са пари и, естествено, данни. Уайли се опитва да заинтригува либералните демократи със своята идея за идентифициране и привличане на евентуални гласоподаватели на предстоящите избори, но те допускат фатална грешка – не проявяват интерес. Покрай това обаче компанията SCL Group и по-точно Александър Никс, шефът на SCL Elections, една от дъщерните фирми на SCL Group, забелязва Уайли и му помага за създаването на Cambridge Analytica.
SCL group е частна фирма, развиваща дейност в сферите на отбраната и електоралните операции. В областта на отбраната тя има договори с британското Министерство на отбраната и съответния департамент в САЩ, като експертизата й е в сферата на т.нар. psyops (от “psychological operations”) – промяна в мисленето на хората чрез внушения, клюки, дезинформация. В сферата на изборите технологията е сходна и, ако може да се вярва на Guardian, прилагана е над 200 пъти в не особено развитите страни по света. Така, с интереса на Банън към инструментите за „информационна доминация“ и с парите на Мърсър, пред Уайли се отварят големи възможности. Остава само проблемът с данните.
Данните идват по договор, сключен специално за целта на 4 юни 2014 между SCL и Global Science Research (GSR), фирма, притежавана от кембриджския професор Александър Коган. Методът на Коган е следният: винаги има хора, готови срещу заплащане да направят един личностен тест с Mechanical Turk и Qualtrics[1], а след това, с приложението на Коган, наречено thisismydigitallife (товаемоятцифровживот), лесно да се получи достъп и до техните, че и на приятелите им Facebook профили. Така Коган е успял да събере данните от милиони профили за седмици под предлог академични изследвания. Продажбата или предоставянето им на трети страни с различни от академичните цели е незаконно и, според Уайли, Facebook е бил съвсем наясно какво става, защото протоколите за сигурност биха реагирали на изтеглянето на такова количество данни, но явно съпротива е нямало, защото всичко е било „за академични цели“.
Каква обаче е връзката на Русия с това? Връзката е Коган, който е и асоцииран професор в Санкт-Петербургския университет и ползва руски правителствени грантове за изследването си “Стрес, здраве и психологично благополучие в социалните мрежи”. Освен това, Уайли пази имейл от 17 юли 2014 (предварителните президентски избори в САЩ почнаха през февруари 2016), в който Никс споменава за меморандум до Лукойл, описващ как услугите им могат да се приложат в петролния бизнес и по-точно – за „поведенческо микротаргетиране в контекста на изборите”. Меморандумът е адресиран до Вагит Алекперов – шефът на Лукойл и бивш съветски министър по добива на петрол, приближен на Путин.
Няма свидетелство Cambridge Analytica да е работила за Лукойл, но е видно, че през 2014 Лукойл е прекрасно осведомена за предизборната обстановка… А Уайли, който може да намери връзка между антисемитизма и консумацията на вафли КитКат, е искрено учуден: защо й е на руска петролна компания да се интересува от изборите в САЩ?
Ръката на Путин явно е много дълга и в сравнение с признанията на „разкаяния“ Уайли, прочутият сериал „Къща от карти“ изглежда плосък като кулинарна поредица. Как обаче тези сюжети (и особено Brexit) се вписват в настоящата ситуация на обтягане на отношенията между Вашингтон и Брюксел?

[1] Краудсорсинг платформи на Amazon, ползвани от много изследователи като достъпен начин за събиране на данни.
Публикувано на

Секрети и секретари | Култура – Брой 25 (2904), 04 юли 2014

Войната срещу всяка една банка е информационна по подразбиране. Сигурно си спомняте как преди 6 години плъзнаха в интернет неверни слухове за предстоящия фалит на Първа инвестиционна банка, но ако тогава главният заподозрян бе web 2.0, то сега това е невъзможно – медиите са наводнени от „разкрития“ относно „технологията“ на създаването на паника. Вътрешният министър Цветлин Йовчев я описа така: масово разпращане на обезпокоителни SMS-и и мейли със съобщения за фалит на ПИБ през интернет и през мобилните телефони, както избирателно, към по-солидните вложители, така и на случаен принцип. Целта, поне на пръв поглед, е постигната – опашки пред банковите клонове. Май ситуацията по-скоро зловещо напомня 1996-та, отколкото 2008-ма. Толкова повече, че медиите ни услужливо дават думата на лица, говорещи за крайната необходимост от обвързващ заем от МВФ, (което си е евфемизъм за изпипан държавен грабеж – и то само няколко дни след истерията с КТБ и поставянето й под надзор и след като в продължение на една година Орешарски бе критикуван и заплашван с вот на недоверие тъкмо заради намерението да емитира нов дълг.)

И така: имаме, извън всякакво съмнение, криминално организирана атака, първо срещу една банка, после срещу втора; имаме явно заинтересовани, стремящи се да се върнат на власт; имаме съмнителен откъм компетентност, но креслив интернет активизъм, т.нар. „протестна мрежа“; имаме медии, услужливо разпространяващи слухове и злонамерени публични изказвания… В крайна сметка имаме и ДАНС, имаме и готов да лови престъпници вътрешен министър. И какво прави вътрешния министър Йовчев? Ами лови ги престъпниците! В Русе е задържан мъж от София, по прякор Чикагото, който се бил занимавал с компютри и който, представете си, бил публикувал на стената си във Фейсбук съмнителен статус за Валутният борд, който пада, идва инфлационния шок и после – еврото… Кой, ако не Чикагото, който освен всичкото бил приятел на Петното, ще е виновен за разпращането на съмнителни съобщения, а оттам и за зловещата ситуация в страната? Всъщност, Чикагото вече си е признал, че „опасният“ статус е цитат от статията „Валутният борд пада, идва инфлационен шок, после въвеждаме еврото“, която била публикувана в бургаския сайт „Под лупа“, а „Под лупа“ пък го били препубликували от блога „kolevm38”, който пък блог го бил препубликувал от автора му, журналиста Григор Лилов. Статията пък не била нито нова, нито дори от преди три месеца, а точно отпреди една година – на 27 юни 2013 г. , както сам авторът й обясни във „Фейсбук“ веднага след залавянето на Чикагото.

Няма и една причина, да бъде привикан авторът Лилов, нито препубликувалите статията му, защото няма никакво нарушение на закона, за сметка на това е много лесно да бъде изигран поредният евтин спектакъл с участието на Чикагото. Къде обаче е „заровено кучето“, какво прикрива спектакълът? Прикрива този, който е имал и продължава вероятно да има достъп до лична информация на състоятелните клиенти на банките. Защо ДАНС и министър Йовчев не съсредоточат вниманието си върху бившите кадри в своите ведомства, които макар и „напуснали системата“, не са и няма да напуснат океана от класифицирана информация в която тънат, благодарение на което и продължават сегиз-тогиз да се озовават забъркани в някой дискретен скандал?

Публикувано на

Civium felicitate | Култура – Брой 23 (2902), 20 юни 2014

Минерва е древна римска богиня, покровителка на изкуствата, занаятите, търговията, отбраната, магията, а в наши дни явно и на социологията. На военната социология по-точно. Социологията е „на въоръжение“ отдавна и не е никаква тайна, че освен на божествената подкрепа, тази наука разчита и на благоразположението на финансовите институции и държавата. Интересното обаче е това, че американското министерство на отбраната е кръстило на нея правителствена инициатива за научни изследвания и моделиране на динамиката, рисковете и повратните точки за широкомащабни граждански вълнения в целия свят. Излиза, че гражданите, цивилните и невъоръжени граждани по целия свят по някакви си причини засягат американската сигурност и поради това са обект на изследване!
На сайта можем да прочетем, че всяка пролет екипът приема нови предложения и идеи от различни общности по интереси за опресняване на приоритетите за бъдещите университетски изследвания. Ето ги и някои от настоящите приоритети, които звучат малко абстрактно, но все пак иде реч за термини от висшата математика: Разпространение на маргинални вероятности и движения за промяна, Формация на маргинални вероятности и влияние, Групови идентичности, културни норми и сигурност, Мобилизация за промяна, Структурна динамика на разрушителните организации, Модели на обществената еластичност и промяна, Икономически принос за стабилността, Държавен принос за стабилността, Енергийни, екологични и ресурсни фактори за стабилност, Теории на властта и ескалация, Променящата се роля на държавата в глобализиращия се свят, Отвъд конвенционалната сдържаност…
Сигурно заради глобалната нестабилност напоследък, инициативата „Minerva“ тия дни е тема №1 из мрежата. И не става дума за публикации на конспиративни портали, сензационни медийни клоаки, целящи шок и ужас, или дори влиятелни, но на ръба на легитимността места като Уикилийкс. Погледнете само в „Гардиън“! „Пентагонът се подготвя за масови граждански размирици“ – четем там.
Авторът на статията, д-р Ахмед Нафез, е международен журналист и специалист по темата за сигурността. В статията си той отбелязва, че изследователската инициатива „Minerva“ е стартирала през 2008 г. – годината на световната банкова криза – с цел да изследва по-целенасочено социалните, културни, поведенчески и политически сили в регионите по света, които са от стратегическо значение за САЩ.
Обществените науки и информационните технологии се хибридизират и военизират за разработки на „оперативни средства“, насочени към обществото, към мирните активисти и протестните движения. Търсят се (пък се и намират) какви ли не корелации в поведението на индивидите и заплахите за националната сигурност на Америка. „Minerva“ въвлича в дейността си и екипи, чиито членове не са винаги наясно в какво участват. Може би дори това понякога изглежда като разработка на нова електронна игра! Проектът определя „критичната маса“, повратната точка (tipping point) на социалните „заразоносители“ чрез изучаване на техните „дигитални следи“, за да ги замени с удобни и контролируеми имитации. Египетската „революция“ от 2011, изборите в руската Дума през 2011, нигерийската криза през 2012, размириците в парк Гези през 2013, а сега и Украйна – това са само част от шедьоврите сред разработките на „Minerva“. Един от най новите проекти на „Minerva“ е започналото миналата година изследване „Кой не би се превърнал в терорист и защо?“. Според него, разликите между мирните активисти и „привържениците на политическо насилие“ са твърде крехки, за да останат неизследвани.
Очевидно, не само алчността движи световния финансов елит. Има и по-могъща сила. Бих нарекла тази сила неистова омраза към човечеството, ако не беше толкова видно, че става дума за обикновен страх на простосмъртни от мъстта на други простосмъртни – същото това човечество, което започва да се досеща какво кошмарно близко бъдеще му се очертава.
Та, разсъждавайки върху особеностите на наемната, обслужваща параноята на шепата свръхбогати социология, няма как да не се запитаме работи ли и някоя българска шайка социолози за „Minerva“? Работи ли?

Публикувано на

Снъф | Култура – Брой 9 (2888), 07 март 2014

Ще разберем ли някога какво се случи на кървавия 20 февруари, когато в Киев, на улица Институтска, някой изпрати невъоръжени младежи в атака под прицела на нечии снайпери? Чии бяха тези снайпери? Беше ли режисиран разстрелът и къде бяха лидерите на Майдана по времето на този щурм? Може ли мрежата да помогне в ситуация на дезинформация или само усилва хаоса?
Независимият украински (но пък рускоезичен?!) новинарски сайт УБОП си е поставил задачата да събира информация за това, което се случи на страшната дата 20 февруари. Тия дни там се появи заглавие „Бившият командир на „самоотбраната на Майдана“ Парубий внезапно изчезнал преди последния щурм.“
Докато УБОП задава въпроси на умълчалите се лидери и очаква отговори, в интернет се появи ново видео от разстрела на украинците, но този път на блога на руснака Антон Благин от Мурманск, а малко по-късно се появи и разкритието кой е операторът, заснел страшната случка. Това бил някой си Ацамаз Кочиев, осетински евреин, известен московски папарак.
„Участниците и организаторите на това шоу, пише Благин, са знаели отнапред кой и къде ще се позиционира на 20 февруари 2014 г. на улица Институтска, от какъв ъгъл ще се снима и от какви ъгли ще се стреля по хората. Това не са знаели единствено жертвите – така наречените „екстремисти“, които, освен с щитове, не са били въоръжени с нищо. Тях са ги пратили на заколение като овни, подплашили са ги с изстрели от разни страни и с гръмки призиви от високоговорителите са им дали указания да се съберат в групичка именно на това малко пространство, където ще бъдат разстреляни. Всичко е било приготвено за зрелищното кърваво „шоу“ предварително: и стрелците, и телевизията, и журналистите с фотографите“.
Манипулатор ли е Благин или разобличава манипулация? Защото, ако това, което пише той, е истина, то значи случващото се в Украйна е покъртителна трагедия.
На блога на Благин могат да се видят фотографии от мястото, където е стояла видеокамерата, снимаща разстрела – на не повече от 30 метра от стрелбата – разстояние, достатъчно, за да предизвика нервност дори у най-изпечения военен журналист. Що за оператор е обаче папаракът Кочиев, който видимо не трепва?
Възможно ли е да е имало предварителна уговорка между организаторите, снайперистите и самите снимащи? Възможно ли е това да е постановка? И коя телевизия е излъчила това „риалити-шоу“?
На видеото се чува как, непосредствено преди излъчването, Кочиев получава последни наставления от стоящия до него журналист: „Ацик, трябва да показваш труповете!“. А Ацик, като закоравял професионалист, отговаря: „Не труповете, а как улучват хората и как те падат на земята!“ Диалог, достоен за сценарий на филм! Така ли се случват нещата наистина или реалността е по-лапидарна? Постингът на Благин завършва с уточнението, че Ацик е евреин и мелез, а от такива реално нищо добро не може да се очаква… При тази фраза всичко, дори най-очевидното, започва да изглежда съмнително, но дори така да е, няколко тежки въпроса тепърва очакват отговора си от лидерите на Майдана:
1. Каква е била официалната диагноза на Андрей Парубий при хоспитализацията му на 18.02.2014 и къде са документите, потвърждаващи диагнозата и бързото му оздравяване?
2. Кой в негово отсъствие е ръководил „Самоотбраната на Майдан“? Кой е издал заповед за атака на ул. Институтска и кой и как е координирал действията?
3. Защо не бе проведено разузнаване и не бе даден отбой при наличието на огнестрелно оръжие?
Изводите, които УБОП правят в очакване на тези отговори, са, че разстрелът се е случил със съучастието на т. нар. Опозиция в Украйна. Твърде произволно, може би, но и с основание подозирайки, че новата власт ще си измие ръцете с поредното издевателство, маскирано като помощ – пробутвайки във Върховната Рада законопроект за държавна помощ за пострадалите, знаейки, че пари за това няма.
В момента Русия прави всичко, за да дискредитира случилото се на Майдана. Както и противниците на Русия правят всичко, за да я дискредитират. В подобна ситуация единствено шокът и дезинформацията са във възход, а в такъв случай дори войни не може да има, само касапници.