Отхвърлянето от страна на ICANN на кандидатурата на България за кирилически домейн „.бг“ съвпадна с тазгодишния празник на писмеността ни и съвсем очаквано даде повод за патриотични фрустрации в тона на познатото “и ний сме дали нещо на светът, а той, светът, отново неблагодарно ни подценява”. Има и по-рационална причина за недоволство, но тя е някак в периферията на медийното внимание. Става дума за бизнес. Позамряла на глобално ниво от края на миналия век насам заради безскрупулни спекулации, доходната търговия с имена на домейни се възражда отново благодарение на въвеждането на многоезичните имена на интернет области (МИИО) (на английски Internationalized Domain Name или IDN). Не и в България, обаче. ICANN отхвърли нашата заявка, при все, че бяхме измежду първите страни-кандидатки за домейни от първи порядък на собствената ни азбука редом с Китай, Русия и Сирия. Ето че Китай сега е с два одобрени домейна от висш порядък, а Русия вече се перчи със своя “президент.рф”. Като причина за отказа, макар и неофициално, бе изтъкнато визуалното сходство между кирилическото “.бг” и латинското “.br”, представляващо кода на Бразилия. Тази причина далеч не се вижда убедителна на всички. Фирма Унинет, например, която от години се опитва, да продава “.бг” домейни, без да има пълномощията на регистрар*, и при все неяснотите около евентуалното одобрение от страна на ICANN, твърди, че решението на ICANN “понамирисва”. Друг е въпросът, че и самите Унинет понамирисват в своите тактики да борят монопола в “свободния” и “ничий” интернет и вместо акредитация от ICANN, единственият реален резултат от тяхната дейност е анкета в сайта Фрогнюз, гласяща: “След отказа на ICANN за домейн бг, сдружението „Унинет“ ще върне ли парите на хората, запазили си домейн?” Коментарите отдолу са в смисъл, че парите няма и не трябва да бъдат върнати, защото нищо не оправдава загубите на купувачи, позволили си да бъдат неосведомени.
Там е работата, че колкото и лошо нещо да е монополът в търговията с имена на домейни, повечето на брой мошеници не правят бизнеса по-почтен и от полза за купувачите. Анархията пък е още по-сериозен проблем, поради което строгата процедура по акредитацията на регистрари за отделните държави явно ще си остане единствената гаранция срещу хаоса.
Обвиняваният преди време в монополизъм представител на тази организация за нашия регион, г-н Вени Марковски, опровергава в блога си упреците в непрозрачност и затвореност на работата на ICANN така: “… много важно е да се знае, че всеки има право да участва в срещите на ICANN. Участието може да става както на място, така и дистанционно – чрез Интернет. ICANN не е затворен клуб, в който да се допускат само определени хора, а предлага нов, отворен модел за участие на всички заинтересовани – потребители, бизнес, правителства.”
Според Марковски, ICANN не може да взема отношение по дискусии, засягащи България, да подкрепя едни или да дискриминира други. Просто причината била у нас самите – никой в България не бил потърсил консултация с ICANN с изключение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те ще са и тези, които ще обявят в крайна сметка регистрара.
Според някои коментиращи в мрежата, с отказа на “.бг” домейна, ICANN са направили сериозен гаф. ICANN очевидно нехае за този свой гаф и предпочита да забулва решенията си в непрозрачност. Това, че България, с нейните заслуги към кирилицата, е една от първите кандидатки за другоезични имена на домейни, очевидно не е достатъчно трогателна причина.
Всъщност, ако желанието да имаме домейни на кирилица е продиктувано не толкова от користни бизнес мотиви, а единствено от желание да защитим идентичността си в мрежата, то би могло да се започне от нещо по-практично и лесно постижимо. Поглеждали ли сте скоро правителствения ни сайт. http://www.parliament.bg Можете ли да отгатнете кому и за какво служи?
* Регистрар – организация или търговска единица, акредитирана от Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (ICANN) или от някой местен авторитет по въпросите с имената на домейни от първи порядък, която управлява резервацията на имена на домейни в интернет съгласно наличността в базата данни с цел да ги предоставя на гражданите
