Етикет: нет-неутралност

Интернет е най-масовото и евтино забавление, проблемите на интернет обаче, в това число мрежовата неутралност, си остават езотерика, интересуваща малцина – експерти по телекомуникационно право, адвокати и прочее капацитети. Така ще е до деня, в който масовият потребител установи, че интернет такъв, какъвто го е познавал – достъпен, евтин и богат на съдържание, вече не съществува. Напомням ви за изтеклата на 23 април информация за „новите“ правила за мрежова неутралност, които трябваше да бъдат гласувани и в които фигурираше странното условие за комерсиална целесъобразност и опасността от поява на дискриминация спрямо потребителите според тяхната платежоспособност. Една от идеите как да се предотврати това бе да се рекласифицира интернет като обществена услуга и да бъде регулиран именно като обществена услуга с нейната инфраструктура и възможност за обществен контрол.
Това няма как да се хареса на големите доставчици, които не са свикнали да се чувстват отговорни пред някого за качеството и цената на това, което предлагат.
Въпросът за неутралността на интернет обаче засяга всички ни, а озаптяването на големите доставчици е от компетентността на една държавна агенция в страна зад океана, която дори не крие, че е оръдие на лобисти. Говоря за Федералната комисия по комуникациите (FCC). Добре е да се знае в чии ръце е било и е в момента това оръдие, така че нека се върна малко назад.
През 2004 републиканецът Майкъл Пауъл, тогавашният председател на FCC, пръв предложи някакви насоки за поддържане на Интернет отворен. През 2005 агенцията прие тези насоки, но те си останаха просто нещо, с което доставчиците трябваше да се съобразяват, а не истински регулации.
Когато през 2008 медийният холдинг Comcast бе обвинен, че забавя трафика на потребители, ползващи BitTorrent, FCC, тогава ръководен от републиканеца Кевин Мартин, се опита да приложи тези принципи и порица Comcast, а Comcast после ги осъди. Просто на FCC не им беше в юрисдикцията да порицават.
После демократите победиха на изборите и FCC се сдоби автоматически с нов шеф, демократа Юлиус Геначовски, а той веднага се зае да превърне принципите на FCC в реално действащи регулации. Първите официални регулации за отворен интернет бяха приети в края на 2010.
Технологиите обаче междувременно се бяха изменили и новите безжични мрежи изместиха кабелните, а с това и правилата трябваше да третират мрежите по нов начин, като това остави възможност доставчиците да предлагат „бързия коридор“ като интернет услуга. Естествено, потребителите бяха недоволни от тези нови правила, а телекомуникационната компания Verizon побърза да осъди FCC, че надвишава властта си.
В началото на тази година апелативният съд в САЩ, подпиран крепко от Verizon, преобърна с хастара навън правилата на FCC под предлог, че не харесва законовата им основа, но все пак не отне на FCC компетенциите.
А през април демократът Уийлър, настоящият шеф на FCC, направи опит да пренапише отхвърлените през 2010 правила. Което и предизвика текущия дебат.
Какво да очакваме? Можем да си го представим дори само като вземем пред вид проучването на изследователския център Maplight.org за сумите, текли към 28-те конгресмена, подписали се срещу това конкретно предложение на FCC. Кабелните компании са били 2-3 пъти по-щедри от средното за всички членове на Долната камара, $11,651 към тези, които са на тяхна страна сега.
От своя страна, републиканците, подписали се срещу рекласификацията на интернет като обществена услуга, са получили средно 5 пъти повече от кабелната индустрия от средното за всички други в камарата. Забелязва се също, че петимата най яростни противници на идеята са републиканци също.
Друг интересен факт, забелязан от Maplight, е и този, че 29 членове на конгреса притежават акции в Comcast, което и нарежда тези акции сред най-популярната стока на конгресното тържище.
Страхът от това предложение се обяснява с дежурното „задушаване на иновациите“ и „пречка пред създаването на нови работни места“, но всъщност, „инвестициите“ на Comcast в джобовете на политиците са с цел поглъщане на по-малките компании и заливане на нета с тяхно съдържание.

С това единствено изречение, което ползвам за заглавие, може добре да се опише ситуацията с мрежовата неутралност напоследък. Всъщност, „Оруел се върти в гроба“ е заглавие на документален филм на Робърт Кейн Папас от 2003-та, занимаващ се с проблем с още по-голяма давност – Закона за далекосъобщенията от 1996 на САЩ, концентрацията на медийната собственост, корупцията в политиката, както и с интересната роля, която Федералната комисия по комуникациите (FCC) има в разрастването на този проблем. Всъщност, тъкмо за FCC става дума сега. Тази американска държавна агенция е създадена по силата на Закона за далекосъобщенията от 1934, като нейният прототип е Федералната комисия по радиосъобщенията, а първоначалната цел – да регулира междущатските и международни радиокомуникации. С развитието на ИКТ дойде и нуждата от една нова агенция, която да обхване регулациите и на другите видове медии.
Покрай многото противоречия, с които е изпълнена дългата история на FCC, мрежовата неутралност заема особена роля заради особените претенции, които FCC предявява за юрисдикция над тази област. Може би първото по-сериозно отношение към мрежовата неутралност FCC показа през 2008, когато имаше оплакване срещу най-голямата кабелна компания в САЩ, Comcast, позволила си да ограничава скоростта на Internet, за да не могат потребителите да ползват програми за обмен на файлове. Тогава FCC дори не наложи глоба, само посъветва Comcast никога повече да не прави така.
Но това е минало. На 23 април изтече информация за „новите“ правила за мрежова неутралност, които ще бъдат гласувани до няколко дни. И които не са никак нови, а са същите, които FCC в лицето на настоящия си шеф, Том Уийлър, се опита да пробута през 2010 и които Съдът отхвърли, с тази разлика, че сега посегателството над мрежовата неутралност е жалко дегизирано като подкрепа на мрежовата неутралност. Какво точно предлага Уийлър? Три неща са, но обърнете внимание на третото:
1. Всички интернет доставчици трябва да поддържат прозрачност около всичката информация, касаеща политиките, които управляват мрежата;
2. Да не се блокира законно съдържание;
3. Доставчиците да не могат да действат по комерсиално нецелесъобразен начин, който може да навреди на Интернет, включително фаворизирайки трафик от свързан правен субект.
Сигурно се питате какво ли значи „комерсиално нецелесъобразен“ и приписвате озадачеността си на собственото си невежество в областта на правото. Всъщност, FCC се домогва до правомощия, които не му се полагат, с евтиния трик на мъглявите формулировки. Но тази мъглявост съдържа по подразбиране допускането, че има и „комерсиално целесъобразни“ действия и те са желани. Какви са те? Накратко казано, това означава да се позволи на интернет доставчиците да създадат „коридори за бърз достъп“ („fast lanes“), които да таксуват по-скъпо и с които да изнудват по-платежоспособните си клиенти. Така големите играчи в интернет ще плащат повече, но и ще избиват харчовете си на гърба на обикновените ползуватели, които ще ползват посредничеството им за достъп до една или друга услуга. Освен това, наличието на „бърз коридор“ предполага и наличието на „бавен“. В него ще се озоват всички онези непопулярни, респективно неплатежоспособни играчи и нови такива, които дори няма да имат шанса да се развият.
И така, това, което ще се случи в резултат на въвеждането на една нова дискриминация между „комерсиално уместно“ и „комерсиално неуместно“, ще е двойното таксуване на големите играчи, а бариерата, поставена изкуствено и нарочно пред новите начинания, ще предотврати автоматически всяка евентуална бъдеща конкуренция. Така Comcasts, AT&T и Verizon ще продължат да водят парада и както може да се предположи, финансовото си могъщество ще използват не за да инвестират в подобряване на услугите, а в превръщането им в шпионски инструменти, обслужващи властта.
Ще завърша с думите на Mikko Hyppönen, главния директор по изследванията във финландската F-Secure, които той произнесе на глобалната конференция CeBIT през март:
“САЩ третират интернет така, както би третирал някоя своя колония.”