Публикувано на

Студена война II | K-52-2019

Наскоро в MIT Technology Review се появи статия под заглавие „Експерт по блокчейн-технологии е обвинен, че помага на лидерите на Северна Корея. Какво биха искали от него те?“. Става дума за Върджил Грифит от Ethereum, който решил да присъства на конференция за криптовалута в Северна Корея, без да поиска разрешение от Държавния департамент на САЩ, както е по закон. Сега той е изправен пред възможността да прекара следващите 20 години от живота си в затвора, защото, според наказателната жалба, се бил сговорил да предоставя „услуги” на Демократична народна република Корея по начин, който нарушава наложените й американски санкции.

Знаем, че Северна Корея е наказана с изолация с цел ограничаване на програмата за ядрено въоръжаване. Така беше по време на Обама, продължи и при Тръмп. Откъснат от глобалната финансова система, казва за MIT Technology Review Джон Парк, директор на „Корейския проект“ от центъра „Белфер“ на училището „Кенеди“ в Харвард, режимът на Ким Чен Ун ще търси независими начини да развива икономиката си, като криптовалути и финансови технологии изобщо.

„Корейският проект“ официално стартира през април 2019 г. с една среща между корейски и американски учени, експерти по сигурността. Целта му е – цитирам от сайта на проекта – „да се насърчи по-задълбоченото разбиране на бързо развиващите се предизвикателства пред сигурността на Корейския полуостров и да разработи творчески подходи за ефективно справяне с тях“. Предизвикателствата са очевидно свързани с това, че през юли 2016 г. САЩ обявиха, че ще разположат в Южна Корея противоракетен комплекс с подвижно наземно базиране за височинно надатмосферно прихващане на ракети със среден обсег на действие. А това не се хареса на Китай, Русия и Северна Корея. Колкото до „творческия подход“, явно санкциите са такива. Нищо, че практиката е показала, че подобни всеобхватни икономически мерки удрят по населението в наказаните държави, а не по политиците и тяхната политика.

Сякаш светът се връща към 80-те на миналия век, когато все още бе разделен на два лагера и единият, бидейки под технологично ембарго, крадеше технологии от другия, за да не изостава. Но нека припомня и нещо не чак толкова отдавнашно: през 2010 г. и Иран бе сплашван със санкции, но тогава кабинетът на Обама предложи наготово „ембаргови технологии“ за развитие и прогрес на страната в точно определена посока (човешките права) и срещу спазването на стриктно изброени условия (разоръжаване), а през 2018 вече се питахме пред гражданска война ли е Иран, че е така потънал в хаос?

Лидерите на Северна Корея от своя страна явно също търсят „творческо решение“ на проблемите си. През август доклад на ООН разкри, че режимът на Ким Чен Ум се занимава с добив на криптовалута и е откраднал около 2 милиарда долара чрез кибератаки на финансови институции, включително крипто-борси, и използва парите за оръжейната си програма.

САЩ се почувстваха с развързани ръце за неотложни действия срещу Северна Корея. Дали обаче горкият Върджил Грифит има нещо общо с това? И какво все пак са искали севернокорейците от него? MIT заявяват: „Не можем наистина да знаем.“ Но цитират публикация през септември в информационния сайт Decrypt, който пък цитира анонимен източник, участвал в конференцията, на която е бил и Грифит. Той описва конференцията като доста затворено събитие, събрало корейски държавни служители, служители в държавната им банка и преподаватели по икономика, които „искаха да знаят как да използват биткойн като заместител на SWIFT”, глобалната система за разплащания между банките… И са се интересували също така от използването на интелигентни договори Ethereum за автоматизиране на трансгранични сделки.

Предполагаемите хакове и добив на криптовалута означават, че севернокорейците вече имат собствено разбиране и дори доморасли таланти в тази област, признава Парк, но е загрижен, че ако режимът наистина ще използва криптовалутата като инструмент за икономическо развитие, не за водене на войни, той има много работа за вършене.

Колкото и много да е тази работа, тя би следвало да е грижа на севернокорейците, не на Парк. Колкото до външната „помощ”, светът още не е забравил Иран.

Публикувано на

Тиха революция | K-50-2019

През последните две години в Евросъюза тихомълком се случи нещо, което с чиста съвест може да бъде наречено революция в банкирането, само дето до нашата масова публика залповете й достигнаха главно под формата на усещане за ужилвания с дребни суми след посещения на места като обществения транспорт. Една статия във в-к „Банкер” от този месец засяга точно тази битова драма, но някак не я свързва с големия и важен проблем – втората и подобрена версия на Директивата за платежни услуги (PSD2), която доби публичност през 2017 г., стана закон на територията на Европейско икономическо пространство през януари 2018 г., сдоби се с окончателен вид през март 2018 г. и окончателно влезе в сила тази есен. Това е наистина важно нововъведение, но май не само у нас, а и навсякъде в Евросъюза, трите страни в онлайн разплащанията – банки, търговци, купувачи, се оказаха не съвсем готови за него.

Защото, най-кратко казано, PSD2 принуждава банките да отворят своите приложни интерфейси за други играчи на финансово технологичния пазар и да ги допуснат до информацията за потребителските ни сметки (стига да го позволим). Тоест, появява се една четвърта страна – доставчиците на услуги, а те са два типа: посредници на плащанията, които ще имат връзка с банковата ни сметка, така че да можем да извършим плащане на мига, без да се налага непрестанно и детайлно да установяваме самоличността си – церемония непосилна при ежедневните дребни транзакции за закупуване на билетче в транспорта или кафе, например; и доставчици на информационни услуги, които няма да движат пари, а само ще анализират финансовата ни история и ще дават препоръки. Пороят от отказани транзакции и куп още неудобства при първоначалното въвеждане на PSD през 2017, уж с цел подобряване на сигурността, наложи нуждата от компромис и появата на тези нови играчи. Така, според пропагандата, ще се даде право на цяла една нова индустрия да навлезе на пазара, а ЕС се е ангажирала да я регулира. Тази новост породи големи дискусии и не би могло да е иначе – прозрачност и безопасност винаги са били и ще продължат да бъдат самоизключващи се понятия в дигиталния свят. Самите данни са скъпоценен ресурс, достъпът до който доскоро бе табу дори за банките, в чието владение се намираха. Доскоро банките ни предупреждаваха да не споделяме своите данни и детайли, защото е опасно, а и самите те не можеха да ги ползват законно. И ето че днес всичко онова, което те знаят за желанията и поведението ни, става достояние на трети, че и четвърти лица. И защо банките да споделят този скъпоценен за тях ресурс с някой друг? Какво, ако самите банки създадат свои приложения, вместо да пускат на финансово-технологичния пазар разни малки, нови разработчици? Знаем, че когато става дума за стандарти и лицензи, в играта печелят големите и утвърдените, освен ако политиката не се намеси. А какво, ако Amazon стане такъв доставчик? Представете си как си пазарувате от Amazon и Amazon в един миг ви попита: искате ли заем? Защото мен наскоро интернет доставчикът ми, провокиран от нещо в онлайн поведението ми, ме попита същото, въпреки че аз никога досега не съм ползвала заеми.

В крайна сметка, какво излиза: данните ни се оказват достъпни за доставчиците на услуги, а безконтактните ни банкови карти са все така уязвими, да, вярно, за източване на малки суми, които са извън обхвата на PSD2, което си е приемлив компромис, но все пак уязвими.

Можем, ако искаме, да откажем достъп до себе си, но ако това ще ни направи живота черен на битово ниво, със сигурност няма да го сторим. Ако искаме, бихме могли да ползваме онлайн портфейли и да плащаме през телефоните си в градския транспорт и супермаркетите; и с това да станем още по-привързани към виртуалното. А можем да продължим да разнасяме картите си, увити в станиол, или да ползваме защитните стикери ScimProt. Големият проблем обаче не е в неудобствата. Големият проблем е, че революцията, която се случва под носа ни, ни прави все по-прозрачни, обратно пропорционално на ползваните от нас нови услуги.

Публикувано на

Фъни мъни | K-44-2019

Помните ли как през пролетта, точно в дните на съвещанията по приемането на „Базел-3“, светът бе развълнуван от мълвата за нова глобална криптовалута с работно име „фейсбит”, разработвана тайно от платформата гигант Facebook? Е, през лятото научихме, че „фейсбит” се казва всъщност „либра”, а закупуването на либри във Facebook ще е възможно от идната година през виртуален портфейл, наречен Calibra. Очакванията продължават да са големи във всеки един смисъл, не непременно добър: трус в банковия сектор, регулаторни проблеми, доминация на Facebook, въпреки че в Libra Association, организацията, на която е поверено управлението на криптовалутата, участват и други гиганти: PayPal, Ebay, Spotify, Uber, Lyft, Visa, MasterCard.

В началото на октомври обаче един от гигантите, американската компания за онлайн разплащане PayPal, се оттегли от проекта. Libra Association коментира това като реакция на нейните опити да промени статуквото, да „пренастрои финансовата система” в услуга на хората, а не на финансовите институции, както е било доскоро. Но това не е първата спънка пред криптовалутата. На конференция, посветена на криптовалутите в Париж миналия месец, френският финансов министър Бруно Льо Мер заяви, че Libra не може да бъде въведена без внимателно проучване на потребителския риск и риска за паричния суверенитет на европейска почва. От какво точно се опасява Бруно Льо Мер ли? От това, че новата криптовалута лесно може да прехвърли контрола върху икономиката от правителствата и техните централни банки към големия бизнес, към чудовищния, неконтролируем платформен капитализъм тип GAFA, представители на който са компаниите в Libra Association. „Libra може да подтикне хората да изоставят националните валути по време на криза, което ще усложни усилията на правителствата да управляват икономиката”, твърди Льо Мер. Естествено, жив е още и страхът от нов скандал като този с Cambridge Analytica, който привлече вниманието на потребителите на Facebook към проблема с управлението на данните им, разпространението на фалшиви новини и екстремистка пропаганда. Не на последно място са и опасенията за уязвимостта на криптовалутите за хазарта, разиграван на борсата, и хакерските атаки.

Хладен е приемът на Libra и в Англия. „Guardian” я нарече „смешни пари” („funny money”), а губернаторът на Банката на Англия Марк Карни заяви през юни, че Треднидъл стрийт (улицата, на която се намира Банката) ще подходи към цифровата валута с „отворен ум, не и с отворена врата“. Libra ще трябва да отговаря на „най-високите стандарти за пруденциално регулиране и защита на потребителите, както и на въпроси, като пране на пари и защита на данните”.

Интересите на Facebook са ясни – впримчване в системата на нискотарифната онлайн търговия и финансови услуги на повече от милиард „небанкови“ хора – такива, които нямат банкови сметки или ползват заеми тип „кеш на ден”; вграждане на финансови услуги в платформата; бум в търговията с реклами.

Данте Диспарт, мениджър в Libra Association, се опита да разсее страховете с твърдението, че проектът „Libra” е готов да работи съвместно с регулаторните органи по целия свят, защото blockchain е нововъзникваща технология и политиците трябва внимателно да обмислят как нейните приложения се вписват в техните финансови политики.

Реших да потърся мнение и на нашумелия Тома Пикети относно Либра, който в радикалната си книга „Капиталът на XXI век” пише за необходимостта от глобален финансов кадастър и приравнява всяка промяна на данъчната система с революция. Не намерих такова, но открих интересен текст на стратега на компанията Бернщайн, Иниго Фрейзър-Дженкинс, който го цитира и може да бъде отнесен към проблема с нерегулируемия свят на криптовалутите:

“Банкерите са бенефициерите в един все по-несправедлив „свят на Пикети“ и това създава политическа заплаха за тяхното съществуване”. (…) „Ако финансовата индустрия не го признае, съществува опасност тя просто да бъде закрита и превърната от политиците в комунална услуга чрез един акт.”

Революцията очевидно предстои. През декември 2018 г. в „Guardian” се появи Манифестът на водената от Пикети 50-членна група експерти, озаглавен „Да спасим Европа от самата нея”. Наскоро бе публикувана и втората му, още по-обемиста книга „Капитал и идеология”.

Публикувано на

Свръхпари | K-25-2019

Нищо не намеквам, просто се чудя дали някой забеляза, че в деня, в който Facebook се срина, на сайта на Банката за международни разплащания се появи становището на Базелския комитет за банков надзор за криптовалутите и то бе отрицателно. Просто така се случи, че шокът от новината за тайната криптовалута на Facebook съвпадна времево със съвещанията по приемането на „Базел-3“ – документ, очертаващ новите банкови стандарти, та е невъзможно човек да не направи връзка между двете и да не допусне, че новият токен, неофициално наричан Facebit (от Facebook и Bitcoin), вече си има отявлени врагове. И тъй като, въпреки всичко, токенът не просто ще влезе в обръщение в близките месеци, но и рязко може да добие популярност, редно е да му обърнем повече внимание.

Преди всичко, проектът не е само на Facebook с неговата платформа за съобщения WhatsApp. В него участва и социалната мрежа Telegram с нейната собствена криптирана услуга Signal, популярна най-вече в технологичните среди и сред защитниците на поверителността в интернет. От две добре разработени мрежи с глобален обхват като тези може да се очаква много повече от първоначално поставената цел – улеснено международно движение на пари между потребителите им на трансграничния принцип, по който това вече се случва в системите на Venmo или PayPal. (Всъщност, нещо подобно вече се прави и в Китай през социалната платформа WeChat.)

Естествено е всички да са много развълнувани – появил се е нов мощен инструмент извън контрола на правителствата и банки, който прави всички останали криптовалути да изглеждат като джуджета; и никой не знае, поне засега, дали ще е по-добър от тях и няма да е в услуга на престъпници и измамници, и да се срива заради невъзможността да обслужва голям брой транзакции. „Всички те ще се изправят срещу същите тези технологични ограничения“ – раздухалият сензацията NYT цитира Ричард Ма, главния изпълнителен директор на одитната фирма Quantstamp, занимаваща се със сигурността на новите криптовалути.

И все пак, става дума за проект, в който са впрегнати огромни ресурси и който се разработва при пълна секретност – над 50 инженери на Facebook са въвлечени в разработката му, притокът на нови кадри се контролира от специална платформа – The Block, а цялата тази технологична крипто-епопея се ръководи от бившия президент на PayPal, Дейвид Маркъс, след като Telegram наля преди година още 1,7 милиарда долара.

В предната колонка стана дума, че “Facebit” е „стейбълкойн“, тоест, привързана към стойността на реална валута, с цел да се избегнат колебанията, присъщи на другите криптовалути. Facebit обаче няма да е обвързан само с една – долара, например, а с няколко различни валути. Това ще го направи наистина глобален, децентрализиран и удобен за употреба; и в същото време, безинтересен за спекулантите – основните привърженици на криптовалутите досега.

Излиза, че новите свръхпари и необходимостта от нови стандарти в дигиталните плащания вбесяват същите тези правителства, които винаги са се изкушавали да ползват платформата Facebook за целите си. „Ню Йорк Таймс” добавя още аромат на геополитика в материала си, като споменава, че съмишлениците на Зуки от Telegram са екип от руски изгнаници, популярни в дисидентските среди в страни като Иран и Русия заради трудностите, които те изпитват при използването на традиционната финансова система.

Но ако новата цифрова монета ще е извън контрола на правителствата, колко точно контрол ще запази Facebook над нея? Ако Facebook запази контрола/отговорността си за всяка транзакция и проследяването на всеки потребител в системата, то вече си имаме централизираната PayPal, която работи добре и без блокчейн технологията и дори не се срива. Ако ли пък Facebook заработи с борсите за криптовалута, в играта веднага ще се включат спекуланти и престъпници, а на компанията ще й е по-трудно да печели от транзакции.

Дни след материала в NYT се случи сривът и се появи споменатото вече становище на БКБН. На 29 март пък влезе в сила „Базел-3“, връщащ (грубо казано) златото на мода на мястото на петрола, и то тъкмо, когато данните претендират да са „новият петрол“.

Само времето ще покаже как ще се развият нещата. Пред прага сме обаче на нещо голямо. На нова вълна на глобализацията? А може би на нова война?

Публикувано на

Facebank | K-22-2019

Не само нашите паянтови регистри се сриват, сриват се и най-добрите. Миналата седмица, на 13 март, Facebook, Instagram и WhatsApp излязоха от строя за цели 6 часа между 9 и 13 часа тихоокеанско време. Причината за тази незапомненa с мащабите си катастрофа е все още мистерия. Дотук има само догадки и опровержения на една или друга от тях, като например класическата за „претоварване на базата данни“ или за изтичане на маршрутизиращи данни по подобие на миналогодишния Google Cloud срив. Каквато и да е причината, потребителите не са длъжни да знаят – сривът е факт. А този факт става много тревожен в комбинация с друг един факт: само дни преди белята стана ясно, че Facebook тайничко работи по проект за своя собствена криптовалута. Тоест, мрежа, която не е много сигурна и се срива, когато си иска, без някой да знае защо, има амбицията да „сече“ свои криптомонети и тези монети да влязат в обръщение като обещание за безусловно плащане въз основа на някакво изключително доверие на потребителите в тях! Лиценз за тази дейност Facebook е получил без много шум още през 2016 от Ирландската централна банка, а с това и разрешението за предоставяне на финансови услуги като кредити, платежни операции, парични преводи… Досущ като банка! Facebank! По повод на това разкритие, във Forbes припомниха писмото на Джейми Даймон, изпълнителният директор на JP Morgan, от 2015 до акционерите в банковия сектор, в което той предупреди, че “Силициевата долина настъпва” (разбирайте „GAFA настъпва“) и скоро криптовалутите ще залеят банкирането и разплащанията. Тогава той нарече Bitcoin измама, но явно е направил остър завой във вижданията си, защото наскоро беше пусната в обръщение JPM Coin и бе обявена за „стейбълкойн“. „Стейбълкойните“ са проектирани с цел намаляване на така присъщата на криптовалутите волатилност. Facebook Coin също е обявена за „стейбълкойн“, явно въз основа на високото доверие на потребителите в социалната мрежа. С какво ли го е заслужила? Та дори самите банки, дори най-стабилните сред тях изживяха кошмарно десетилетие. Доверието в тях завинаги се срина, а официалното навлизане на криптовалутите в банковия сектор не само не се оказа добра алтернатива, но и влоши ситуацията още повече. Нали помните скандала с Well Fargo? Балонът на криптовалутите през 2018 би по показатели дори епичния dotcom балон от края на миналия век. В резултат на хакерски атаки изчезна криптовалута на стойност десетки милиони долари и това постави под въпрос устойчивостта не на една или друга криптовалута, а на самия фундамент на криптовалутите – прехвалената заради децентрализираността си верижно-блокова инфраструктура. Криптовалутите обаче по някакво чудо продължават да процъфтяват. Защо да не процъфти и тази на Facebook? Какво значи тук някакъв си скандален срив?

Впрочем, и скандалът с Cambridge Analytica също не е забравен. Напротив! Той предизвика верижна реакция на институционно негодувание: веднага след разкритията на Крис Уайли, членовете на Конгреса привикаха Зукърбърг да дава обяснения и да се извинява, а британският комисар по информацията започна свое собствено разследване на използването на данни в предизборната кампания. Федералната търговска комисия на САЩ също започна проучване на практиките на Facebook за поверителност. Американското правосъдие, Комисията по ценните книжа и борсите, ФБР – и те не изостанаха. До тях скоро след това се наредиха и Комисариатът по поверителността в Австралия и Централното бюро за разследване на Индия.

Иде реч за политика, очевидно е, а подкрепата за Зукърбърг в американския сенат никога не е била особено голяма (вероятно поради технологичното невежество на сенаторите). Наскоро, май в oпит зa набиране на лесна пoпyляpнocт зa предстоящите пpeзидeнтcĸи избopи пpeз 2020, срещу GAFA (и Facebook в частност) скочи и неизбираемата по мое скромно мнение ceнaтopĸa oт Macaчyзeтc, демократката Eлизaбeт Уopън.

Опитите на Facebook да се прави на банка са май предварително обречени, но нека не бързаме с изводите. Facebook преживя и #deleteFacebook кампанията, ще преживее и този титаничен срив. За да се срива благополучно още много, много пъти.

Публикувано на

Скок на вярата | Култура – Брой 3 (3057), 26 януари 2018

От $1000 в края на 2016, цената на биткойна скочи до $11000 в края на 2017! След банките по него луднаха и борсите, а те повлякоха след себе си и инвеститорите. Играта стана опасна и това изобщо не се харесва на регулаторите, които дори не могат още да определят що за валута е това и как става така, че цената й се качва пропорционално на лошата й слава. Но биткойнът съвсем не е единствената криптовалута на пазара. Ако се повгледаме малко в другите, може и да разберем какво се случва.
Има например една валута тетър (tether), която почна да се търгува през 2015 като стабилната алтернатива на фриволния биткойн. Всеки собственик на малък и среден бизнес, на който му бе писнало от правителството и банките, но пък нямаше вяра и на биткойна, побърза да смени биткойните си за тетри, което бе много по-лесно от обмяната им в долари. А и нали компанията Tether твърди, че зад всеки един тетър от 814-те милиона на пазара стои по един долар в резерва! Но дали е така? Как и защо изобщо е бил създаден тетърът, някой знае ли? А какво, ако тъкмо печатането на необезпечени тетъри напомпва цената на биткойна през борсите?
Както може и да се очаква, информация, която би дала яснота по въпроса, липсва. Всички са принудени да се осланят на едната сляпа вяра в написаното на сайта на Tether, че всеки тетър е подплатен 1 към 1 от традиционната валута, съдържаща се в резерва, т.е. всеки тетер може да бъде обратно изкупен за долар, нищо, че веднага е добавено и това: „Ние не гарантираме никакво право на обратно изкупуване или обмен на тетри от нас за пари.“ Просто условията на услугата не задължават Tether към това по силата на никакъв договор или правна претенция. Коя ли свястна банка би прежалила репутацията си, за да работи с подобна валута? Няма как да разберем. Това е поверителна информация. Но пък междувременно Wells Fargo & Co. се отказа да е кореспондентна банка, през която американци да пращат пари на банките на борсата Bitfinex и Tether в Тайван. Веднага след това пък Bitfinex обяви, че повече няма да обслужва американски клиенти, защото му излизат скъпо, а после, заедно с Tether, се опита да съди Wells Fargo и не само не успя, но покрай това изплуваха и имената на някои от техните банки, като например полската Spoldzielczy, чийто шеф Wladyslaw Klazynski веднага отрече всякаква финансова ангажираност с която и да е компания, търгуваща биткойни.
Ако банките са тайна, как тогава да се разбере къде са парите и кой е отговорен, ако изчезнат? Нито Tether, нито Bitfinex съобщават някъде официално това. В мрежата обаче тайните винаги изплуват, дори и да не е съвсем официално. В изтеклите наскоро Paradise Papers, например, се появи името на Фил Потър, директорът на Tether. По едно време в LinkedIn пък изтече и името на Жан Людовикус ван дер Велде като директор на Bitfinex, но Paradise Papers показват друго име – Джанкарло Девасини. Това – след преименуването на Bitfinex в Renrenbee Ltd.
Тези персони, Велде, Потър, Девасини, са недостъпни за журналисти, но междувременно се появиха и първите жертви на тетъра, а те са словоохотливи.
Огюз Сердар, турски собственик на рекламна технологична компания, е един от тях. Той решава да рискува с биткойни преди година, когато Турция забранява PayPal, а после, както може да се очаква, минава на тетър, за да намали риска. Когато рано през ноември обаче решава да осребри в долари милион тетри, Tether отказват. “Поради текущи банкови проблеми, ние сме в състояние да обслужваме само молбите на проверени корпоративни клиенти” – така му отговарят от Tether. А вместо да отговорят на запитването на Сердар кои са тези затруднени банки, те отвръщат, че е свободен да продава на партньорите им, чиито имена са на страницата им. Търсенето на тетри обаче е нулево, а срещу Сердар започва проверка, понеже се оказва, че е бил маркиран като съмнителен клиент „поради куп нередности“. Сердар прави опит да уведоми Министерството на финансите на САЩ и Министерството на правосъдието, но скоро се оказва изправен пред адвокатите Steptoe & Johnson LLP, наети от Bitfinex, защото „неверните“ му твърдения „застрашават екосистемата“.
Колко ли още бизнеси ще се окажат изсмукани като стриди в името на „екосистемата“?
Публикувано на

Нова вълна? | Култура – Брой 41 (3051), 01 декември 2017

През 80-те под влияние на теорията на Грийнспан и с политическата помощ на рейгано-тачъризма, се случиха някои иновации на финансовия пазар – появиха се всевъзможни субекти, които не бяха точно банки и законът на Глас-Стийгъл[1] не ги ловеше, но вместо да бъдат взети мерки по регламентирането на дейността им, законът бе изцяло отменен, за да могат и банките да се развихрят. Последва бум, после глобална криза и преди още да бъде намерен изход от нея и финансовата система да бъде поставена върху нов регулационен темел, появи се поредната иновация – ново средство за размяна, криптовалутата и съответно – нова опасност от криза.
Това, с което първата криптовалута, биткойнът, моментално привлече привърженици още с появата си през 2009, бе, че контролът върху нея, за разлика от електронните пари в компрометираните вече централизирани банкови системи, бе децентрализиран. Просто технологията бе такава – т.нар. верига от блокове (blockchain). Биткойнът обаче отблъскваше мейнстрийма с крайната си волатилност[2]. Всички очакваха Понци схеми и те не закъсняха, но ето, че въпреки всичко, криптовалутите не само не изчезват, но са вече почти мейнстрийм. Преломният момент бе през 2015, когато броят играчи рязко се увеличи; компании с добра репутация като 21 Inc. се насочиха към усъвършенстване на основната технология; а известната Блайт Мастърс, изобретателката на финансовите деривативи, които имаха огромна заслуга за кризата през 2008, напусна Джей Пи Морган и също се насочи натам. Последваха я основните играчи в традиционната банкова дейност: Citi, NASDQ, IBM, UBS, Barclays, Santander. После четири банки (UBS, Deutsche Bank, Santander и Bank of New York Mellon) създадоха консорциум за изследването и прилагането на новата технология в традиционното банково дело, а през август миналата година UBS обяви дори създаването на своя криптовалута, наречена „utility settlement coin“ (USC, „практична разплащателна единица“).
А ето че тия дни шест от най-големите банки в света – Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street, също се присъединиха към света на цифровите валути.
Кое накара банките да преодолеят страха си? Отговорът е един – ефективността на технологията „верига от блокове“. Това, което правеше Грийнспан толкова респектираща личност през 80-те, бе не толкова абстрактната му теория за пазара, колкото способността му да борави бързо с огромно количество емпирични факти за реалностите на този пазар. Е, с технологията „верига от блокове“ тази дейност се оптимизира. Възникват обаче и някои въпроси относно бъдещето и то бъдещето в най-широк смисъл. Какво следва? Нова вълна на глобализацията? Нов наднационален регулатор, нова Банка на банките (или по-скоро, Централна банка на централните банки), привързване на криптовалутата към долара или някоя друга валута и изчезване на регионалните валути? А какво тогава ще стане с националните държави и системите им за контрол? Не ще и съмнение, това ще е поредният голям удар върху самата концепция за национална държава като начин за организация на общественото пространство, защото какво би станало, ако и силовият й прерогатив мине окончателно в частни ръце? Частни военни компании, частни затвори, частни разузнавателни центрове – това ли ще финансират данъците? Готви ли е светът да се превърне в една глобална Хавала[3], чието сърце ще е някакъв нов световен клирингов център, а кръвта му – потоци от utility settlement coins?
Според адептите на новата технология, ще се случи тъкмо обратното. Технологията „верига от блокове“ дава много възможности, толкова много, че дава дори и възможност за регулация. Остава въпросът: как и от кого?

[1]От 1933 до 1999 г.този закон бе темелът на световното банково законодателство, пречещо на банките да играят хазарт с парите на данъкоплатците.
[2] Терминът „волатилност“ (летливост) във финансовата област служи за измерване на скоростта, с която цените на даден актив се менят за даден период от време. Изчислява се в проценти и колкото по-големи са тези проценти спрямо някакво стандартно отклонение, толкова по-рисков е този актив.
[3]Hawala е неформалната система за трафик, възникнала покрай Пътя на коприната през VIII век. През първата половина на миналия век тя еволюира до формална банкова система, а днес, с помощта на криптовалутите – до система за пране на пари и финансиране на тероризма
Публикувано на

Представете си само… | Култура – Брой 35 (3002), 28 октомври 2016

Bitcoin, противоречивата виртуална парична единица, циркулираща на пазара, без дори да е валута в истинския смисъл на думата, продължава да прави живота на спекулантите интересен. Понякога даже по-интересен от поносимото.
Ако си спомняте, според апологетите на Bitcoin, това е валута като всички останали, само дето не се нуждае от банковата инфраструктура, за да съществува. Гаранция за контрола над транзакциите и количеството парични единици на пазара беше добрата криптография.
Според критиците пък, Bitcoin дори не е пари, защото парите са движени от данъците, т.е. зад тях стои държавата, а Bitcoin не е нищо повече от инструмент за избягване на данъци.
Bitcoin е нов феномен – появи се през 2009 като реакция на кризата, предизвикана от банките, но анархистичната идеология зад него съществува още от 90-те, когато киберпънк-идеологът Тимъти Мей написа в манифеста си Cyphernomicon: „…когато искате да смажете държавата, всичко изглежда като чук“, а „силното криптиране е „строителният материал“ на киберпространството”.
Преди време в мрежа/паяжина писах за невижданитe чудовища на анархията, които може да се родят от недосегаемия за атаки крипто свят на Bitcoin, днес обаче е по-актуален въпросът: колко точно недосегаем е този свят? Явно недостатъчно, защото през август научихме, че Bitfinex, най-голямата в света борса за обмяна на цифрова валута, е била хакната и от нея са били откраднати биткойни на стойност повече от $ 60млн. Това дори не е първата кражба на биткойни. В началото на 2014 г. от базираната в Токио борса Mt Gox изчезнаха 744 408 БТК (това ще рече $ 350 млн.). Никой не разбра истината за Mt Gox. Кражба, измама, лошо управление или комбинация от трите бе причина за инцидента?
Кражбата от Bitfinex е още по-мистериозна. Кой е виновен? Платформата BitGo, коятоBitfinex ползва за целите на сигурността? Или Американската комисия за търговия със стокови фючърси (CFTC), която в началото на тази година е наложила забрана на Bitfinex да ползва „студен портфейл” (такъв, който не е свързан с Интернет) и с това е създала големи възможности за кражба? CFTC отричат това с довода, че пробивът е станал преди тяхната намеса.
Ponzy схема? Най-вероятно! В такъв случай виновник може да се окаже самият основател на Bitfinex, французинът Рафаел Никол, който през 2012 не само се забърка в няколко Ponzi схеми, но и не престава да защитава шумно и публично колегата си, тексасеца Трендън Шейвър, основателят на Bitcoin Savings and Trust, познат още като “pirate 40”, осъден на 18 месеца затвор и огромна глоба заради “класическата Ponzi схема”, с която завлече клиентите си през 2011.
Макар загубите от Bitfinex да са само около 18% от тези на Mt Gox, този път последиците ще са мащабни заради трайното разочарование в средите на търговците.
Защо ви занимавам с тази история? Защото дори тя да бележи края на Bitcoin, чудовищата на крипто анархията може би са се родили вече и то не от нейното превъзходство, а от недостатъците й. Случаите с Bitcoin-борсите разкриват един универсален проблем на информационната епоха – информацията е флуид и иска свобода. Единственото спасение от злоупотребата с информация е да няма недостъпна информация. Как обаче би изглеждал един свят без тайни от гледна точка на банките? Абсурдно! – би казал някой.
В момента цялата легална банкова система се базира на прости числа (такива, които се делят само на 1 и на себе си). Те са числа, които са относително непредвидими в прогресия, но въпреки това не са напълно непредвидими. Това означава, че ако и да няма още формула за прогресиите при простите числа, не означава, че тя няма да бъде открита. И в момента, в който тази формула бъде открита, всички банкови системи ще рухнат, фиат валутата ще стане тривиална мигновено. Може да звучи апокалиптично, но представете си само един свят, освободен от фетиша на парите и възвърнал автентичността си! Нещата, които сега купуваме с посредничеството на парите, ще имат най-сетне своята реална цена.
Публикувано на

Функционални финанси for dummies | Култура – Брой 6 (2928), 13 февруари 2015 Начална страница

Намеренията на ЕЦБ да спре подкрепата си за гръцката банкова система и Солунската програма, на която разчита СИРИЗА за излизане от ситуацията на хуманитарна криза в момента, са може би най-обсъжданото в мрежата, а най-интересното мнение за ситуацията в Гърция, на което се натъкнах, е на Райчо Марков, икономически емигрант в САЩ от 15 години и зам.-председател на Движението за пълна заетост и ценова стабилност. Мнението му е, че не е достатъчно гръцкото правителство да спре корупцията, да насърчи трудовата дейност и да облекчи задлъжнелите. За да тръгне икономиката нагоре, трябват още две неща: 1. Монетарен суверенитет и 2. Достатъчно големи правителствени дефицити. Защото «може би е дошло времето на функционалните финанси в Гърция», а това е възможно само в условия на «монетарен суверенитет».
«Функционални финанси» е ключово понятие в икономическата школа на Аба Лърнър, зародила се през 30-те години на миналия век в САЩ, но останала непопулярна, доколкото в основата й е националният суверенитет, поддържан с помощта на национална валута, а националният суверенитет, знаем, се счита за лукс в епохата на глобализма. Най-популярното и лапидарно обяснение на тази концепция можем да открием в една статия на Димитър Ашиков от 2011, озаглавена «Функционалните финансисти печатат пари, колкото им трябват», и то гласи: «ако можете да емитирате пари, никога не можете да фалирате». Как обаче се случват нещата с емитирането на пари в епохата на информационните технологии? Нещата се случват не в печатниците, а софтуерно. Добър ресурс на български по темата предлага блогът на Марков за Модерна монетарна теория, но ще се опитам да резюмирам по-важното.
Всяка парична система е софтуер. Той се захранва с информация от държавата и това става малко като на игра: когато правителството закупува нещо от частния сектор, добавя електронни импулси, т.е. сметката в търговската банка на този, който е продал на правителството нещо, се увеличава, а когато правителството прибира данъци, сметката в търговската банка намалява. Правителството нито има пари, нито няма – то ги създава от «нищото», когато харчи, и ги връща в нищото, когато прибира данъците. На правителството не са му нужни печалби в парите, които монополно създава. Целта му, за разлика от фирмите и домакинствата, не е да се сдобива с паричен доход, целта му е да поддържа икономиката добре работеща – при пълен капацитет, без безработица и без инфлация или дефлация.
Паричната система на щатския долар, например, се управлява от Федералния резерв. В Япония това се прави от Японската централна банка, във Великобритания – от Английската централна банка и т.н. Всяка суверенна страна си има собствена парична система (собствен софтуер), който контролира. В гръцкия случай това би трябвало да е «Парична система на гръцката драхма», в българския – «Парична система на българския лев». Нито България, нито Гърция обаче притежават подобна система. БНБ и българското правителство не са издатели на лева и нямат контрол върху паричната ни система, което и предопределя макроикономическото ни състояние. В програмата си, в частта й за банковата система, Движението за пълна заетост и ценова стабилност е записало, че БНБ се превръща в клон на българското правителство и носи солидарна политическа отговорност.
Естествено, идеята «парата да се връчи на правителството» не се харесва на антиетатистки настроения бизнес. Мисълта за централизация се свързва със загубата на контрол и непрозрачност – кой би могъл да открие някой скрит бъг в системата, обогатяващ малцина? Работата обаче е там, че централизация има и в момента, при това чудовищна, наднационална и напълно извън контрол. Европейската централна банка и Световната банка ли позволяват прозрачност и контрол над дейността си? Или може би спасението е в анархията на биткойн «валутата», при която система изобщо липсва?
Хубавото на парите, истинските пари е, че са величина, количествено измерима, и че количествата й са винаги крайни. Не е трудно да се борави автоматично с подобна величина и не е трудно това да става в условия на пълна прозрачност. Тъкмо напротив. Трудно е обаче да се разбие глобалното статукво, както и инерцията на много държави в отказа им от суверенитет.

Публикувано на

Секрети и секретари | Култура – Брой 25 (2904), 04 юли 2014

Войната срещу всяка една банка е информационна по подразбиране. Сигурно си спомняте как преди 6 години плъзнаха в интернет неверни слухове за предстоящия фалит на Първа инвестиционна банка, но ако тогава главният заподозрян бе web 2.0, то сега това е невъзможно – медиите са наводнени от „разкрития“ относно „технологията“ на създаването на паника. Вътрешният министър Цветлин Йовчев я описа така: масово разпращане на обезпокоителни SMS-и и мейли със съобщения за фалит на ПИБ през интернет и през мобилните телефони, както избирателно, към по-солидните вложители, така и на случаен принцип. Целта, поне на пръв поглед, е постигната – опашки пред банковите клонове. Май ситуацията по-скоро зловещо напомня 1996-та, отколкото 2008-ма. Толкова повече, че медиите ни услужливо дават думата на лица, говорещи за крайната необходимост от обвързващ заем от МВФ, (което си е евфемизъм за изпипан държавен грабеж – и то само няколко дни след истерията с КТБ и поставянето й под надзор и след като в продължение на една година Орешарски бе критикуван и заплашван с вот на недоверие тъкмо заради намерението да емитира нов дълг.)

И така: имаме, извън всякакво съмнение, криминално организирана атака, първо срещу една банка, после срещу втора; имаме явно заинтересовани, стремящи се да се върнат на власт; имаме съмнителен откъм компетентност, но креслив интернет активизъм, т.нар. „протестна мрежа“; имаме медии, услужливо разпространяващи слухове и злонамерени публични изказвания… В крайна сметка имаме и ДАНС, имаме и готов да лови престъпници вътрешен министър. И какво прави вътрешния министър Йовчев? Ами лови ги престъпниците! В Русе е задържан мъж от София, по прякор Чикагото, който се бил занимавал с компютри и който, представете си, бил публикувал на стената си във Фейсбук съмнителен статус за Валутният борд, който пада, идва инфлационния шок и после – еврото… Кой, ако не Чикагото, който освен всичкото бил приятел на Петното, ще е виновен за разпращането на съмнителни съобщения, а оттам и за зловещата ситуация в страната? Всъщност, Чикагото вече си е признал, че „опасният“ статус е цитат от статията „Валутният борд пада, идва инфлационен шок, после въвеждаме еврото“, която била публикувана в бургаския сайт „Под лупа“, а „Под лупа“ пък го били препубликували от блога „kolevm38”, който пък блог го бил препубликувал от автора му, журналиста Григор Лилов. Статията пък не била нито нова, нито дори от преди три месеца, а точно отпреди една година – на 27 юни 2013 г. , както сам авторът й обясни във „Фейсбук“ веднага след залавянето на Чикагото.

Няма и една причина, да бъде привикан авторът Лилов, нито препубликувалите статията му, защото няма никакво нарушение на закона, за сметка на това е много лесно да бъде изигран поредният евтин спектакъл с участието на Чикагото. Къде обаче е „заровено кучето“, какво прикрива спектакълът? Прикрива този, който е имал и продължава вероятно да има достъп до лична информация на състоятелните клиенти на банките. Защо ДАНС и министър Йовчев не съсредоточат вниманието си върху бившите кадри в своите ведомства, които макар и „напуснали системата“, не са и няма да напуснат океана от класифицирана информация в която тънат, благодарение на което и продължават сегиз-тогиз да се озовават забъркани в някой дискретен скандал?