Офшорлийкс | Култура – Брой 14 (2850), 12 април 2013

Глобализацията донесе на света и такива „благини” като офшорните компании, които, благодарение на липсата на съгласуваност между ригидните и локализирани в дадена територия данъчни закони и течливите парични и информационни потоци, успяха за десетилетия да натрупат баснословни богатства, криейки не само доходите си от данъчни власти, но и нерядко въвлечеността си в света на политиката и престъпността. С помощта на услугите на специализирани офшорни агенти, собствениците на такива бизнеси успяха да разпрострат мрежите си над цели държави и дори континенти и да превърнат икономиките им в системи за дрениране и обезкръвяване на натрупания обществен капитал. Офшорният бизнес не успя обаче да предвиди едно: когато тайните станат прекалено много и прекалено тежки, качествената промяна е въпрос на време и тя не е окончателното им сублимиране до някакъв висш и надхвърлящ човешките закони и представи порядък, а тъкмо обратното – революция. Точно това се случи на света с появата на Уикилийкс. В първите дни на април т.г. се появи още един грандиозен теч – Международният консорциум за разследваща журналистика (International Consortium of Investigative Journalists) получи от анонимен източник архив от 2.5 милиона документа, осветляващи повече от 130 000 офшорни компании от 170 страни и техните скрити връзки с политици и престъпници. Скандалът веднага получи име Офшорлийкс по аналогия с Уикилийкс. „Нещо невиждано”, така го охарактеризира Артър Кокфийлд, професор по право и данъчен експерт от Queen’s University в Канада в интервю за CBC, един от партньорите на ICIJ.
Той оприличи случилото се със сцена от филма Вълшебникът от Оз, в която “те дръпват завесата и ти виждаш магьосника да управлява своята тайна машина.”
В разследването на офшорните „магии” са ангажирани 86 журналисти от медиите на 46 страни, сред тях BBC, GuardianWashington PostLe MondeSonntagsZeitungSüddeutsche Zeitung. Сега, с помощта на Офшорлийкс, те оцениха стойността на данъчните престъпления в света като възлизащи на десетки трилиони долари – приблизително размера на икономиките на САЩ и Япония, взети заедно. Тези документи съдържат информация за субекти, факти и дати, разкриващи детайли около парични трансфери, връзки между фирми и хора и начините, по които офшорната напаст се разпространява по света, позволявайки на богатите да стават още по-богати.
Конкретно са разкрити:
– имената на държавни служители и техните сътрудници в много държави – Азербайджан, Русия, Канада, Пакистан, Филипините, Тайланд, Монголия и други;
– имената на свръхбогати хора, ползвали офшорни структури, за да се сдобият с недостъпни по друг начин активи – имения, луксозни яхти, произведения на изкуството плюс съответните данъчни облекчения и анонимност;
– имената на уважавани банки, като UBS, Clariden и Deutsche Bank, които предлагат на заможните си клиенти тайни услуги, като регистриране на компании в Британските Вирджински острови и другите подобни и обичайни за целта дестинации;
– осветляване на финансовите пирамиди в стил „Понци”, също ползващи удобствата на офшорните зони, за да спекулират с парите на нищо не подозиращи инвеститори.
Тактиките при офшорните играчи си приличат, защото и целта им е сходна, запазване на анонимността преди всичко. Собствениците привидно се разграничават от задграничните си интереси, като вместо своите собствени имена, ползват имената на трети лица за вписване на длъжността директори и акционери. Пакети с подобни услуги в зависимост от конкретните нужди на клиента се предлагат от специализирани компании, разчитащи на професионалната помощ на специални екипи от адвокати, счетоводители и експерти. Такава една компания е и известната, базирана в Тайланд TrustNetПакетите, които тя предлага на клиентите си, може да са евтини и достъпни, но в „ценоразписа” има и сложни структури, преплитащи множество пластове от фирми, фондации, застраховки, директори и акционери, които биват предлагани в условия на строга поверителност на отделни платежоспособни индивиди, семейни офиси, филантропи, частни банки, управители на инвестиции и съветници.
Какви ще са последствията от Офшорлийкс за света, тепърва ще видим, но тенденцията отсега е ясна – глобалното зло среща и глобално противодействие.

Дни преди потопа | Култура – Брой 43 (2746), 10 декември 2010

77 000 секретни документа, засягащи афганистанския конфликт, излязоха наяве в сайта за изтекла секретна информация Wikileaks през юли т.г. През октомври – още 400 000 документа, касаещи иракската криза, накараха света да изтръпне. В последните дни на ноември видя бял свят трети транш поверителна информация, този път това са факсовете, изпращани от 273 американски посолства в различни страни по света в периода 1966-2010 г.
251 287 документа, които ще бъдат публикувани на няколко етапа в следващите няколко месеца, защото, както казва основателят на Wikileaks, Джулиан Асанж, „съдържанието на тези съобщения е от такава важност, а географският им обхват така широк, че да се направи обратното не би било коректно.“
Не можем да не следим със затаен дъх хода на събитията около Wikileaks, просто защото не можем да се абстрахираме от мащаба на случващото се, но немалко са и скептиците. Асанж е упрекван дори от някои свои съмишленици, че е прекалено обсебен от афери, свързани конкретно със САЩ, поради което му убягвал фокусът от други важни детайли в картината на света. Но нима интернет (поне засега) не е чисто американски проект?
И все пак, какво доказва, че това не е просто поредният грандиозен спектакъл, целящ да скрие по-сериозна афера? Нещо като информационна версия на 11.09.01.? Джулиан Асандж, също като Бин Ладен, определено не избягва медиите. Медиите него – също. Можем да го видим по всички важни форуми, да го чуем в множество интервюта. Нима Асандж може просто така да се появи пред аудиторията на TED и да обяви края на света такъв, какъвто го познаваме, и това да се случи безнаказано? Колкото и да са либерални медиите в САЩ, нима ако тайните, изтекли в Wikileaks, бяха наистина важни и съдбовни, засегнатите щяха да стоят със скръстени ръце?
Всъщност, животът на Асандж, респ. на Wikileaks, не е никак лесен напоследък. В последните дни на ноември сайтът претърпя две DDoS[1] атаки – една в неделя, на 28 ноември, и една във вторник, на 30-и. Анализът, направен от глобалния (но базиран в Масачузетс, САЩ) защитник срещу DDoS атаки ArborNetworks,  не казва нищо конкретно за източника им, но потвърди, че зад неделното излизане от строя на Wikileaks стои нещо доста по-сложно и изпипано от обикновено претоварване на сървъра.
След атаките и именно поради тях, компанията EveryDNS, чийто клиент беше Wikileaks, спря своята услуга с предоставяне на име на домейн, в резултат на което сайтът стана неоткриваем на своя обичаен адрес, а единствено по IP: http://213.251.145.96/. Оправданието естествено бе, че заради DDoS атаките, EveryDNS не може да се справи с натоварването на своите системи и да обслужва други половин милион клиенти.
Часове след отказа на EveryDNS, Wikileaks все пак възкръснаха, намирайки убежище в облаковата инфраструктура на сървърите на Amazon Web Services, а DNS обслужване получиха от швейцарски доставчик, поради което станаха откриваеми на домейн с швейцарски суфикс Wikileaks.ch. Само за да бъдат изхвърлени в понеделник и от там. Amazon не признават, че са под политически натиск (сенаторът Джо Либерман призова американските компании да бойкотират Wikileaks) и се оправдават с нарушаване на условията за ползване на услугата от страна на сайта, но как точно, остава неясно.
Следейки Twitter канала #cablegate,  към този момент човек научава, че макар и отново на линия, Wikileaks отново имат проблеми, този път с PayPal, които отрязаха пътя на даренията, които проектът получава от привържениците си в мрежата. Затова пък Асанж се изкачва в класацията за човек на годината. Вече е втори, изпреварвайки дори Лейди Гага.
Wikileaks е проект-камикадзе. Неговата цел е да унищожи причината за собственото си съществувание и, вероятно, финалното доказателство за своята автентичност Асандж и неговото начинание ще получат в деня, в който бъдат ликвидирани. Междувременно, обаче, като че ли са на път да бъдат ликвидирани и куп други неща. Какво ще стане с разследващата журналистика в един нов свят без тайни, например? А с дипломацията? А с банките?

 


[1]Атака за отказ на услуга (на английски: denial-of-service attack, съкратено DoS attack)