Съдържанието на авторитетното списание CIO[1] не е безплатно, но понякога там се появяват статии със свободен достъп като например тази, озаглавена „Какво е дигитална трансформация? Един необходим разрив“. Статията разказва за „мъчителния подвиг“, пред който са изправени CIO-тата на корпоративна Америка поради необходимостта да проумеят смисъла на словосъчетанието „дигитална трансформация“ и да видят в него нещо повече от модна фраза.
Проблемът, според статията, идва от рекламната и пропагандна злоупотреба с термина. Той се е превърнал в „мейнстрийм“, преди да е бил осмислен (както се случи с термина „електронно правителство у нас“, например). За CIO-тата този термин е „в най-добрия случай объркващ и безсмислен в най-лошия.“
Според цитираните в статията данни, за провеждането на дигитална трансформация до 2019 г. в САЩ са били предвидени 40% от всички технологични корпоративни харчове. Това са над $2 трилиона! И тъй като дигиталната трансформация съвсем не е само преминаване към нова архитектура, нови локални системи, нови услуги и други такива конкретни, осезаеми неща, а и по-абстрактни като „преосмисляне на начините, по които организациите ползват технологиите, хората и процесите“ (това, според Джордж Уестърман, главен изследовател в MIT по дигиталната икономика), междуведомствено сътрудничество и съвместяване на бизнес-философии, можем да си помислим, че този термин е евфемизъм за мащабно крадене, провеждано под камуфлажа на организационни реформи. Знаете как е: обучения, преквалификация на персонала, изследователска дейност… Могат да се точат до безкрай. Но все пак, става дума за частния сектор в САЩ и най-вероятно страхът от дигиталната трансформация на бизнесите е съвсем реален; и много компании са наясно, че няма да оцелеят в новата среда.
Движещите сили на трансформацията, според статията, са главно две: променливите и често непредсказуеми потребности на хората от стоки и услуги; и трансформацията на продуктите в услуги – всичко във физическия свят, което може да се сдобие с дигитално копие, се сдобива с такова. Просперитет ще има там, където IT лидерите успяват да си партнират с администраторите (CIO-тата), и там, където изграждането на дигитални услуги ще успее да „стимулира ангажираността на потребителите“.
Тук обаче ще припомня, че цитирам статия в CIO и тя представя проблемите с дигиталната трансформация през погледа на висшия корпоративен мениджмънт, не на обществото. Споменават се менящите се непредвидими нужди на потребителите, но никъде не се твърди, че целта на компаниите е тяхното задоволяване. Споменава се и „стимулиране на ангажираността на потребителите“, но нито дума за хроничния глад за данни, канибализиращ личния живот на потребителите. Може би наистина част от събираната информация служи за подобряване на обслужването, но главната цел е печалба. А ако е така, защо да бъдат предвиждани желания, ако те могат да бъдат провокирани или пък манипулирани, за да гарантират печалбата?
Всъщност, пак иде реч за онази нова, мутантна форма на капитализъм, която мрежа/паяжина вече обговаря като „платформен капитализъм“ (по Ник Срничек) и която можем да срещнем на други места като „капитализъм на надзора“. Това, второто, е по Шошана Зубофф, чиято нова книга се появи съвсем наскоро. Книгата на Зубофф е озаглавена именно така: „Ерата на надзорния капитализъм: борбата за човешко бъдеще в новите граници на властта“. Това е обширно изследване на начините, по които биваме колонизирани, досущ като туземци, от големите компании-конкистадори; на начините по които те успяват да извлекат принадена стойност от нашето поведение, да го превърнат в прогностичен продукт, да търгуват с него или да разиграват с него залози на нещо, което Зубофф нарича „поведенчески фючърсен пазар“ [behavioural futures market].
Ендшпил? Гледайки и четейки интервютата на Зубофф, оставам по-скоро с чувството, че това е само началото на играта, началото на опитомяването на този невиждан звяр, на този нов вид капитализъм. Той вече бива назоваван, бива сочен, за него вече се говори.
–-
[1] CIO е съкращение от Chief information officer и значи главен информационен директор или директор по информационни технологии – длъжност от висшия мениджмънт.