Назоваването на Звяра | K-20-2019

Съдържанието на авторитетното списание CIO[1] не е безплатно, но понякога там се появяват статии със свободен достъп като например тази, озаглавена „Какво е дигитална трансформация? Един необходим разрив“. Статията разказва за „мъчителния подвиг“, пред който са изправени CIO-тата на корпоративна Америка поради необходимостта да проумеят смисъла на словосъчетанието „дигитална трансформация“ и да видят в него нещо повече от модна фраза.

Проблемът, според статията, идва от рекламната и пропагандна злоупотреба с термина. Той се е превърнал в „мейнстрийм“, преди да е бил осмислен (както се случи с термина „електронно правителство у нас“, например). За CIO-тата този термин е „в най-добрия случай объркващ и безсмислен в най-лошия.“

Според цитираните в статията данни, за провеждането на дигитална трансформация до 2019 г. в САЩ са били предвидени 40% от всички технологични корпоративни харчове. Това са над $2 трилиона! И тъй като дигиталната трансформация съвсем не е само преминаване към нова архитектура, нови локални системи, нови услуги и други такива конкретни, осезаеми неща, а и по-абстрактни като „преосмисляне на начините, по които организациите ползват технологиите, хората и процесите“ (това, според Джордж Уестърман, главен изследовател в MIT по дигиталната икономика), междуведомствено сътрудничество и съвместяване на бизнес-философии, можем да си помислим, че този термин е евфемизъм за мащабно крадене, провеждано под камуфлажа на организационни реформи. Знаете как е: обучения, преквалификация на персонала, изследователска дейност… Могат да се точат до безкрай. Но все пак, става дума за частния сектор в САЩ и най-вероятно страхът от дигиталната трансформация на бизнесите е съвсем реален; и много компании са наясно, че няма да оцелеят в новата среда.

Движещите сили на трансформацията, според статията, са главно две: променливите и често непредсказуеми потребности на хората от стоки и услуги; и трансформацията на продуктите в услуги – всичко във физическия свят, което може да се сдобие с дигитално копие, се сдобива с такова. Просперитет ще има там, където IT лидерите успяват да си партнират с администраторите (CIO-тата), и там, където изграждането на дигитални услуги ще успее да „стимулира ангажираността на потребителите“.

Тук обаче ще припомня, че цитирам статия в CIO и тя представя проблемите с дигиталната трансформация през погледа на висшия корпоративен мениджмънт, не на обществото. Споменават се менящите се непредвидими нужди на потребителите, но никъде не се твърди, че целта на компаниите е тяхното задоволяване. Споменава се и „стимулиране на ангажираността на потребителите“, но нито дума за хроничния глад за данни, канибализиращ личния живот на потребителите. Може би наистина част от събираната информация служи за подобряване на обслужването, но главната цел е печалба. А ако е така, защо да бъдат предвиждани желания, ако те могат да бъдат провокирани или пък манипулирани, за да гарантират печалбата?

Всъщност, пак иде реч за онази нова, мутантна форма на капитализъм, която мрежа/паяжина вече обговаря като „платформен капитализъм“ (по Ник Срничек) и която можем да срещнем на други места като „капитализъм на надзора“. Това, второто, е по Шошана Зубофф, чиято нова книга се появи съвсем наскоро. Книгата на Зубофф е озаглавена именно така: „Ерата на надзорния капитализъм: борбата за човешко бъдеще в новите граници на властта“. Това е обширно изследване на начините, по които биваме колонизирани, досущ като туземци, от големите компании-конкистадори; на начините по които те успяват да извлекат принадена стойност от нашето поведение, да го превърнат в прогностичен продукт, да търгуват с него или да разиграват с него залози на нещо, което Зубофф нарича „поведенчески фючърсен пазар“ [behavioural futures market].

Ендшпил? Гледайки и четейки интервютата на Зубофф, оставам по-скоро с чувството, че това е само началото на играта, началото на опитомяването на този невиждан звяр, на този нов вид капитализъм. Той вече бива назоваван, бива сочен, за него вече се говори.

–-

[1] CIO е съкращение от Chief information officer и значи главен информационен директор или директор по информационни технологии – длъжност от висшия мениджмънт.

Codex ex memes | Култура – Брой 1 (3011), 13 януари 2017

Обикновено, като чуем за меми[1], се сещаме за Internet меми – нещо не винаги стойностно, но пък разпространяващо се бързо като зараза в мрежата. На този феномен е посветен цял сайт – Know Your Meme, но не за него говоря. Говоря за meme в смисъла на културен аналог на гена (gene), който пренася през времето културни идеи, репликира се, мутира, еволюира и даже умира.
Та, в тази връзка, има ли Кодекс на мемите?
Хоп! Ето, че и „кодекс[2]” е дума, която в съвременността ползваме по инерция, най-често в тесния смисъл на система от закони в правото. Процесът на кодификация (съставяне на Кодекс) обаче може да се приложи за систематизиране на какви ли не неща, освен закони.
Представете си сега един Кодекс, систематизиращ последователността на появата и еволюцията на мемите в хода на човешката история. Етимологиите са отчасти това – те изследват живота на думите, разложени на морфеми, само че не под формата на система, а като отделни лингвистични факти. А понякога се случва така, че едни и същи идеи биват изразени с различни думи, или пък обратно – различни идеи се изразяват с едни и същи думи, доколкото не всяка нова идея произвежда нова терминология. (Обикновено всяка нова идея използва вече съществуваща терминология, докато не се развие дотолкова, че да изпита нужда от нов инструментариум.)
Ето защо би било крайно интересно да се синтезира един Codex ex memes, който да е като нагледна времева карта на това какви идеи са се срещали, допълвали, комбинирали или разделяли с течение на вековете. Би бил доста полезен организационен инструмент, с който да проверяваме дали една идея е оригинална или вече е хрумвала другиму. Би ни позволил дори да комбинираме идеи, които не сме и подозирали, че можем да комбинираме.
Нещо подобно вече съществува, но в друга област – това е каталогът Тематическа класификация и разпределение на фолклорно-митологическите мотиви по ареали на Юрий Берьозкин. Каталогът на Берьозкин е най-голямата база данни по сравнителна митология, която може да бъде разглеждана свободно в мрежата [на адрес http://myths.antropogenez.ru/] и си е de facto един Кодекс, в който, вместо меми, са кодифицирани митеми. (Митемите, това са единичните меми на мита, неговите „атоми”, конститутивните му съставки.)
На сайта ще видим колекция от огромен брой текстове, разпределени по теми, обозначени с букви. Примерно, „A” отговаря на темата „Слънце и Луна”. След буквата има цифра за обозначаване на тематичния раздел: A1 – „Древно слънце”; A2A – „Няколко слънца обгарят земята”; A2B – „Излишните слънца и луни са погасени” и т.н. Регионите, в чиито предели е записан текстът, пък са маркирани с поредица от двуцифрени числа. Така този корпус позволява с помощта на статистически анализ да се потърси мястото на спонтанно зараждане на един мит; да се проследят пътищата на т.нар. нетривиална дифузия – разпространението на мита по маршрутите на търговията в древността или на доисторически преселения; да се установи къде са разпространени в миналото, но вече отмрели и забравени митове, и т.н.
Доказателствената сила на подобен статистически анализ е винаги донякъде косвена и зависи от избраната методика, поради което винаги трябва да бъде подкрепена и по други начини, с други методики. Това обаче не намалява мощта на един Кодекс като инструмент за анализ, даже напротив – колкото по-мощен е инструментът, толкова е и по-мистичен. В тази връзка, невзрачните електронни Кодекси на съвременността далеч надминават по мистичност украсените си със злато средновековни свои предшественици заради възможността за извличане на информация от „нищото” – клъстерният анализ прави видимо невидимото, изважда наяве неподозирани модели, прави лесно сравняването и изследването им.
Но ако ще говоря за Кодекса най-общо, а не за някой Кодекс конкретно, представете си колко полезен би бил този инструмент в „мистична” област като управлението на Държавата. Представете си колко бързо би приключила точещата се вече четвърт век реформа, ако имахме инструмент, с който да проверим историята на възникване, репликиране, дублиране, припокриване и т.н. на разни текстове от Закона или брънки в администрацията!

 


[1]Думата е въведена е от Ричард Докинс в книгата му „Себичният ген“ (1976) при обсъждане на еволюционното естество на разпространението на идеи и културни явления. Миймовете се разпространяват в меметична среда, като прескачат от мозък в мозък чрез процес, който в най-широкия смисъл може да бъде наречен имитация. Според Ричард Докинс, разпространението на миймовете е проява на Дарвиновата теория под друга форма. (Уикипедия)
[2]Латинското caudex означава всъщност трупче дървесина.