Публикувано на

Студена война II | K-52-2019

Наскоро в MIT Technology Review се появи статия под заглавие „Експерт по блокчейн-технологии е обвинен, че помага на лидерите на Северна Корея. Какво биха искали от него те?“. Става дума за Върджил Грифит от Ethereum, който решил да присъства на конференция за криптовалута в Северна Корея, без да поиска разрешение от Държавния департамент на САЩ, както е по закон. Сега той е изправен пред възможността да прекара следващите 20 години от живота си в затвора, защото, според наказателната жалба, се бил сговорил да предоставя „услуги” на Демократична народна република Корея по начин, който нарушава наложените й американски санкции.

Знаем, че Северна Корея е наказана с изолация с цел ограничаване на програмата за ядрено въоръжаване. Така беше по време на Обама, продължи и при Тръмп. Откъснат от глобалната финансова система, казва за MIT Technology Review Джон Парк, директор на „Корейския проект“ от центъра „Белфер“ на училището „Кенеди“ в Харвард, режимът на Ким Чен Ун ще търси независими начини да развива икономиката си, като криптовалути и финансови технологии изобщо.

„Корейският проект“ официално стартира през април 2019 г. с една среща между корейски и американски учени, експерти по сигурността. Целта му е – цитирам от сайта на проекта – „да се насърчи по-задълбоченото разбиране на бързо развиващите се предизвикателства пред сигурността на Корейския полуостров и да разработи творчески подходи за ефективно справяне с тях“. Предизвикателствата са очевидно свързани с това, че през юли 2016 г. САЩ обявиха, че ще разположат в Южна Корея противоракетен комплекс с подвижно наземно базиране за височинно надатмосферно прихващане на ракети със среден обсег на действие. А това не се хареса на Китай, Русия и Северна Корея. Колкото до „творческия подход“, явно санкциите са такива. Нищо, че практиката е показала, че подобни всеобхватни икономически мерки удрят по населението в наказаните държави, а не по политиците и тяхната политика.

Сякаш светът се връща към 80-те на миналия век, когато все още бе разделен на два лагера и единият, бидейки под технологично ембарго, крадеше технологии от другия, за да не изостава. Но нека припомня и нещо не чак толкова отдавнашно: през 2010 г. и Иран бе сплашван със санкции, но тогава кабинетът на Обама предложи наготово „ембаргови технологии“ за развитие и прогрес на страната в точно определена посока (човешките права) и срещу спазването на стриктно изброени условия (разоръжаване), а през 2018 вече се питахме пред гражданска война ли е Иран, че е така потънал в хаос?

Лидерите на Северна Корея от своя страна явно също търсят „творческо решение“ на проблемите си. През август доклад на ООН разкри, че режимът на Ким Чен Ум се занимава с добив на криптовалута и е откраднал около 2 милиарда долара чрез кибератаки на финансови институции, включително крипто-борси, и използва парите за оръжейната си програма.

САЩ се почувстваха с развързани ръце за неотложни действия срещу Северна Корея. Дали обаче горкият Върджил Грифит има нещо общо с това? И какво все пак са искали севернокорейците от него? MIT заявяват: „Не можем наистина да знаем.“ Но цитират публикация през септември в информационния сайт Decrypt, който пък цитира анонимен източник, участвал в конференцията, на която е бил и Грифит. Той описва конференцията като доста затворено събитие, събрало корейски държавни служители, служители в държавната им банка и преподаватели по икономика, които „искаха да знаят как да използват биткойн като заместител на SWIFT”, глобалната система за разплащания между банките… И са се интересували също така от използването на интелигентни договори Ethereum за автоматизиране на трансгранични сделки.

Предполагаемите хакове и добив на криптовалута означават, че севернокорейците вече имат собствено разбиране и дори доморасли таланти в тази област, признава Парк, но е загрижен, че ако режимът наистина ще използва криптовалутата като инструмент за икономическо развитие, не за водене на войни, той има много работа за вършене.

Колкото и много да е тази работа, тя би следвало да е грижа на севернокорейците, не на Парк. Колкото до външната „помощ”, светът още не е забравил Иран.

Публикувано на

На война като на война | Култура – Брой 32 (2911), 03 октомври 2014

На 8 август т.г. руският премиер Медведев подписа постановление за забрана на анонимния Wi-Fi достъп в Русия. Според документа, идентификацията на потребителя е задължение на оператора на връзката. Негов, на оператора, е и изборът на метод за идентификация. Минкомсвязь е изброила в документа допустимите начини за получаване на Wi-Fi достъп. Това няма задължително да става с паспорт, но ще се извършва посредством заявка в съответния оторизиран орган срещу идентификационна информация, като три имена, номер на шофьорската книжка, SMS.
Коментарът на Медведев за тази крайна мярка е, че опитите на властите да регулират интернет „могат да са не идеални” – както от гледна точка на ефективността, така и от гледна точка на процедурите; и че „интернет не бива да се задушава, но държавата трябва да знае какво се случва там”. По думите му, „това е нормално задължение на държавата – да вниква в набора от съществуващи опасности и да се опитва да им противодейства”.
Друга новост от Русия е закритото съвещание на членовете на Съвета по безопасността, проведено на 22 септември, на което е било обсъдено предаването на функциите по администрация на домейните „.Ru“ и „.РФ“ в ръцете на държавата. Дотогава това е било в компетенциите на обществената организация „Координационен център за националния домейн в интернет“, но с това вече ще се занимава Федералното агентство по връзките, подчинено на Министерството по комуникациите.
Това последното със сигурност ще подгрее старите страхове за разрухата на интернет, която уж била отдавнашната стратегическа цел на стремящите се да се отцепят в свое си „информационно гето” страни от „тоталитарния бермудски триъгълник” Русия-Иран-Китай, но ако се случи в действителност, май ще е по-скоро по вина на страната монополист САЩ и контролираната от нея „Корпорация по управлението на имената на домейни и IP-адреси” (ICANN). Доколкото може да се вярва на изявленията на руския министър по комуникациите Николай Никифоров, цитиран от ИТАР-ТАСС, Русия в момента се готви за поредната санкция от страна на партньорите си, както той нарича САЩ и ЕС, а именно блокиране на достъпа на страната до мрежата.
„Подготвят се мероприятия. Разглеждат се различни варианти как да се направи така, че нищо и при никакви условия да не се срине, както и да се държат партньорите ни”, твърди Никифоров. Съвместните учения на Министерството на комуникациите с Министерството на отбраната и Федералната служба по безопасността са предизвикани от това, че страната вече е била изправяна пред опити за блокиране от страна на различни мрежи, в това число и тези за обслужване на банкови карти. Никифоров споменава и намеренията на Европарламента да отреже Русия от системата SWIFT на съобществото на световните междубанкови финансови телекомуникации.
„В тези условия ние отработихме няколко сценария в случай, че нашите уважаеми партньори изведнъж решат да ни спрат интернет. Русия е огромна страна и не може да си го позволи”, казва още Никифоров и уверява, че серията технически мероприятия по предотвратяване на сривовете в руския сегмент на интернет няма да погълне съществен финансов държавен ресурс.
„За съжаление, много от компонентите на инфраструктурата не са на територията на Русия и се управляват отвън”.
Инфраструктурата на националните домейни „.Ru“ и „.РФ“ обаче е готова за изключване от глобалната мрежа и ще издържи произволни атаки – това е официалното заявление на координационния център на националния домейн.
Пресслужбите на „Яндекс”, Mail.ru Group, „ВКонтакте” и Руската асоциация за електронни комуникации засега не коментират тази опасност, но цената на акциите на „Яндекс” и Mail.ru бележат спад на московската и лондонската борси.
Има засега неяснота и около предаването на функциите на администратор на домейните в ръцете на държавно ведомство. Очаква се това да е Россвяз.
Да доживееш интересни времена е проклятие, което очевидно е сполетяло вече руснаците. Какво обаче да се каже за нас, българите, и по-точно за собствените ни безгрижни политици?

Публикувано на

Визия 2020 | Култура – Брой 29 (2908), 12 септември 2014

„Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция.“ – горе-долу с тези думи започваше един документ, просъществувал няколко часа в мрежата на 27 август на сайтa на Министерския съвет. Документът описваше „явната информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността“ и директната атака на „националните демократични ценности, дух и воля“, която Русия е предприела срещу нас. Документът се нарича „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“ и вече е достъпен в обновен (смекчен) вариант.
Съдържанието му обаче се придържа към няколкото оригинални „опорни точки“:
– Страната ни е дестабилизирана от възобновили се етнически напрежения и нови такива, предизвикани от емиграционната вълна, от сложната геополитически обстановка и от надигането на глобален терор;
– Страната ни е провокирана военно и икономически от хибридната агресия на Русия – съчетание от конвенционални, информационни, кибернетични военни похвати;
– Сложната ситуация отблъсква инвеститорите;
– Това са изпитания, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Членството в НАТО има положителен макроикономически ефект: интелигентен растеж и заетост, благоприятна инвестиционна среда, тласък на иновациите и изследванията, технологиите на бъдещето, особено в стратегическата сфера на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);
– Нужна е реформа!
Тук някой ще каже: Ама чакайте, страната ни е в реформа от 25 години! От 10 години е в НАТО и от 7 – в ЕС!
Да, така е. И даже ще ви цитирам „опорните точки“ от един друг документ отпреди 11 години – стратегическия анализ на икономическото и социално развитие на страната ни, направен от Съюза на работодателите в България съвместно с Центъра за либерални стратегии през 2003 за кандидат-членството на страната ни в НАТО:
– Събитията на 11 септември 2001 налагат изграждане на информационно общество, центрирано изцяло върху очакването за глобален тероризъм;
– Обществото и бизнеса са в ситуация на тотална несигурност;
– Несигурността отблъсква бизнеса;
– Това е изпитание, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Освен икономическо сътрудничество, Вашингтонският договор предвижда и научно сътрудничество, информационно и даже културно такова, като най-стратегическо, във висока степен „свързано със сигурността“, е информационното.
– Нужна е реформа!
Приликите са очевадни! Няма ги обаче резултатите. Въртим се в кръг. НАТО обаче няма пръст в тази работа. НАТО е просто глобален доставчик на услугата сигурност. Сигурно затова светът е станал толкова „сигурен“. Времето тече обаче. И ако преди 10 години въпросът дали тоталната несигурност и хибридната заплаха оправдават хибридната „услуга“, съчетаваща функциите на армия и полиция с тези на разузнавателни служби и оттам – неподлежаща на демократичен контрол, то в днешни дни дори не се допускат други съображения в диалога с клиентите на доставчика НАТО, освен корпоративните ползи. Ами погледнете само какво представлява инструментът investor-state dispute settlement, за който най-сетне се заговори у нас покрай опасността от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) – той очертава една паралелна арбитражна законова вселена, в която корпорации могат да съдят държави, но не и обратното, ако държавите случайно решат да защитават гражданите си. Какво означава това, ако не „подкопаване на интегритета на институциите и държавността“; и „директна атака на националните демократични ценности, дух и воля“?
Около членството ни в НАТО и ЕС се въртя цялата ни държавна политика от 1990 г. насам, реформираха се администрация и съд, изграждаха се информационни системи, инфраструктури, приемаха се закони, все под опеката на западни експерти и със западни пари. Защо Русия да е виновна? И което е по-важно – къде са резултатите?
Отговорността за тази провалена политика е до голяма степен на главното НАТО-лоби у нас – „гласът на българския бизнес“, корпорациите, които предпочитат в тристранния диалог с държавата да участва не гласът на гражданите, а дилърът на „услугата сигурност“, НАТО.

Публикувано на

Олимпиадата и мрежата | Култура – Брой 6 (2885), 14 февруари 2014

Медийните врява и безумство, които ни тероризираха седмици преди откриване на Олимпиадата в Сочи, добре си свършиха работата: много от нас отказаха да гледат репортажа от откриването заради страха да не би пищният имперски спектакъл внезапно да се разрази в сцена от «Апокалипсис сега». Е, това за щастие не се случи, но истерията продължава и е все така безпредметно да се питаме как точно притесненият от бронежилетката си Путин го изигра едновременно и малодушен негодник, и демон, готов да устрои кървава баня във владенията си по логиката на приписваната му „икономика на терора»? Или как точно се вписа групата „Тату” в хомофобския имидж на Русия (в която, впрочем, закон за преследване на хомосексуализма няма). О, да, вярно, сам Путин заяви, че изборът на «Тату» е неслучаен и демонстрира официалното отношение на Русия спрямо хомосексуалните. Това обаче не попречи и на Google да демонстрира вездесъщото си отношение с дъгоцветния си doodle (малката, актуална за деня драскулка в логото на търсачката), солидаризирайки се с каузата на застрашените божем от руския терор гей-хора в Сочи…
Въображението на медиите обаче не се изчерпва току така. Ето например какво заглавие се появи на 4 февруари на сайта на NBC: «Хакнат за минути: посетителите на Сочи се сблъскват с минно поле в интернет.» Заглавието е придружено със загрижено предупреждение на Държавния департамент на САЩ към американските граждани, рискували да посетят Сочи, че те не би следвало да имат очаквания за уединение дори в хотелските си стаи. Не е ли смешно?
Та, за какво става дума в репортажа на NBC? Кой бил хакнат? «Хакнат» бил журналист от NBC на име Ричард Енгел по време на престоя му в Русия. Преди NBC да изясни причината за тревога, загрижено „докладва“ как мобилните устройства на посетителите на Сочи задължително и напълно неизбежно ще бъдат насилени още в мига, в който установят интернет връзка, тоест веднага, защото едно от първите неща, които хората и особено журналистите правят, когато са на ново място, е да установят връзка…
Според уважавания екип от специалисти по сигурността Errata Security тази тревога е фалшива обаче.
Първо: случката с устройството на Енгел се е развила не в Сочи, а на около 1007 мили на север, в Москва.
Второ: причината за така наречения „хак“ дори не е локална, свързана с доставчика на интернет, а със сайтовете, които журналистът е посещавал, очевидно в търсене на свежа история на олимпиадна тема. Та в този смисъл, същото би могло да му се случи и в САЩ.
С други думи: „хак“ няма, просто Ричард Енгел е бил поразен от недружелюбно към телефона му приложение на системата Android, което е можел да предотврати, ползвайки по-грамотно настройките на телефона си.
И така, пасивният залог в израза «телефонът ми бе хакнат», употребен от Енгел, прикрива доста по-неинтересния за публиката сюжет «прихванах вирус». Това би било нелепа, но и безобидна грешка, ако не бе лоша журналистика, пласирана в NBC като доказателство, че в Сочи срещу цивилизованите хора се вършат злини дори и по този начин – чрез инфектиран безжичен интернет. И че, видите ли, инфекцията само чака да се настаните някъде с устройството си, та да ви порази, «преди още да сте си изпили кафето». Логично е да се очаква струпването на огромно множество потребители на интернет на едно място да увеличи статистически и вероятността от хакове, но случай като този на Енгел не може дори да породи съмнение, че нещо такова се е случило.
Защо? Кому е нужен този фарс? Откриването на Олимпиадата си беше демонстрация на имперска мощ, това е вярно, но какво бяхме виновни всички ние, клетите потребители на интернет, та все още се задъхваме в потока евтини колажи и още по-евтините истории като тази на Енгел от NBC. Разочаровани сме. От студената война при този прогрес в технологиите очаквахме поне триизмерна симулация на пришествие на извънземните.
И освен това, заради Олимпийския огън преди са се отлагали войни, а ето че днес той е повод за такава, уж студена и информационна война.