Етикет: фашизъм

Четем из медиите, че хакерската група „Лулз Секюрити“ била „отстреляла“ сайта на ЦРУ. Същите Лулз „убиха” Обама, „бомбардираха” „Нюз ъв дъ уърлд”, а после „убиха” и собственика му, Рупърт Мърдок. Това, защото „Нюз ъв дъ уърлд” писаха лоши неща за Асанж, а той, както знаем, е от добрите. Накрая светът научи, че Лулз на свой ред са били „убити” от колегите си Анонимъс. А пък Мърдок, според злата мълва, бил убил Шон Хор, при това в съвсем биологичен смисъл. (Шон Хор, разбъбрилия се журналист от „Нюз ъв дъ уърлд”, бе намерен мъртъв в дома си скоро след капитулацията на Мърдок.)

Не е ли странно: агресията става все по-символична, протестите – все по-мирни, революциите все по-кадифени, а войните все по-студени, докато накрая реалността не нахлуе през екрана или от страниците на някоя медия по най-шокиращ за сетивата ни начин! Но дори и тогава много от нас просто посягат към пуканките.

Докато пиша това, се случват две трагедии – бомбен атентат и стрелба в Осло и смъртта на Ейми Уайнхаус в Северен Лондон. Не е ли прекалено много за един уикенд? А за един месец? При всичката софистицираност на живота и проблемите ни и методите, с които ги решаваме, що за ситуация е тази, в която се намираме? Прилича на война! Точно така, намираме се в ситуация на война, само че информационна. Напоследък май този термин е доста употребяван. Само в българоезичната мрежа, която е пословично бедна, той ни препраща към цели 11 000 ресурса!

Но какво, все пак, означава „информационна война”? Кой и срещу кого я води? И как? Ако възвишената представа за войната като продължение на политиката с други средства е била актуална по времето на Клаузевиц, то Агамбен преобърна уравнението: политиката на съвременността е вече продължение на войната с други средства – медийни. Медиите изместиха отдавна оръжията от ръцете на властта, а битката от бойното поле се изнесе в други полета, тези на възприятията ни. PR щабовете на големите корпорации воюват срещу отделни държави, организации и личности. Медии се изправят срещу други медии. Журналисти срещу журналисти. Симулакруми срещу симулакруми. Ние, армията потребители, сме просто пушечното месо в тази игра! Медиите, тези могъщи корпорации, притежавани от още по-големи конгломерати, ни продават на едро на други отрасли, така че посредствената картина на този „свят от неща”, очертана от хоризонта на нечии частни интереси, не бива нито да ни учудва, нито възмущава.

Властите ни забраняват да се разхождаме с марихуана в джоба? Да употребяваме алкохол и обезболяващи? Да прилагаме билколечение? Да проституираме? Да продаваме органите си? Властите вместо нас решават, че трябва да регулират нашите собствени здравни, сексуални, семейни навици и стил на живот? Но чия собственост са тялото и животът ни и по какъв начин нанасяме вреда на обществото, позволявайки си да разполагаме с тях, както намерим за добре? Този държавнически стил на регулиране на популацията и нейния най-интимен свят Фуко нарече биополитика. А информационната война е интерфейсът на тази биополитика. Статистиката пък – сърцето на нейната (привидна?) рационалност.

Във времена, когато властта изглежда легитимна единствено, когато демонстрира здрав разум, мерки като горе изброените се провеждат под благовидния претекст за опазване на обществената хигиена, респ. живота, а не под заплахата от смъртно наказание. Но властта си е власт и от raison d’état до налудните теории като евгениката и т. нар. „state racism” крачката е нищожна.

Ето, например, малко официална статистика от страницата на ФБР, която драстично се разминава конкретно с мейнстрийм мнението за някои нечисти малцинства и по-точно – с пословичните с тероризма си мюсюлмани. Ето и малко европейска статистика от сайта на Europol. Изводът е ясен: терористичните актове, извършени от мюсюлмани, са нищожен процент в сравнение с този на буйстващите латиноси в САЩ и все по-набиращият популярност нацизъм в Европа.

Наскоро не чухме ли по БНР някакъв псевдонаучен коментар на арабиста Чуков за исляма като религия, „склонна да се фундаментализира”?

На 8 септември се навършиха 137 години от рождението на Алфред Жари, отчаян пияница, прото-дадаист и изобретател на патафизиката, тази „наука за въображаемите решения“, чийто герой, крал Юбю, е толкова често пред очите ни напоследък, че сме престанали да го забелязваме.

Кой е Юбю? Той е никой. Той е грамаден, уродлив и тъп. Той има дебел корем, три зъба и едно единствено ухо. Той е един изпълнен с добри намерения негодник. Той е учителят по физика на Жари в лицея в Рен. Той също така е едноличното въплъщение на една класа, обременила с наследствената си посредственост зараждащия се в Европа фашизъм. Той е всичките тези Хитлеровци, Мусолини-Сталино-Франко-Салазар-Мао-Дзе-Дуновци, дефилирали в политиката на миналия век. Той е тълпата, огромната тълпа в „Обикновен фашизъм“ на руснака Михаил Ром през 60-те. Той не е във военните паради и скулптурите на Арно Брекер, той е по-скоро майката, милваща главицата на детето си в кадър, съседен на този, в който войник стреля в главата на друга майка с дете?

Но за какъв Юбю говоря днес? Нима все още Юбю е жив другаде, освен на театралната сцена? Къде е той в реалността? Сред незначителните политици в политическите водевили? Сред техномалтусианците от Шел, Монсанто, Майкрософт,… Дънди Прешъс Металс? Сред продавачите на война? Това навярно е Бил Гейтс, виден филантроп и патафизик, произнесъл в своята тазгодишна реч пред конференцията TED[1] възхитителната фраза:

„Сега, ако наистина сме си свършили работата по новите ваксини и грижите за репродуктивното здраве, трябва да успеем да го намалим (него, населението) с 10 или 15 на сто.“

Или може би това е патафизикът Едуард де Боно с неговите вседостъпни (срещу известна сума) рецепти за „творческо мислене“. А може би е някой моден патафизик от Бъркли, някой бихейвиорист, гледащ на човешкия мозък като на конзола с вградени копчета за натискане. Не, Юбю като че ли не е сред тези предприемчиви люде. Той е по-скоро сред дребните посредници, сред продавачите на дребно. Той е в непосредственото ни обкръжение. Вгледайте се: Юбю е навсякъде в мрежата! Той си има блог и блогът му задължително се транслира в блогосферата на Икономедия. Там е буквално царството на татко и мама Юбю. Там са всичките тези крепители на „новата икономика“, като се започне от неизброимите „пиари“ и деятели на невромаркетинга и се свърши с прегръщачите на дървета, разказвачите на притчи и привърженици на „позитивното мислене“ на Кехоу. Там са „интелектуалците“, вдъхновяващи се от прозренията на Айн Ранд за егоизма, както и феновете на „Егоист“, бетонирал киберневежеството и посредствения стил на живот у няколко поколения наред.

Там са и псевдоеколозите от „зеления бизнес“. Погледнете само сайта горичка.бг! Последна новост: Горичка.бг организира „Корпоративно обучение за екологична устойчивост и тим билдинг с кауза“. Представяте ли си? С кауза! Мероприятието е финансирано от Шел, компания, прочута със своя размах в Нигерия, това обаче е незначителна подробност! Защото какво означава отровената от суров петрол делта на река Нигер или дори един цял континент, обречен на глад, за нашия местен Юбю, изживяващ се като триумф на вида само защото със заплатата от някое малко НПО може да си позволи салата от „био“ домати на трапезата?

Истинските природозащитници в България, неприемливи и даже вредни за „екобизнеса“, както навсякъде по света, се оказват дискредитирани и заменени от зелени Юбю-симулакри. С PR-ите, измислячите на идентичности и продавачите на влияние на дребно в мрежата шега не бива, да, защото днес PR-ът в мрежата е заменил въоръжените сблъсъци. За усъвършенстването на тази война днес можем да сме задължени на всепланиращите и всепотискащи леви технократи, създателите на електронния Аргус, както се изразява през 60-те връстникът на днешните изпълнителни директори и собственици на хедж фондове Раул Ванейгем в своята „Революция на ежедневния живот“.

Юбю тепърва има да се радва на своите наследници.

 

---