Кой е собственикът? | Култура – Брой 36 (2958), 23 октомври 2015
Киберфетишиъм | Култура – Брой 33 (2955), 02 октомври 2015
Отличнички | Култура – Брой 21 (2900), 06 юни 2014
Миналата година Филипинската изборна комисия обявила, че ще проведе пробни избори в национален мащаб с цел да тества автоматизирано гласуване с машини на фирмата Smartmatic, но се е оказало, че това е невъзможно – нито е бил инсталиран софтуер за оптическите скенери на устройствата, нито продавачът, венецуелската Smartmatic, е имала лиценз от истинския собственик, канадския разработчик Dominion Voting Systems.
Вместо властите да разровят надълбоко и да обяснят защо е това нетърпение да се купуват 82 000 нелицензирани единици и вместо Smartmatic да бъде направо дисквалифициран, сключена е с милиони по-скъпа сделка.
Сега ще се върна с още десет години назад, когато венецуелското правителство купи чрез посредник за 300 млн. боливара 28% от консорциума Smartmatic, Bizta, CANTV (SBC) от собственика й Antonio Mugica специално за изборни цели. Скоро след това Smartmatic получава и първия си правителствен грант от $121 млн. Оттогава, без публични търгове, администрацията на Чавес е наляла във фирмата суми от порядъка на поне $131 млн. Все пак, иде реч за частна фирма с двама собственици, а не за държавна фирма! Внезапното забогатяване е логично последвано от амбиции за световна експанзия и през 2005 Smartmatic купува Sequoia Voting System за $16 милиона от De la Rue. През 2006 изборното фиаско в Чикаго, главни участници в което са Smartmatic и Sequoia, довежда до разследване от страна на САЩ на връзката на Smartmatic с режима на Чавес.
За да спре разследването, Smartmatic набързо продава Sequoia и чрез измами и подкупи продължава безпрепятствено да върти бизнес по света: Филипините, Боливия, Мексико са само някои от точките на тази експанзия и около всичките витае дъхът на съмнителна сделка. Защо ви занимавам с това? Защото България също е точка на тази карта.
На 7 май тази година в София между фирмите Сиела Норма и нидерландски филиал на фирмата Смартматик интернешънъл холдинг Б.В. – Нидерландия, е бил подписан консорциумът Обединение машинно гласуване – тъкмо навреме, за да кандидатства по обявената на 03.05.2014 г. обществена поръчка Наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г.
В медийната суматоха извън вниманието ни остана фактът, че на току що отминалите избори имаше и електронен вот. Той бе заложен в новия изборен кодекс още в края на миналата година, но поради липса на консенсус между зам.-председателя на Народното събрание и шеф на временната комисия за подготовка на кодекса Мая Манолова (БСП) и бившия председател на парламента и член на комисията Цецка Цачева (ГЕРБ), през февруари т.г. бе постановено е-вотът да остане експериментален до 2016.
Кога е бил проведен търгът по тази поръчка, след като участващият консорциум е бил регистриран на 7 май, а срокът за достъп до документи е бил до 17:00 на 07.05.2014 г., срокът за получаване на оферти пък до 14:00 часа на 08.05.2014 г.? За съжаление, не мога да открия подобна информация, но сигурно вече се досещате кой е печелившият. Поръчката е възложена на Обединение машинно гласуване по ускорената процедура на 13.05.2014 г.
Става въпрос за „скромната“ сума 172. 8 хил. лв. – наети са 100 машини, като 1700 лв. ще е наемът на едната. Цената при закупуване – не се смейте! – ще е 1000 лв. Става дума за устройство, несравнимо по-просто от обикновен таблет, осигурено с още по-прост софтуер! Сиела обаче отчитат резултат нула от експеримента – не за друго, ами нула били обажданията за проблеми с машината. И си пишат сами „отличен“.
Ще ми се да попитам фирмата-отличничка: кои точно са тези 100 секции, в които е била инсталирана иновацията? Къде точно е онагледен резултатът от експеримента? Но, като се замисля, това е дреболия, дребен детайл върху епичната картина на евровота у нас. Някой изобщо знае ли:
– колко са на брой секциите в страната (в т.ч. подвижните секции);
– колко са на брой избирателите в основните списъци, в допълнителните списъци, вписани в изборния ден;
– колко са на брой членовете на секционните комисии, застъпниците, наблюдателите?
Райна Маркова
Тука има – тука нема | Култура – Брой 13 (2849), 05 април 2013
Интернет на помощ | Култура – Брой 36 (2784), 28 октомври 2011
Искаме да гласуваме | Култура – Брой 26 (2553), 10 юли 2009
Ако си спомняте, всичко почна със студентския протест през декември м.г. В началото граждански, той скоро се превърна в политически и в последствие беше почти обявен за незаконен от управляващите именно защото бе ‛организиран по интернет‛.
Имаше недоволни от това, че протестът бе използван от политически сили, чиито каузи нямаха нищо общо с исканията на студентите; имаше недоволство и от шума, попречил да се разбере от всички и навреме кого точно подкрепят – дали неподготвените да се озоват в политиката студенти или опитните политикани. Затова пък солидарността на никакво ниво я нямаше. Всеки се чувстваше по-опозиционер от другите, въпреки наличието на среда в която ефективно да общуваме помежду си.
В момента не е така. В момента солидарност има. Ако нещо обединява гражданите, особено тези, живеещи в чужбина, това е желанието им да гласуват. Те дори не се интересуват кой кого възнамерява да подкрепи. Те просто виждат, че с бездействието им за пореден път може да се злоупотреби и не искат да го допуснат.
Мрежата е пълна с конкретни примери за това, как тъкмо технологиите се превръщат в инструмент на тази солидарност.
На непрофесионализма на дипломатите ни – на отказа им да преговарят с чуждестранните власти при забраняване на отварянето на нови избирателни секции в повече градове; на неумението им да комуникират със сънародниците си (необновявани сайтове, спестена или неохотно предоставяна информация), на липсата на синхрон в работата им с тази на ЦИК и МвнР в България и, в крайна сметка, на пропуските в самото българско законодателство – гражданите отговарят с интензивен обмен на правна и всякаква друга информация по личните блогове и социалните мрежи.
Инициативата във Facebook Да организираме най-масовото рекордно гласуване в историята на България, например е точно такава.
Не по-малко полезна е инициативата ‛Парламентарни избори 2009‛ в Google Maps. В този сайт се посочват адресите на избирателните секции за парламентарните ни избори по света. Изграден е с данни от сайта на министерство на външните работи, но е иницииран и допълван от гражданите в чужбина.
На сайта на кандидата за евродепутат Атанас Чобанов пък може да се открие една чудна инициатива за предизборен туризъм, която цели да компенсира неприятния ефект от твърде активния изборен туризъм от юг. Пак мрежата е тази, чрез която можем да проследим какво става с изборните секции в Турция, да сравним броя им с тези в останалите части на света и да си направим съответните изводи.
Активизирали са се дори в БГ мама.
А освен тях съществуват и сайтовете Искаме да гласуваме, България е наша! , Избори 2009, Аз ще гласувам!, Гласувай за България!, Граждански кураж!, Европейски избори – ТИ РЕШАВАШ!, Бунта на безгласните, Избори 2009!
Всичките те съдържат списъци с утвърдени вече избирателни секции, а също и на заявените, които евентуално ще бъдат отворени и са в помощ на желаещите да гласуват от друго място сънародници.
Невъзможно е да се провери адекватността на информацията във всичките, но като че ли го няма страхът от поредната вълна дезориентиращ шум. Може би защото всички са невероятно единни в желанието си да подкрепят опозицията. Шумът и дезинформацията като че ли идват тъкмо от официалните източници. Ето например какво обяснение дават news.dir.bg за лавинообразно нарастващата предизборна активност:
‛Ако парламентарните избори бяха днес, близо 26 на сто биха гласували за ГЕРБ, малко над 18 на сто – за Коалиция за България, около 13 на сто – за ДПС и близо 9 на сто – за „Атака“.Това показва социологическо изследване на „Барометър.инфо“, проведено в периода 19-21 юни.
Анкетирани са били 1306 пълнолетни български граждани. Изследването беше представено от Николай Николов от агенцията, съобщи БТА.‛
Коментарите отдолу обаче, а и навсякъде другаде в мрежата, показват съвсем други тенденции. Възможно ли е да се фалшифицира мнението на цял един народ?
Експериментално | Култура – Брой 25 (2552), 03 юли 2009
Докато се възмущаваме от циркулиращото по блогове и социални мрежи видео с изказването на Доган пред избирателите в с. Кочан и негодуваме при новината за кортежа на Станишев, блъснал кола в Благоевградско, успяваме ли да забележим, че Google забранява сайта на цяла една община с все предизборни дебати на него за цяло едно денонощие?
Докато следим скандала с усвояването на почти милион от Центъра за преводи и редакции към Министерския съвет, не пропускаме ли новината, че братя Галеви отново са на свобода с невинното намерение да участват в политиката? Докато оплакваме Фара Фосет и Джако, интересува ли ни защо ‛дъгоцветните“ ни съграждани излизат на улицата и танцуват? Докато се вълнуваме от безредиците след изборите в Иран, знаем ли достатъчно за предстоящите у нас? И ако знаем, какво от това?
Мрежата винаги е била шумна като роящ се кошер дори на локално ниво и в относително спокойни времена, но при всичките разкрития и сензации, които ни се сервират от медиите напоследък, страхът, че важното не достига до нас, не бива да ни напуска. И не е като да няма защо: новината, че тази година в тъмните стаички на 9 (не 50, както се очакваше) столични избирателни секции, освен традиционните бюлетини, ще има и автомати за електронно гласуване, остава някак в периферията на вниманието ни.
Всъщност, то дори не е новина. Почти всичко, което днес четем по вестниците за начина, по който ще се подава и отчита този експериментален електронен вот, вече сме го чели в средата на април, когато стана ясно, че Народното Събрание е одобрило нововъведението. Новост е може би единствено името на фирмата-изпълнител – „Лирекс БГ“ ООД. Оказва се, че на 5 юни, на основание чл. 23, ал. 1, т. 28, чл. 87 от Закона за избиране на народни представители и чл. 1 от Условия и ред за експериментално гласуване по електронен път, било взето решение председателят, заместник-председателите, секретарят и членът на ЦИК да проведат разговори с фирмата относно техническите качества и цената на автоматизираните системи за гласуване.
Измежду кои други кандидати обаче е била избрана тъкмо тази фирма, какви са били условията на другите и къде точно в мрежата е достъпна документацията по сделката, не е ясно. Не е ясно и къде са резултатите от тестването на системата и кой изобщо я е тествал. Би било редно всички тези документи и резултати от тестове да са достъпни на сайта на ЦИК, но нищо такова не откривам там, затова пък на сайта на фирмата може да се прочете, че други кандидати за изпълнение на поръчката изобщо не е имало. . Става дума за сравнително малка поръчка на скромната сума от 120 000 лв., така че изглежда напълно излишно гражданството да се тревожи и да настоява за информация по въпроса. И все пак: каква марка е хардуерът, откъде е внесен, кой го е сертифицирал? Софтуерът с отворен код ли е, или не? Обсъждат ли се някъде предимствата и уязвимостите на системата? Ами евентуалните разминавания между технологичните и юридическите стандарти? Как например ще се гарантира автентичнистта на вота? Достатъчно доказателство ли е хартиеният фиш? А какво стана с идеята за удостоверяване с пръстов отпечатък? Всеки един добър професионалист би могъл да каже доста за начините, по които може да се фалшифицира един електронен вот и да бъде елиминирано уж най-сериозното предимство, което гласуването с магнитни карти дава – невъзможността за купуване на гласове, но някой някъде дава ли думата на такива професионалисти? Та нали един ред в кода може да промени резултата от изборите много по-ефективно и неусетно, отколкото грубо практикуваното досега купуване на гласове.
Явно някой вместо нас решава, че мащабът на начинанието, сложността и последствията му за обществото няма да са чак толкова фатални, просто защото става дума за експеримент. А експериментът нали затова е експеримент – не е задължително да завърши успешно. Но значи ли това, че и вотът, даден по електронен път, няма да тежи толкова, колкото вотът, даден по традиционния начин?