Публикувано на

С надежда за по-светъл свят* | К-52-2019

В края на миналата седмица организацията Интернет общество (ISOC) обяви, че е продала правата върху един от най-популярните и стари домейни в интернет – некомерсиалния .org, на частната акционерна компания Ethos Capital и че през първото тримесечие на идната година сделката трябва да е приключила. Това дойде като гръм от ясно небе, защото ISOC доскоро бе считана за върл противник на комерсиализацията на мрежата и поддръжник на инженерната култура, направила съвременния интернет възможен. Това, както и секретността, обграждаща сделката (неназована сума с неясен произход, платена от фирма, за която никой нищо не знае), съживиха несекващия спор за начина, по който се управлява Интернет.

В Интернет има над 10 милиона адреса с наставката „org“ и откакто съществуват (първият е регистриран през 1985 г.), те винаги са функционирали на нестопанска основа. Това е превърнало домейна в синоним на свободата и независимостта. „И ето че сега, за една нощ и без предупреждение, тази ситуация се промени”, писа The Register по повода, като отбеляза, че заслугата за това е на две организации – Регистъра на обществени интереси (PIR), който управлява .org домейна от 2003 г. насам и който отхвърли некомерсиалния му статут, и ISOC, чието е решението за продажба.

“По отношение на взимането на решения, бордовете и екипите на изпълнителния мениджмънт на ISOC и PIR бяха тясно въвлечени и решени да се премине към действие” – така са заявили съучастничеството си двете организации в становище, предоставено на The Register.

Но предателството на ISOC е само част от проблема – The Register насочва вниманието и към загадъчния купувач. ISOC нарича Ethos Capital „силен стратегически партньор, който разбира тънкостите на индустрията на домейни“, само дето до момента на сделката никой в интернет средите не е и чувал за Ethos Capital. Името на домейна, което понастоящем се използва от компанията, е било регистрирано от Фади Чехаде в щата Делауеър на 14 май, ден, след като ICANN обяви вдигането на ценовите ограничения над .org. Фади Чехаде e бившият изпълнителен директор на ICANN, организацията, призвана да ръководи системата за имена на домейни и да възлага договорите за управлението на регистрите. Помним го с това, че именно под неговото управление пространството от имена на интернет домейни взривоопасно се разшири и се комерсиализира. Но Чехаде не е част от Ethos. Кои са Ethos тогава?

Проверката на The Register сочи за основател и изпълнителен директор на компанията Ерик Брукс, който е мениджър и няма никакъв опит в технологиите и домейн-индустрията, камо ли да „разбира тънкостите“ й. Другата е някоя си Нора Абусита-Оури, присъединила се към Ethos миналия месец. Общото между тези двамата, пише The Register, е… Фади Чехаде.

Политиката на ICANN винаги е била критикувана, но никога чак толкова яростно и масово, както сега – премахването на ограниченията на цените над .org предизвика 3200 коментара в сравнение с обичайните петдесетина по други поводи. И 98% от тях са отрицателни, поне според The Register. Дори организации, приближени на ICANN, като Разширеният консултативен комитет (ALAC) и Некомерсиалната заинтересована група (NCSG), изразиха загриженост относно рисковете от промяната в статута на .org и от начина, по който се е взело решението за продажба, напълно в противоречие с мерките за отчетност. ISOC отрича масовостта на недоволството и се опитва да представи споразумението, уреждано от ICANN, за резултат от дълго и сериозно обсъждане. Обсъждане обаче не е имало – решението е взето от персонала на организацията, не от нейния съвет. Не е правен и икономически анализ на промяната, въпреки очевидната й несъстоятелност и въпреки че засяга големи групи хора. ISOC просто е качила договора на сайта си в същия ден, в който е влязъл в сила.

„За” промяната са се обявили само малцината финансово заинтересовани от нея – една нова Фондация за интернет общество, създадена от ISOC през февруари 2019 г., която се очаква да е главният бенефициер на сделката, сключена с Ethos Capital, подробностите за която все още не се знаят.

–-

*…for hope for a brighter world… – част от логото на Регистъра на публичните интереси (PIR)

 

Публикувано на

Интернет отесня! | Култура – Брой 14 (2806), 13 април 2012

Само в рамките на дни стана ясно, че имаме вече и подобрена версия на АСТА – новото многостранно съглашение Транс-Тихоокеанско партньорство (TPP), и на SOPA – новият Закон за киберобмен на разузнавателни данни и защита (CISPA). За тях обаче – следващата седмица, защото тази все още преглъщаме последствията от поредната 43-та среща на Интернет корпорацията за присвояване на имена и адреси (ICANN), която се състоя между 11 и 16 март в Сан Хосе, Коста Рика, и продължава да се коментира широко. Защо? Защото в този все по-прозрачен свят дейността на ICANN държи да си остане непрозрачна.
Не са никаква новост „плетеницата от конфликтни интереси”, както се изрази съвсем наскоро президентът и изпълнителен директор на ICANN, Род Бекстрьом за преобладаващия дух в организацията;нито това, че ICANN винаги е била и си остава финансирана от американското правителство частна организация с всички последствия от това за останалия свят; нито че останалият свят гледа изпод око на филантропията й, защото на всички вече е ясно, че ICANN винаги се е занимавала с едно – да „поставя търговски и финансови интереси в подходящия контекст” (пак по думите на Бекстрьом).
Относителна новост е, обаче, изискването на американското правителство към ICANN да затегне контрола за придържане към законодателството на САЩ в глобалното пространство на домейните, в това число и за по-строго спазване на законите за авторски права и защита на марките. Пиша „относителна новост”, защото това с локалното законодателство, прилагано в глобален мащаб, го чухме още през октомври, когато Stop Online Piracy Act (SOPS) надвисна над интернет, а през декември и PROTECT IP Act (PIPA).
По този повод се появиха много коментари, един от които и на сайта Computerworld. В статия, озаглавена „Конфискацията на домейни за нарушение на авторски права ще става глобална”, четем за обещанието на ICANN да се кооперира по-добре в глобален мащаб с агенциите за правоприлагане и с правителствата за борба с пиратството, което да направи възможно спирането на сайтове извън границите на САЩ. А също и че темата за борбата с пиратството била сред най-обсъжданите на тази среща на ICANN. Всъщност, това е малко подвеждащо твърдение. Точно за изземване на домейни ICANN не показва особена охота да говори.
„Има една важна точка, която трябвада се припомни,относно ролята на ICANN в изземването на домейни – ICANN няма такава роля по първоначален замисъл. ICANN съществува, за да координира системата от имена на домейнии технически да подсигурява това. Тя нерешавапроблеми, свързани съссъдържанието. ICANN нито ще наложи, нито ще предотвратиизземваненасайтове, нито би могъл. Тези решения се вземат от правоохранителните органи и правителствата, които те представляват. Ако не ви харесват законите на вашите правителства, работете вътре в легалната рамка, за да ги измените.” Това са думи на Джим Тренгроув, директора по комуникацията на ICANN. Всъщност, действителността е друга. С тревога, например, се коментира дори извън IT средите случаят с Bodog.com, един канадски сайт за онлайн залагания, чийто домейн бе иззет наскоро заради нарушение на закона в щата Мериленд. Акцентът в обвинението бе върху източването на финанси извън САЩ към Швейцария, Малта, Англия и Канада и промотиране в медиите на интернет залагането. Всъщност, изземва се домейн на сайт, действащ извън САЩ, хостван извън САЩ и дори чийто регистър е извън САЩ. Федералните просто са отишли в офиса на Verisign и са конфискували домейна.
Утре това може да се случи на всеки един сайт във всяка една страна и съвсем не е задължително да е хазартен, пиратски или порнографски. Какво е спасението? Граждански натиск върху законовата рамка и то изотвътре? При положение, че вече ги има TPP и CISPA? Или може би спасението е в криптоинициативи като bitcoin валутата (т.нар. цифрови пари, циркулиращи в система, независима от банковата), алтернативни darknets (тъмни, частни, тайни мрежи за р2р обмен) с тяхна собствена, алтернативна система от имена на домейни? Знаят ли политиците какви всъщност тъмни сили отприщва тяхната безотговорност и каква мрачна ера ни предстои?
Публикувано на

Майски фрустрации | Култура – Брой 22 (2725), 11 юни 2010

Отхвърлянето от страна на ICANN на кандидатурата на България за кирилически домейн „.бг“ съвпадна с тазгодишния празник на писмеността ни и съвсем очаквано даде повод за патриотични фрустрации в тона на познатото “и ний сме дали нещо на светът, а той, светът, отново неблагодарно ни подценява”. Има и по-рационална причина за недоволство, но тя е някак в периферията на медийното внимание. Става дума за бизнес. Позамряла на глобално ниво от края на миналия век насам заради безскрупулни спекулации, доходната търговия с имена на домейни се възражда отново благодарение на въвеждането на многоезичните имена на интернет области (МИИО) (на английски Internationalized Domain Name или IDN). Не и в България, обаче. ICANN отхвърли нашата заявка, при все, че бяхме измежду първите страни-кандидатки за домейни от първи порядък на собствената ни азбука редом с Китай, Русия и Сирия. Ето че Китай сега е с два одобрени домейна от висш порядък, а Русия вече се перчи със своя “президент.рф”. Като причина за отказа, макар и неофициално, бе изтъкнато визуалното сходство между кирилическото “.бг” и латинското “.br”, представляващо кода на Бразилия. Тази причина далеч не се вижда убедителна на всички. Фирма Унинет, например, която от години се опитва, да продава “.бг” домейни, без да има пълномощията на регистрар*, и при все неяснотите около евентуалното одобрение от страна на ICANN, твърди, че решението на ICANN “понамирисва”. Друг е въпросът, че и самите Унинет понамирисват в своите тактики да борят монопола в “свободния” и “ничий” интернет и вместо акредитация от ICANN, единственият реален резултат от тяхната дейност е анкета в сайта Фрогнюз, гласяща: “След отказа на ICANN за домейн бг, сдружението „Унинет“ ще върне ли парите на хората, запазили си домейн?” Коментарите отдолу са в смисъл, че парите няма и не трябва да бъдат върнати, защото нищо не оправдава загубите на купувачи, позволили си да бъдат неосведомени.
Там е работата, че колкото и лошо нещо да е монополът в търговията с имена на домейни, повечето на брой мошеници не правят бизнеса по-почтен и от полза за купувачите. Анархията пък е още по-сериозен проблем, поради което строгата процедура по акредитацията на регистрари за отделните държави явно ще си остане единствената гаранция срещу хаоса.
Обвиняваният преди време в монополизъм представител на тази организация за нашия регион, г-н Вени Марковски, опровергава в блога си упреците в непрозрачност и затвореност на работата на ICANN така:  “… много важно е да се знае, че всеки има право да участва в срещите на ICANN. Участието може да става както на място, така и дистанционно – чрез Интернет. ICANN не е затворен клуб, в който да се допускат само определени хора, а предлага нов, отворен модел за участие на всички заинтересовани – потребители, бизнес, правителства.”
Според Марковски, ICANN не може да взема отношение по дискусии, засягащи България, да подкрепя едни или да дискриминира други. Просто причината била у нас самите – никой в България не бил потърсил консултация с ICANN с изключение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те ще са и тези, които ще обявят в крайна сметка регистрара.
Според някои коментиращи в мрежата, с отказа на “.бг” домейна, ICANN са направили сериозен гаф. ICANN очевидно нехае за този свой гаф и предпочита да забулва решенията си в непрозрачност. Това, че България, с нейните заслуги към кирилицата, е една от първите кандидатки за другоезични имена на домейни, очевидно не е достатъчно трогателна причина.
Всъщност, ако желанието да имаме домейни на кирилица е продиктувано не толкова от користни бизнес мотиви, а единствено от желание да защитим идентичността си в мрежата, то би могло да се започне от нещо по-практично и лесно постижимо. Поглеждали ли сте скоро правителствения ни сайт. http://www.parliament.bg Можете ли да отгатнете кому и за какво служи?
* Регистрар – организация или търговска единица, акредитирана от Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (ICANN) или от някой местен авторитет по въпросите с имената на домейни от първи порядък, която управлява резервацията на имена на домейни в интернет съгласно наличността в базата данни с цел да ги предоставя на гражданите
Публикувано на

Монополисти срещу монопола | Култура – Брой 38 (2695), 05 ноември 2009

Изтичането на договора на Интернет корпорацията за имена и адреси ICANN с Министерството на търговията на САЩ породи доста коментари на експерти и обикновени потребители в мрежата как евентуалното й приватизиране и демонополизиране няма да доведе до никакви положителни промени за гражданските свободи и технологиите в мрежата, защото главната цел е преразпределяне на апетитния пазар с имена на домейни след въвеждане на многоезичност в системата.
На 30 септември срокът на този договор изтече и на негово място влезе в сила документ, наречен „потвърждение на ангажиментите“. Чрез него САЩ предоставят властта в ръцете на независими контролни съвети, назначени от Правителствения консултативен комитет (GAC) на ICANN и от самия ICANN с участието на правителства от целия свят. В прессъобщението на портала на Европейския съюз четем, че реформите, които трябва да се осъществят, са предимно в две направления:
– независимост на периодичните проверки от едно или друго правителство;
– външна отчетност, осъществявана от независими контролни съвети, които периодично ще оценяват работата на ICANN, за да гарантират свободата на словото, личната неприкосновеност, защитата на всички потребители на интернет.
Нито дума за „мултиезичните домейни“. Думите са си думи, делата обаче са дела и на 23 октомври, два дни преди началото на 36-ата международна среща на ICANN в Сеул, на която официално трябваше да бъде одобрена новата многоезична система от имена на домейни, в мрежата се появи поредната новина от ICANN-серията:  първият кирилически домейн от най-висок порядък .РФ е факт и се очаква това да се превърне в основното събитие на Седмицата на Руския Интернет този месец. Domain news цитира и мнението на президента Медведев: „… това е нещо много сериозно. Това е символ на важността на руския език и кирилицата.“
Всъщност, конференцията в Сеул приключи на 30 октомври и с това обозначи края на монопола на латиницата следствие от досегашната доминация на английския език в мрежата. С това интернационализирането на имената, множеството от символи, с които ще се изписват имената на интернет адресите, ще нараснат от 26-те знака на латинската азбука до десетки хиляди, но ICANN уверява, че новата система ще работи добре, тъй като в продължение на две години тя е била тествана многократно. Дали това е така, само бъдещето ще покаже, но скептиците отново издигат глас – като доводите им съвсем не са само за загубата на пари и контрол, която някои ще понесат, а засягат фундаментални неща: изначалната липса на прозрачност в дейността на ICANN преди реформата, а вероятно и след нея. Тази организация, пръкнала се тайно от първичната каша на DNS[1] войните в края на 90-те, е може би най-непрозрачната „не комерсиална“ организация в света, твърди един от бившите членове на борда на директорите й, Карл Ауербах, съдил ICANN през 2002 заради това, че му е отказан достъп до вътрешна финансова и корпоративна документация, полагаща му се по закон.   Но ако предишните меморандуми, обвързващи ICANN с американското правителство, бяха сравнително краткосрочни и подлежаха на подновяване, то сегашното споразумение е безсрочно. Не са предвидени и санкции в случай, че ICANN продължи да не успява да комуникира със своите нови надзорници и това е, което безпокои гражданите в мрежата. Някои направо наричат споразумението „заупокойна молитва на борбата със спама“. Борбата със спама не е в компетенцията на ICANN,  пише изрично на сайта на корпорацията и това едва ли ще се промени и след реформите. Всички престъпни следи обаче водят именно в посока на анонимния и автоматизиран във висша степен процес на регистриране на имена на домейни, позволяващ злоупотребата с тях, нещо, което лежи в основата на процъфтяването на повечето киберпрестъпления (спам, кражба на лични данни, „фишинг“, DOS атаки на сайтове).
Как се посреща новината у нас? Предимно с възторг. Все пак сме „първата страна, поискала официално от ICANN създаването на домейн на кирилица “.бг”.”
.

[1]  DNS (Domain Name Sistem ) англ. – система от имена на домейни

 

Публикувано на

Монополисти срещу монопола | Култура – Брой 38 (2565), 05 ноември 2009

Изтичането на договора на Интернет корпорацията за имена и адреси ICANN с Министерството на търговията на САЩ породи доста коментари на експерти и обикновени потребители в мрежата как евентуалното й приватизиране и демонополизиране няма да доведе до никакви положителни промени за гражданските свободи и технологиите в мрежата, защото главната цел е преразпределяне на апетитния пазар с имена на домейни след въвеждане на многоезичност в системата.
На 30 септември срокът на този договор изтече и на негово място влезе в сила документ, наречен „потвърждение на ангажиментите“. Чрез него САЩ предоставят властта в ръцете на независими контролни съвети, назначени от Правителствения консултативен комитет (GAC) на ICANN и от самия ICANN с участието на правителства от целия свят. В прессъобщението на портала на Европейския съюз четем, че реформите, които трябва да се осъществят, са предимно в две направления:
– независимост на периодичните проверки от едно или друго правителство;
– външна отчетност, осъществявана от независими контролни съвети, които периодично ще оценяват работата на ICANN, за да гарантират свободата на словото, личната неприкосновеност, защитата на всички потребители на интернет.
Нито дума за „мултиезичните домейни“. Думите са си думи, делата обаче са дела и на 23 октомври, два дни преди началото на 36-ата международна среща на ICANN в Сеул, на която официално трябваше да бъде одобрена новата многоезична система от имена на домейни, в мрежата се появи поредната новина от ICANN-серията:  първият кирилически домейн от най-висок порядък .РФ е факт и се очаква това да се превърне в основното събитие на Седмицата на Руския Интернет този месец. Domain news цитира и мнението на президента Медведев: „… това е нещо много сериозно. Това е символ на важността на руския език и кирилицата.“
Всъщност, конференцията в Сеул приключи на 30 октомври и с това обозначи края на монопола на латиницата следствие от досегашната доминация на английския език в мрежата. С това интернационализирането на имената, множеството от символи, с които ще се изписват имената на интернет адресите, ще нараснат от 26-те знака на латинската азбука до десетки хиляди, но ICANN уверява, че новата система ще работи добре, тъй като в продължение на две години тя е била тествана многократно. Дали това е така, само бъдещето ще покаже, но скептиците отново издигат глас – като доводите им съвсем не са само за загубата на пари и контрол, която някои ще понесат, а засягат фундаментални неща: изначалната липса на прозрачност в дейността на ICANN преди реформата, а вероятно и след нея. Тази организация, пръкнала се тайно от първичната каша на DNS[1] войните в края на 90-те, е може би най-непрозрачната „не комерсиална“ организация в света, твърди един от бившите членове на борда на директорите й, Карл Ауербах, съдил ICANN през 2002 заради това, че му е отказан достъп до вътрешна финансова и корпоративна документация, полагаща му се по закон.   Но ако предишните меморандуми, обвързващи ICANN с американското правителство, бяха сравнително краткосрочни и подлежаха на подновяване, то сегашното споразумение е безсрочно. Не са предвидени и санкции в случай, че ICANN продължи да не успява да комуникира със своите нови надзорници и това е, което безпокои гражданите в мрежата. Някои направо наричат споразумението „заупокойна молитва на борбата със спама“. Борбата със спама не е в компетенцията на ICANN,  пише изрично на сайта на корпорацията и това едва ли ще се промени и след реформите. Всички престъпни следи обаче водят именно в посока на анонимния и автоматизиран във висша степен процес на регистриране на имена на домейни, позволяващ злоупотребата с тях, нещо, което лежи в основата на процъфтяването на повечето киберпрестъпления (спам, кражба на лични данни, „фишинг“, DOS атаки на сайтове).
Как се посреща новината у нас? Предимно с възторг. Все пак сме „първата страна, поискала официално от ICANN създаването на домейн на кирилица “.бг”.”
Публикувано на

Демонополизиране на егоизма на високо ниво | Култура – Брой 27 (2554), 17 юли 2009

На 30 септември изтича договорът на ICANN с Министерството на търговията на САЩ и това неизбежно нажежава страстите в информационната провинция или, иначе казано, в останалата част на света.

Да припомня: ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) е частна, нестопанска организация със седалище в Калифорния, чийто предмет на дейност е контролът над имената на домейните на най-високо ниво и управлението на системата от имена на домейни. От нея зависи свързаността на милиардите компютри по света и фактът, че управление й е съсредоточено в ръцете на една-единствена корпорация, обвързана при това с правителството на една-единствена държава, под юрисдикцията на един-единствен щат, не се харесва на мнозина. И недоволството от тази иначе работеща система би било донякъде справедливо, ако произтичаше от нуждата да се защитят правата на някакъв краен потребител. С оглед на перспективите, които се разкриват пред информационните технологии (‛интернет на предметите“, този, в който не само компютрите ни ще разчитат на свързаност със системата), изтичането на договора между ICANN и правителството на САЩ не може да не актуализира споровете между големите играчи. По този повод на 6 май в Брюксел Европейската комисия организира среща на високо равнище, в дневния ред на която присъстваха теми, като ‛Сигурност и стабилност“, ‛Роля на обществените органи“, ‛Отговорност и легитимност“, ‛Интернационализиране на управлението“, ‛Дигиталното неравенство“. В крайна сметка, Европейската комисия в лицето на комисар Вивиан Рединг предложи да бъде демонополизиран интернет регулаторът ICANN и да бъде поставен под международно наблюдение… А на 18 юни Комисията отново проведе заседание с цел конкретизиране на някои следващи стъпки на тази демонополизация. В документа от това заседание обаче не съзираме нищо конкретно, особено по отношение гарантирането на чисто гражданските свободи в мрежата. Спорът като че ли се върти около демонополизиране на частните интереси в ICANN, от една страна, и демонополизирането на държавните, от друга.

Би било интересно да се проследят множеството публикации в мрежата, показващи недотам изречените намерения на тримата големи в тази игра: САЩ, ЕО и Китай. Но тъй като е невъзможно, ще се задоволя да цитирам мнението на експерт – проф. Виктор Майер-Шьонбергер от Сингапурския държавен университет, който като че ли най-добре обобщава ситуацията: Европа няма никаква отчетлива политическа позиция, която да противопостави на САЩ. Фокусирала се е изцяло върху структурите и процесите за контрол. Докато старата Европейска общност, тази от недалечното минало на Световния форум за информационно общество (WSIS), имаше ясни визии за глобалното управление на интернет и воля да се ангажира с граждански каузи (правото на неприкосновеност на гражданите в мрежата), сегашната не допринася с нищо, освен с нови надзорни структури и нови жалби. Според проф. Шьонбергер, Европейската общност просто се движи от демонополизация на частния интерес (multi-stakeholderism) в посока към традиционния мултилатерализъм на ХХ век.

И докато европейците тепърва възприемат идеята за приватизиране на ICANN, в САЩ вече го поставят под въпрос. Администрацията на Обама тепърва ще „ре-национализира“ ICANN, а това означава, че на САЩ много „не им пука“ за интернационализирането (ламтежа на други държави) по този, така или иначе, американски проект.

Позицията на Китай пък Шьонбергер находчиво нарича „Сун Дзъ реализъм“, ‛осъвременен“ с всяческо избягване на разговори относно човешките права в мрежата, за сметка на предпочитанието към теми като ‛етика“ и ‛ред“. Китай просто си остава ‛традиционният суверен“ с традиции в ‛изкуството на войната“. Информационната война.

Обобщени, тенденциите изглеждат ето така:

– дивергенция вместо конвергенция между мненията на играчите относно ‛подходящите структури и процеси“;

– склонност към изоставяне на множествеността на заинтересованите страни;

– конвергенция по отношение на ирелевантността на същностната политика.

С други думи, вече никой не говори за права, за гарантиране на ценности и други подобни. Обсъждат се структури.

Публикувано на

Име.бг | Култура – Брой 26 (2509), 10 юли 2008

За домейните на кирилица у нас сериозно се говори като че ли от лятото на 2006. По една случайност тогава изтичаше и мандата на поредния борд на директорите на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN), в чийто състав по това време влизаше и видният ни сънародник г-н Вени Марковски. Въпросът със запазване на влиянието ще да е стоял за пореден път със страшна сила пред членовете на борда, ситуация с която според злите езици той, бордът, се справя традиционно добре благодарение на подкрепата на своите регионални интернет регистри (или направо лобита ако щете) на които ICANN делегира правото и отговорността да регистрират имена на домейни и да се грижат за тях. Защото без поддържането на ред и еднозначност в йерархичната система от имена на домейни, интернет числа и коренови сървъри няма и работещ Интернет.

Инцидентен повод да си припомним темата с кирилическите домейни миналата година бе появата през ноември на пазара с имената на странен субект. Това бе фирма „Унинет‛, която предлагаше на „промоционални цени‛ домейни на кирилица, без обаче да се явява регионален интернет регистър и без ICANN дори да е започвал процедура по одобряването на такива домейни. Коментарите тогава се въртяха около легитимността на фирмата и техническата несъстоятелност на нововъведението в случай, че все пак бъде одобрено. Нито дума в медиите и обозримото блог-пространство за евентуалната политически конюнктурна страна на нещата.

Но ето, че темата за кирилицата е отново актуална. В постинг с дата 23 юни в блога на Вени Марковски, съветник по IT въпроси на президента и бивш член на борда на директорите на ICANN, четем: „България първа внесе днес, 23 юни, искане да регистрира Интернет домейн на кирилица. Писмото на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения /ДАИТС/ Пламен Вачков до президента на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN) Пол Туми бе връчено в Париж от представителя на България в Правителствения консултативен комитет към ICANN.‛ По-надолу в постинга става ясно, че иде реч за домейна от първо ниво ‛.бг‛, а също и обстоятелствата при които е взето решението. Взето е от президента на България г-н Георги Първанов през януари т.г. в София по време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин. Значи, държавата все пак се меси в чисто технологичната област с имената със своите несъмнено нетехнологични мотиви – биха казали антиетатистки настроените. О, да. Домейнът бг. явно е домейн от типа country-code top-level domain (ccTLD)1 какъвто е и домейнът .bg, и повече от редно си е да бъде стопанисван от някоя представителна за държавата ни организация. Друг е въпросът доколко могат да са представителни от гледна точка на българската наука, технологии и общество тъкмо свързаните с ICANN организации у нас.

Да се върнем обаче на писмото на д-р Пламен Вачков. Там четем, че въвеждането на кирилически домейни е един вид еманципиране на кирилицата като азбука и признание за историческото й значение, а внедряването на Интернет-имена на азбуки, различни от латинската, „е следващата голяма стъпка в развитието на Световната мрежа, която ще позволи на милиони хора, неползващи английски език, да имат по-лесен достъп до Интернет.‛
Изглежда някак странно в кореспонденция на такова ниво да се гледа на един стандартен код, каквито са имената на домейни, като на „признание за историческо значение‛, а на писането на адреси на латиница като на необходимост да се знае английски, но да беше само това!

Всеки запознат с не особено дългата, но бурна история на комерсиализирането на мрежата знае, че боричкането за правата над един или друг домейн не е допринесло с нищо към прогреса, освен ако не броим за такъв появата на интересни от юридическа гледна точка казуси.

1. Този вид домейни (с малки изключения) представляват съкращение от две букви и са кодът обозначаващ името на една или друга държава или зависима територия. Например .us за САЩ, бг. За България, .ru за Русия.

Публикувано на

Пак за Име.бг | Култура – Брой 26 (2509), 10 юли 2008

Увеличаване на шрифтаНормален шрифтНамаляване на шрифта

За домейните на кирлица у нас сериозно се говори като че ли от лятото на 2006. По една случайност тогава изтичаше и мандата на поредния борд на директорите на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN), в чийто състав по това време влизаше и видният ни сънародник г-н Вени Марковски. Въпросът със запазване на влиянието ще да е стоял за пореден път със страшна сила пред членовете на борда, ситуация с която според злите езици той, бордът, се справя традиционно добре благодарение на подкрепата на своите регионални интернет регистри (или направо лобита ако щете) на които ICANN делегира правото и отговорността да регистрират имена на домейни и да се грижат за тях. Защото без поддържането на ред и еднозначност в йерархичната система от имена на домейни, интернет числа и коренови сървъри няма и работещ Интернет.

Инцидентен повод да си припомним темата с кирилическите домейни миналата година бе появата през ноември на пазара с имената на странен субект. Това бе фирма „Унинет‛, която предлагаше на „промоционални цени‛ домейни на кирилица, без обаче да се явява регионален интернет регистър и без ICANN дори да е започвал процедура по одобряването на такива домейни. Коментарите тогава се въртяха около легитимността на фирмата и техническата несъстоятелност на нововъведението в случай, че все пак бъде одобрено. Нито дума в медиите и обозримото блог-пространство за евентуалната политически конюнктурна страна на нещата.

Но ето, че темата за кирилицата е отново актуална. В постинг с дата 23 юни в блога на Вени Марковски, съветник по IT въпроси на президента и бивш член на борда на директорите на ICANN, четем: „България първа внесе днес, 23 юни, искане да регистрира Интернет домейн на кирилица. Писмото на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения /ДАИТС/ Пламен Вачков до президента на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN) Пол Туми бе връчено в Париж от представителя на България в Правителствения консултативен комитет към ICANN.‛ По-надолу в постинга става ясно, че иде реч за домейна от първо ниво ‛.бг‛, а също и обстоятелствата при които е взето решението. Взето е от президента на България г-н Георги Първанов през януари т.г. в София по време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин. Значи, държавата все пак се меси в чисто технологичната област с имената със своите несъмнено нетехнологични мотиви – биха казали антиетатистки настроените. О, да. Домейнът бг. явно е домейн от типа country-code top-level domain (ccTLD)1 какъвто е и домейнът .bg, и повече от редно си е да бъде стопанисван от някоя представителна за държавата ни организация. Друг е въпросът доколко могат да са представителни от гледна точка на българската наука, технологии и общество тъкмо свързаните с ICANN организации у нас.

Да се върнем обаче на писмото на д-р Пламен Вачков. Там четем, че въвеждането на кирилически домейни е един вид еманципиране на кирилицата като азбука и признание за историческото й значение, а внедряването на Интернет-имена на азбуки, различни от латинската, „е следващата голяма стъпка в развитието на Световната мрежа, която ще позволи на милиони хора, неползващи английски език, да имат по-лесен достъп до Интернет.‛
Изглежда някак странно в кореспонденция на такова ниво да се гледа на един стандартен код, каквито са имената на домейни, като на „признание за историческо значение‛, а на писането на адреси на латиница като на необходимост да се знае английски, но да беше само това!

Всеки запознат с не особено дългата, но бурна история на комерсиализирането на мрежата знае, че боричкането за правата над един или друг домейн не е допринесло с нищо към прогреса, освен ако не броим за такъв появата на интересни от юридическа гледна точка казуси.

1. Този вид домейни (с малки изключения) представляват съкращение от две букви и са кодът обозначаващ името на една или друга държава или зависима територия. Например .us за САЩ, бг. За България, .ru за Русия.