8 февруари, така нареченият Ден на безопасния Интернет, е дата, която, щем или не щем, тепърва ще трябва да помним. Тази година в честването й се включиха над 50 организации от 30 страни в света, сред които и нашето Министерство на транспорта и съобщенията, като европейската част от мероприятията бе – или по-скоро е – под патронажа на Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на информационното общество. Мощната кампания се състои не само от събития, фиксирани на и около тази дата, а е мрежа от координирани помежду си мероприятия. Иде реч за привеждане в изпълнение на цял един Многогодишен план за действие за безопасен интернет на Европейската общност, т.нар. програма „Safer Internet“. Тя тепърва ще се разгръща във времето и далеч не само в web: ограмотяващи програми в училищата, осведомителни емисии по радиа и телевизии, конференции и прочие дейност с цел популяризиране борбата с вредното и незаконното съдържание в интернет. Ние просто ще бъдем потопени, удавени в талазите й, като особено енергична ще е тя сред децата и подрастващите. Естествено, не можем да не се запитаме, насред целия този позитивен и добронамерен пропаганден шум, кой и по какви критерии ще определя кое точно съдържание е вредно и незаконно? И как? За съжаление, всяко питане започва да звучи кощунствено, когато на дневен ред е безопасността на децата ни. С тях са свързани най-големите ни страхове, ето защо се налага да търпим фалша, наречен „международен детски конкурс за разказ на тема Безопасно ползване на интернет“. За целите му специално ще бъде създадена „Галерия на разказвачите“ на европейската мрежа ИНСЕЙФ , а отличеният с голямата награда разказ ще бъде издаден в книга, която ще се разпространява в цял свят.
Изкуството, мрежата, пазарът |
Симпсонизация* | Култура – Брой 29 (2732), 30 юли 2010
Глас народен | Култура – Брой 26 (2729), 09 юли 2010
Играчка-плачка | Култура – Брой 6 (2708), 19 февруари 2010
Пропаганда 2.0 | Култура – Брой 5 (2707), 10 февруари 2010
Студеният край на горещото лято | Култура – Брой 33 (2516), 03 октомври 2008
Скандалите в мрежата през топлите месеци на 2008 бяха в такова необичайно количество и в по-голямата си част изглеждаха така неавтентични, сякаш сам Нико Тупарев ги бе продуцирал. Шумът вдигнат от сайтовете ‛Опасните новини“ и ‛Frognews“ обаче се оказа от друго естество. Признавам, първият от двата сайта не бе сред фаворитите ми. Разчитащ твърде много на първичните реакции на читателите, а не на способността им да разсъждават, за мен той бе просто поредната масмедийна бърза закуска, овкусена обилно с жълтата горчица на сензациите. Резервираността ми продължи и през септември, когато от ДАНС излязоха на сцената и поискаха закриването на ‛Опасните“, само дето този път имах едно на ум. Реших, че ако последват още събития от този ред, ще се наложи да пиша за тях, каквито и да са те. Така и стана. Събития последваха, при това плашещи: на 22 септевмри бе пребит почти до смърт главният редактор на ‛Frognews“ Огнян Стефанов. Не знам дали това е покушение над свободното слово, но както през април за много от нас нямаше значение миналото и качеството на текстовете на друг един пишещ, Георги Стоев, а единствено фактът, че е убитият си е служил със словото, така и сега за много от нас е без значение миналото на Огнян Стефанов и дали точно заради журналистическата си дейност е бил бит. По-важното е, че отново е бит човек на словото. Ето защо въпреки всичко слагам етикет ‛цензура“ до заглавието на колонката си.
Лесно е сега да повторя добре познатото клише за това, как в нормалните общества журналистическите скандали и обвиненията в клевета се решават в съда, а не с убийства на журналисти, понеже финесът задължава, нали така, а демокрацията е сложен танц, чиито стъпки не се диктуват от страха. Лесно е да се повтори за n-ти път, че за да се запази равновесието в обществото са нужни не просто повече забрани, а повече интелектуалци, хора с идеи и способни да запазят нужната за анализ дистанция и присъствие на духа.
Това, което от доста време всички наблюдаваме в мрежата обаче поставя някои засукани въпроси:
– наистина ли на хората, на огромната маса хора, са им нужни точно интелектуалци?
– възможни ли са изобщо идеите и сериозният анализ в един свят, който е изначално нестабилен – светът на информацията?
– къде е това тъй нужно пространство, в което да се разположи интелигентността с нейната способност да осъзнава промените в цялата им сложност?
Отговорите съответно биха били:
– Да, нужни са интелектуалци, но новата медия превръща всички ни в интелектуалци-по-подразбиране, независимо от способността ни за сериозен анализ?
– Да, сериозният анализ е възможен, доколкото успява да обхване и интегрира в себе си и жълтите хроники и първичните реакции на читателите.
– Пространството и дистанцията? Няма ги. Те са невъзможни в условията, създадени от същите тези нови медии, това обаче не означава, че на новите медии трябва да се поставят стари ограничения, а просто, че те носят нова динамика и тази динамика е нещо, за което май никой не е готов. Народът задвижващ тази динамика едва ли се нуждае точно от засуканата демагогия на така наречените интелектуалци, които от времето на Протагор насам са известни с това, че са склонни да продават компетентността си, но не точно на народа, а на този, който по-добре плати. Може би затова и народът се нуждае по-скоро от митове и харизматични личности, на които да подражава, отколкото от интелектуалци.
В заключение ще добавя: миналия четвъртък се състоя мълчаливо присъствие на журналисти пред църквата ‛Свети Седмочисленици“ в знак на протест на побоя над Огнян Стефанов. Освен журналисти, показващи солидарност към своя колега имаше и граждани, най-вероятно блогъри. Не видях писатели (с едно единствено изключение и ако не броя себе си), затова пък видях там мълчаливо да присъства не кой да е, а лидерът на Националния съюз Aтака Сидеров, заобиколен от група свои привърженици. Случайно ли е това? Не, не е.
Популизмът ли е производно на национализма или обратното?
