Наука или индустрия | Култура – Брой 23 (3033), 16 юни 2017
Информационната вувузела | Култура – Брой 42 (2964), 04 декември 2015
Човешкият контекст | Култура – Брой 5 (2927), 06 февруари 2015
В стремежа си към глобално надмощие Пентагонът не жали средства и усилия и в рамките на някакви си 15 години се очаква да навлезем в „светлата” ера на напълно автоматизирана глобална война, която от американска страна ще се води не от войници, а от изцяло интелигентни устройства, въоръжени със свръхмодерни оръжия.
Това стана ясно миналата седмица, след като министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл представи „Инициатива за иновиране на отбраната” (Defense Innovation Initiative). Роботи, автономни системи, 3D печат, миниатюрни устройства и големи данни, това са новите монстри на въоръжение; дали обаче всичко това е реално, а не опасна делюзия в холивудски стил, „задвижвана от отчаяние, фантазми или високомерие”, пита наблюдателят д-р Нафез Ахмед, известен с разследванията си в областта на международната сигурност.
На пръв поглед всичко изглежда сериозно: Пентагонът е финансирал изследвания в Центъра за технологии в Националния университет по отбраната и национална политика за сигурност във Вашингтон и сега просто дава публичност на намеренията си, а те са свързани с монополизиране на предстоящия „трансформационен напредък“ в нанотехнологията, роботиката и енергията. Инициативата на Хейгъл е ръководена от зам.-министъра на отбраната Робърт O. Уърк, който през януари миналата година публикува доклад „20г: Подготовка за война в епохата на роботиката“. Автори на доклада са Уелс и Кадке. Уелс е и председател на не особено популярния „Хайлендс форум“, обединяващ военни и информационни експерти около въпросите на отбранителната политика, произтичащи от влиянието на ИКТ и глобализацията.
Докладът съдържа предупреждението, че ускоряването на технологичния напредък ще „хомогенизира света икономически, социално, политически и военно, но също така може да увеличи неравенството и социалното напрежение”, така че, за да остане военна сила номер едно в света, Пентагонът ще трябва да вземе „драстични мерки”… и „да преосмисли своята култура и организационни процеси, основани на мрежовост, пъргавина и знание.”
Какво съдържа докладът? Ключова област за подобряване на разузнавателната способност на САЩ е автоматичното анализиране на Big Data. Добивът на огромни масиви от „чувствителни лични данни“ от източници в интернет и социалните медии отдавна не е никакъв проблем, но трябва да се определи при какви условия Пентагонът може да използва личната информация на американските граждани, на отделни личности или отделни нации, тъй като тази възможност не буди масови възторзи.
Облачна роботика – до 2030 г. глобалното общество би могло да стане реалност благодарение на свързаността на отделните роботи в мрежа, достъпни за контрол чрез Интернет и йерархия от кибер-системи. Това би увеличило многократно възможността на устройствата за споделяне на ресурси и сътрудничеството с други машини. Военни машини най-вече. За Пентагона това е т.нар. „Command-Control-Communications, Computers and Intelligence- Surveillance -Reconnaissance (C4ISR)“.
А комбинацията от Big Data и облачна роботика, това значи все по-евтини и ефективни безпилотни роботизирани системи за убиване, нещо, което би могло да е от полза не само при водене на войни, но и при работата на полицията и вътрешната сигурност. Нима не звучи „ентусиазиращо”? Основното предизвикателство, според доклада, за институционализирането на такъв робот ще идва от „политическата реакция“ на роботите – те ще трябва да могат сами да определят кого да убият. Това е само малка част от чудесата на близкото бъдеще, отразени в доклада. Нека въображението нарисува останалото. Интересното е, че Пентагонът съзнава вероятността от глобално недоволство от подобни „иновации” и че трябва да бъде „много проактивен“ във формиране на възприятия спрямо тях, без да се губи „човешкият контекст“. Може би в „човешкия контекст” влиза и намерението „в дългосрочен план да бъдат разработени и дислоцирани роботизирани войници, особено от по-богатите страни“?
Каквато и PR тактика да предприеме Пентагонът в пропагандирането на този екшън, грубата реалност също не е за пренебрегване: в епоха на остеритет, много трудно подобен „прогрес” може да предизвика масово одобрение.
Проектът на Алиенде Cybersyn | Култура – Брой 35 (2914), 24 октомври 2014
Случайно или не, в тези изпълнени с драматизъм дни на страницата на „New Yorker” се появи статия на известния Евгени Морозов, озаглавена „Планиращата машина“. Без да задълбава много в съвременните проблеми и да ги свързва с предмета на статията, Морозов ни припомня Чили от 1970-те, но не с хунтата на Пиночет, а с футуристичния проект на президента-марксист Алиенде за електронно управляван социализъм с помощта на една бурно развиваща се едва напоследък технология на т.нар. „големи данни“. Това е т.нар. проект Cybersyn, чието футуристично название идва от “cybernetics synergy” и който е щял да се осъществява с помощта на един от най-добрите специалисти по онова време, британеца Стафърд Биър. Биър не е бил марксист. Бил е теоретик-кибернетик, а също така изпълнителен директор на „United Steel“ и директор по иновациите в една от най-могъщите по това време медийни компании, International Publishing Corporation. Той се заел със задачата да осигури с помощта на кибернетиката централизирано управление на социалистическата командна икономика на принципа, на който биват управлявани корпорациите. В центъра на Cybersyn се е намирала Операционната зала – футуристично шестоъгълно помещение, обзаведено в стил StarTrek със 7 въртящи се стола, представляващи своеобразни терминали, и стени-екрани, показващи състоянието на ключовите системи на държавата. Прототипът му все още може да бъде видян в Сантяго, в сградата на националния телеком. Една от стените-екрани е била специално предназначена за т.нар. Проект Cyberfolk, опит за проследяване в реално време на статистическото щастие на чилийската нация в ответ на държавната политика с помощта на уреда „алгедоник метър“ (от гръцкото „алгос” – болка, и „хедоне” – удоволствие). Устройствата са щели да бъдат свързани в мрежа, ползваща съществуващата вече телевизионна инфраструктура.
Звучи малко смахнато, но проектът Cybersyn е щял да осъществи това, което в днешни дни тепърва започва да се прилага – планиране в реално време въз основа на анализа на огромни масиви данни, събирани от пръснати навсякъде микроскопични, но мощни сензори, следящи най-разнородни процеси – безкрайно пластичната и гъвкава матрица на Big Data, големите данни, превръщаща държавите в подобия на живи тела[*].
Cybersyn се проваля. Причината е комплексна – мощността на технологиите тогава е била далеч от днешната. Освен това, проектът е бил прекалено скъп за времето си, а желаещи да го подкрепят финансово не е имало. Нещо повече – той е имал свой отявлен враг. В навечерието на кризата на долара Световната банка е била по-склонна да курира проектите на пазарния фундаменталист Фридрих Хайек, отколкото футуристичния чилийски социализъм. Всъщност, Чили сблъсква Хайек и Биър по много драматичен начин – докато Биър съветва Алиенде, Хайек съветва Пиночет. Знаем кой печели битката тогава, но войната очевидно продължава. Какъв ще е изходът й? Трудно е да се каже. Опозицията „централизирана икономика – пазарна икономика“ вече не съществува. Централизираността отдавна е привилегия на срасналите се с държавите частни корпорации, които обаче продължават да проповядват пазарен фундаментализъм, а политиците, водени от инерцията на властта – да я ползват по най-перверзен начин.
Самата идея за централизирано управление не е никак несъстоятелна. Технологиите разчитат на нея, за да работят добре. Съгласете се, че даже физическите ни тела разчитат на централизирано управление. Телата ни са планиращи машини, доколкото притежават главен мозък и доколкото оцеляват благодарение на капацитета си да обработват предоставяната от околната среда информация. Представете си сега огромен брой компании, свързани в мрежа, пренасочващи ресурси и мощности по оптимален начин, с максимално добра логистика и произвеждащи според нуждите на обществото, а не според нуждите от печалба на този или онзи собственик. Съвсем по силите на съвременната bigdataтехнология е тази идея. Това, което трябва да изчезне, е превърналата се едва ли не в сектор на икономиката администрацията.
[*] В Средновековна Европа думата „корпорация“ (от латинското corpus, тяло) е обозначавала съвкупност от бизнесинтереси, въплътени в компактно, законно тяло.
