Помните ли как в началото на тази година медиите ни обещаваха, че до края й „електронното управление има шанс да навлезе в живота ни“. Ще ви припомня дори една конкретна статия в „Капитал” от февруари 2015, озаглавена „Новата вл@ст идва“. Статията, разбира се, няма информативна стойност – “Капитал” периодически съобщава за старта на е-правителството, та сме свикнали, но някои места в тази статия са наистина интересни. Трудно мога да коментирам в рамките на 4000 знака мащабна тема като въвеждането на облачни услуги в администрацията ни, затова ще се задоволя само с маркиране на някои от тези места.
Например, четем, че за да има електронно управление, „са нужни четири неща: софтуер, хардуер, подходящите закони и наредби и промяна в системата на работа на самите държавни и общински структури. По думите на зам.-министър Борисов, първите две неща вече до голяма степен са факт, а третото е на път да стане такъв до месеци.“ Това, което смущава, е, че, логично, всяка реформа започва с писане на закони и уредби; следва преструктуриране на институциите и едва след това идва софтуерът. Той просто следва логиката на закона и обслужва нуждите на администрацията. Възможно ли е зам.-министърът да твърди, че софтуерът е готов, „спуснат“ е от някъде, а всичко останало – законите и администрацията ни, ще бъдат приспособени така, че да го обслужват?
И още нещо: държавните данни, знаем, се съхраняват в регистри. „От общо 150 активни регистъра в държавата най-важни са не повече от десет“, цитира статията заместник-министъра Валери Борисов. Ами да, има едно понятие – „първични администратори на данни“. Регистрите, които тези първични администратори управляват, са с примордиално значение за държавата, но са и голямата амбиция на няколко частни фирми. Освен това, всяко ведомство у нас е като затворено феодално владение и не предоставя данни току така. През февруари е текла тепърва процедура за идентификация на тези регистри с пари от Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК), а до края на октомври тази година евро средствата е трябвало да бъдат усвоени. Е, октомври току що мина. Вярва ли някой у нас, че облакът ще се случи?
Друг интересен момент – описание на „мястото, където физически ще се помещава т.нар. електронно правителство (…) център за данни, облак, който да консолидира всички системи в държавата: на Министерство на финансите, митници, НАП, МВР, МРРБ и т.н.“ В статията с упоение се описва този „таен обект“, помещаващ се на „таен адрес“, в който ще се съхраняват държавните (т.е. нашите) данни. Обектът е „таен“ с цел сигурност, поне с такова впечатление ни оставя статията. Щом данните на държавата вече няма да са в онази барака в Бояна, а в подсигурен срещу всякакви бедствия бункер, то вече можем да спим спокойно. Но представете си все пак, че „облакът“ се случи. Какво представлява облаковият компютинг изобщо? Според популярното определение, „облакът“, известен също и като „компютинг до поискване“, е един вид интернет базирана услуга на споделяне на ресурси и информация с трети страни (други компютри, други дигитални устройства, центрове за данни или сървъри) по заявка. Дори в българската Wikipediа, която е възможно най-безполезният ресурс в мрежата, пише за „няколко проблема, свързани с възприемането на технологиите на облачния компютинг: наличност на обслужването, сигурност и неприкосновеност на личните данни, поддръжка, оперативна съвместимост и съгласуваност. Те произлизат от това, че данните, приложенията и изчислителните ресурси вече не са под прекия контрол на потребителите. Тъй като облачният компютинг не дава на потребителите възможност да разполагат с данните си физически (освен ако ползваната услуга не съдържа опция за запазване на твърдия диск на резервно копие, back-up), това прехвърля отговорността за съхраняването и контрола над данните в ръцете на доставчика.“
Е, като са се заканили политиците ни да се приключи с хартиения терор и драконовските такси по гишетата, готови ли сме оттук нататък да поверим информацията за своя бизнес, за своята недвижимост, банковите си сметки, здравния си статус на доставчик, който със сигурност е частен и най-вероятно офшорен субект, за който май нищо не знаем? Поне статията в „Капитал“ не споменава нищо за него.