Етикет: Dark Web

World Wide Web е много по-обширно място, отколкото мрежовите обитатели подозират. Според разработчика Крис Уайт от DARPA(американската Агенция за нови технологии в отбраната към Пентагона), популярните търсачки Google, Microsoft Bing и Yahoo позволяват достъп едва до 5% от съдържанието в мрежата. Останалата дива и неопитомена част от WWW, всичкото това не индексирано и не картографирано, до което не може да се достигне чрез сърфиране по повърхността на информационния океан, е т.нар. Deep Web или Дълбока мрежа. Част от нея пък е Dark Web, Тъмната мрежа, за чиято лоша слава вече е ставало дума в мрежа/паяжина покрай сайта SilkRoad, нелегалния двойник на Amazon, и неговите нелегални дейности, като търговия с наркотици и оръжие, човешки трафик, детска порнография и какво ли още не. SilkRoad бе съсипан преди време, но въпросите, които борбата с „тъмната мрежа“ постави, останаха без отговор.
Нека припомня някои неща: „Тъмната мрежа“ е преди всичко частна мрежа. Тя ползва нестандартни протоколи и обслужва изключително и само частни нужди, които не се нуждаят от публичност и реклама. Участниците в нея са не просто равнопоставени и анонимни („peers“), както в р2р (Peer-to-peer) мрежи на торентите. Те ползват още по-поверителния friend-to-friendпротокол (F2F), който не допуска лесно нови потребители в кръга си. Както вече стана дума покрай SilkRoad, борбата на експертите с тази своеобразна мрежова Camorra води до съмнителен резултат дори там, където уж е в името на добрите намерения. А забраняването на технологии и ограничаването на универсални свободи заради частния случай на нечия злоупотреба с тях, от опит знаем, не гарантира благополучие, но гарантира накърняване на свободите.
Докъде са стигнали експертите в усилията си по овладяването на съдържанието в недостъпните бази данни и проблемите, свързани с тях?
Вече са правени опити за създаване на специални търсещи машини, които да индексират съдържанието на Тъмната мрежа. Чували сме за Yahoo! Subscriptions, Qprober и MetaQuerier. Тия дни се състоя и премиерата на новата търсачка Memex, разработка на Пентагона, за която се чу още миналата година и която още тогава бе обявена за края на Тъмната мрежа.
Разработчикът на Memex е цитираният вече Крис Уайт от DARPA. Уайт твърди, че Memex е далеч извън обсега на традиционните търсачки с това, че може да претърсва и индексира тъмни места в мрежата, като анонимизатора TOR и Invisible Internet Project (I2P), а също и милиони пропускани досега страници в мрежата. С това Memex дава в ръцете на правосъдието мощен инструмент срещу „тъмната мрежа“ и нередностите, които се вършат в нея. Какво обаче ще стане с частния живот и бизнеса на хората в мрежата? Кой и как ще гарантира, че с всичката тази информация няма да се злоупотребява? Засега като че ли не се чува нищо съществено по въпроса.
Освен това, Memex борави с големи данни. Тази технология работи на базата на алгоритми, разкриващи автоматично взаимовръзки, често прекалено странни и спорни, за да е редно да се правят въз основа на тях съдбовни изводи за вината или невинността на някой мрежови гражданин. Та, ако и да не бъдат разкривани самоличности, физически адреси и поверителна информация чрез резултатите от Memex търсенето, как ще се гарантира безпогрешността на този автоматичен анализ, който може да ни обяви за опасни престъпници само въз основа на някакви корелации, а агенциите да ни третират като виновни до доказване на противното?
Има и още нещо, което вече бе наречено в медиите „нова парадигма за търсене“ – Крис Уайт обеща търсачката да предлага персонифицирано съдържание, както и инструменти за интерфейс и конкретни тематични области въз основа на събраната информация за търсещия. Тоест, ролите леко се поразменят – не само ние ще претърсваме мрежата за информация, но и мрежата ще се информира за нас и ще преценява и пресява независимо от нас това, което евентуално да ни поднесе. Вие бихте ли искали да бъдете „улеснявани“ от търсачка с неограничен достъп до информация, но ограничаваща вашия? Бихте ли искали да обитавате тунелна реалност, устроена „специално“ за вас?