Публикувано на

Espresso-книги | Култура – Брой 34 (2561), 07 октомври 2009

Като че ли краят на книгоразпространението, такова, каквото го познаваме, се е задал с пълна сила – компаниите Google и On Demand Books са вече партньори. Какво означава това? Означава милиони дигитализирани томове плюс възможността за незабавното им отпечатване при някой локален доставчик на Print On Demand (POD, печат до поискване) услуги, библиотека или книжарница. И всичко това, благодарение на гениалното изобретение на тази същата On Demand Books, наречено Espresso Book Machine – портативната печатница, обявена от „Time“ за едно от най-добрите изобретения на 2007 г. На сума около 100 000 долара, една EBM става ваша заедно с достъпа до гигантския корпус на Google, в който, както знаем, са индексирани не само заглавията и имената, но и всяка дума.

Ако може да се вярва на „Wired”, Espresso-машината успява да навърти книга от 300 черно-бели страници с цветна корица за около 4 минути почти на цената на материала (около 3 $). Освен че печата, машината безупречно подлепва и обрязва книгата и ви я подава като топло еспресо в ръцете. Възможностите на машината са 60 000 книги годишно.

Каква икономика предполага тази система за книгоиздаване? Печалбите от POD са в пряка зависимост от броя продажби. Най-големи са те от директна търговия от сайтовете на самите POD-доставчици или от сайтовете на авторите, които купуват с отстъпка собствените си произведения и ги продават сами. Най-ниски са в книжарниците или от онлайн търговия на дребно.

Това нововъведение заварва традиционното книгоразпространение неподготвено. “Ние вярваме, че това е революция”, казва изпълнителният директор на On Demand Books Дейн Нелър. И очевидно е прав.

В тази система на разпространение дори рядко или тясно специализирано съдържание може да намери своя купувач, при това без издателят или разпространителят му да работят на загуба. Типична стратегия на „дългата опашка“!

Различните POD-доставчици, освен готово съдържание, предлагат и услугата „създаване на нови книги и възможност за самопубликуване”. Някои, още по-масово ориентирани, предлагат на обикновените граждани възможността да превърнат в книга своя дневник, пътепис, албум.

Помислете си само: имате съдържанието, отпечатано на място, в желания формат, за минути, без посредник!

Помислете си и за самите автори на съдържание! Във вечен конфликт със своите издатели, те най-често не знаят, че тези, които реално диктуват пазара, са книгоразпространителите. Търговците взимат 30% от коричната цена на труда на авторите, които най-често не получават друго, освен упреци, че не са създали бестселър; а интересът трае, докато трае промоционалната шумотевица. Някои разпространители, поне у нас, стигат в цинизма си дотам изобщо да не желаят книгите на автор, който не се е появил поне веднъж в специализирано предаване по телевизията, а издателите често не могат или не желаят да налагат волята си и да предлагат определени заглавия и автори от собствената си продукция.

Не знам кога тук ще се почувства ефектът от съюза Google & On Demands Book, но надеждата, че бъдещето ще е благосклонно, се връща. Всяко едно постижение трябва да получи шанса, да бъде съхранено, оценено и пожелано, независимо от благоволението на медии и търговци.

Намират се и доводи против този съюз. На първо място иде реч за монопола на Google. Редно ли е една единствена компания да държи в архива си всичките тези произведения? Колко от тях са достъпни извън Америка? А какво гарантира правата на авторите и издателите? А другите езици в този, така или иначе, доминиран от английския мрежови свят?

Друг повод за резервираност към Google Book Search & On Demands Book е качеството на изображенията. В архива на Google те не винаги са в подходяща за печат резолюция.

Същото понякога важи и за текстовете – нечетливи страници, особено в научeн труд, са непростим пропуск в стандартите и налагат спешно обмисляне на начините за сертифициране на услугата.

Освен това (на някои то би прозвучало като фантастика), един архив, който може да се похвали, че всяка дума в него е индексирана, предоставя неограничени възможности пред цензурата и пред, нека я наречем, онтологическата полиция на бъдещето. Не търсете това понятие в Google, измислих го преди дни.

Публикувано на

Модата на четците | Култура – Брой 19 (2546), 22 май 2009

Четивата ни се цифровизират неумолимо! Поредната новина: проектът „Виртуална библиотека“ стартира и у нас и това ще направи достъпен фонда на над 43 европейски библиотеки в рамките на проекта „Европеана‛. Наскоро стана дума също и за грандиозната Световна цифрова библиотека и един евентуален Световен Цифров Алианс, който да уеднаквява стандартите, да разпредели усилията на все по-многобройните начинания от този сорт.

Но освен библиотеките се цифровизира и пресата и, както вече е ставало дума, това съвсем не е заради вярата в предимството на технологиите, а чисто и просто отчаян ход на тази индустрия, притисната от рецесията и настъпилите неизбежните промени в начина, по който се потребяват новини.

До какво би довело цялото това прехвърляне на съдържание – от досегашния му хартиен носител в мрежата? Следвайки предвидимото мислене на предприемачите, спокойно можем да допуснем вероятността за скорошен бум в производството на хардуер за четене – един вид, нова iPod-вълна, но този път от устройства за четене на текстови файлове. Всички помним модата на айподите. Беше си точно мода, не толкова техническа иновация, и именно като мода успя да донесе толкова приходи на Apple Inc. Паралелът между iPod-ите и устройствата за четене на текст обаче е подвеждаща. Защо?
Някои считат че дигитализирането на книгите е свързано единствено с лишаване от тактилното удоволствие от досега с този продукт, мириса на мастилото, драскането в полетата. Всъщност, дигитализираният текст създава и по-сериозни неудобства. Нека се замислим например малко над значението на думата „формат‛. При печатането на книги форматът зависи от големината и формата на самите книжни тела, от съотношението между размера на шрифта и на самата книга. Това има икономически смисъл, тъй като позволява изчисляването на най-евтиния и подходящ за масово издание формат.

В web обаче под думата „формат‛ се разбират съвършено други неща. В web се говори за текстове, публикувани в проприетарни формати, в свободни формати, за формати с отворен код. HTML, например, е свободен формат, чиито спецификации са достъпни на World Wide Web Consortium – сайтът за web-стандарти. Или пък също толкова познатият на всички ни Portable Document Format (PDF), разработен от Adobe Systems. В същото време има проприетарни формати като AZW – форматът на Amаzon, който бе създаден с пускането на пазара на четеца Kindle eBook , или пък TomeRaider , пригоден за Windows Mobile, Palm, Symbian. Или пък форматът ARG на френската фирма Arghos и работещ изключително и само с нейните четци.
Разнообразието от формати е голямо и всеки от тях има някакви предимства и недостатъци, според нуждите, които трябва да задоволява. Има например формати за хора, физически затруднени при работа с клавиатура. Форматът DAISY е такъв.

Но можем да си представим какъв хаос може да настане и съответно, какъв контрол да се осъществява над достъпа и потреблението на цифровизирани текстове тъкмо чрез форматите.
Web обаче поставя и други препятствия пред желаещите да четат. В мрежата няма дефицит на място и няма снижаване на себестойността посредством вариации в размера на страниците. Проблем обаче е лошата икономия на вниманието. Много е трудно да четем съсредоточено дълъг и изискващ съсредоточаване труд, ако само на клик разстояние се намира разсейваща информация.

Освен това, как „стоят‛ в мрежата дългите форми? На хартия един роман е напълно приемлив за четене, но online кратките форми печелят.

Да се върнем на метафората за iPod-а за четене. Първото което си представяме е малко квадратно устройство за складиране и консумиране на огромни колличества текст, също както и музика. Но докато спокойно можем да прослушваме симфонии на iPod-а си, то едва ли някой от нас би рискувал да започне да чете „Война и мир‛ от екрана на такова малко устройство? Блогове или новини, може би, но не и „Война и мир‛. Освен това от музиката може да се печели и „на дребно‛ – някой може да предпочита да купи не целия албум, а просто някоя от песните. Колко обаче би струвал един кратък откъс от обемист текст?

А може пък печалбата ни от такъв маниер на четене да е в усъвършенстването на способността ни да колажираме, анотираме, обменяме късове текст, да ги поставяме в нов контекст и да разгръщаме опита си до някакъв всеобхватен колективен дискурс.