Google се променя. Мутира в самата своя същност. В последния ден на февруари Ню Сайънтист посвети статия на тези промени, озаглавена “Google иска да рейтингува сайтовете според фактите, не според връзките” . За да обобщя съдържанието на статията в популярен стил, ще ползвам популярен цитат: „…ако всички архиви разказват една и съща история – тогава лъжата минава за история и се превръща в истина.” („1984”, Оруел).
Кое налага тези промени? Според разработчиците, налага ги претовареността на интернет с информационен боклук – спам, невярна информация, фалшиви новини, пропаганда, просто шум… Класически е примерът с антиваксинационните уебсайтове, които се разпространяват като пожар из мрежата. Google ги филтрира, защото са “боклук” (и в голямата си част наистина са такива), докато „научните“ проваксинационни сайтове на пословичния с лъжите си в САЩ Център за контрол и превенция на заболяванията излизат като каймак най-отгоре.
Как Google е успял да постигне това? Както стана дума още в началото, с промяна на самия модел, изчисляващ релевантността на ресурсите. Досега с привилегии се ползваха сайтовете с висок pagerank – показателят за репутацията на един сайт в мрежата според броя хипервръзки (позовавания, цитирания на съдържанието) към него. Това косвено съответстваше на качеството на съдържанието на сайтовете и с pagerank доста се злоупотребяваше. Сега, вместо да брои входящите линкове, системата за класиране брои грешните факти, публикувани на страницата. Т.е. вече имаме оценяваща система, „базирана на знанието“. Това звучи като чудесна и много релевантна алтернатива на изхабилата се pagerank. Един въпрос обаче веднага започва да ни притеснява: кой и как ще преценява стойността на фактите? Машина ли ще изчислява кое е истина и кое не? И ако да, как ще се справят машините с нещо, занимавало човечеството, откакто съществува. Какво ли би казал Витгенщайн, например, за този установяващ истината софтуер?
Обяснението, което статията в Сайънтист дава за механизма на работа, е “посредством проникване в Трезора за знания, представляващ огромен склад за факти, събрани от Google (без човешка намеса) в интернет. Това са факти, за чиято истинност има консенсус в интернет, поради което те са признати за „разумен заместител на истината“, т.е. установяването й вече не е процес на извличане на епистемологичната субстанция от някакви противоречия, не е въпрос на диалог, изтъкан от противопоставяне на изискани аргументи, не е дори плод на яростен спор. Тя е вече въпрос на… консенсус. Вече имаме машина, която отсъжда кое е истина и кои страници от уеб архива да потънат надолу в класацията.
Иначе има немалко уеб-приложения с отношение към истинността.
Едно от тях се нарича LazyTruth (Мързелива истина) . Това е приставка на браузъра, която ви чисти пощенската кутия от спам.
Emergent е друга такава услуга. Това е проект на Tow Center за дигитална журналистика към Колумбийския университет, Ню Йорк. Нейното предназначение е да ви пази от зловредна и погрешна информация от рода на тази, например, че Обама е мюсюлманин.
Съществуват още Snopes, PolitiFact, FactCheck.org… Сега изобретателят на LazyTruth Мат Стемпек и директор на отдела за гражданска журналистика в Майкрософт, Ню Йорк, има желанието да разработи софтуер, който да извлича факти от всички тези сайтове. Ню Сайънтист го цитира: LazyTruth е полезен онлайн, но, според него, борбата с неверните схващания на хората е трудна. Как да поправиш недоразуменията? Хората са така отбранителни. „Ако те сами търсят отговора в Google обаче, биха били много по-възприемчиви.“ Разбира се! Google в сътрудничество с ЦРУ се превръща в глобално Министерство на истината.
Неговите „администратори“ на истината ще се грижат вече винаги да имаме подръка правилните (съгласувани с CDC) „медицински факти“; правилните версии за изборни измами; правилните версии на истории за свалени, изчезнали самолети, мъртви държавни глави, масови разстрели; правилните версии на историите за корпорациите и подкрепяния от държавата тероризъм.
Можем отсега да кажем „Сбогом!“ на разследващата журналистика! На волното сърфиране из мрежата! Сбогом на случайни находки и внезапни открития! Сбогом, Платон!
Райна Маркова
Дигитален маоизъм | Култура – Брой 21 (2460), 01 юни 2007
Доста шум се вдига напоследък около Wikipedia! Първо беше конфликтът с
Британика и обвиненията в неточност, липсата на критерий за качество и лична
отговорност у участниците, после религиозните фундаменталисти надигнаха глас,
че Wikipedia въпреки претенцията си за отвореност подлагала на цензура всеки
техен опит да допринесат за обогатяването й. Излишно пресилена врява! Войната
между Британика и Укипедия не може да бъде спечелена от нито една от страните,
а и не трябва – Wikipedia е ценен експеримент, има време и ресурс да се развива
като такава или да се провали, а междувремено тези от нас, които поне малко
взимат насериозно труда си, знаят, че биха могли да ползват за справките си и
други източници, в това число и доказано достоверната уж застрашена от
изчезване Британика. Религиозните фундаменталисти пък имат свободата да
положат основите на своя енциклопедия и го правят. Още повече, че войната
между тях и Wikipedia се разпалва повече от агресивната некомпетентност на
някои кибердарвинисти извън научните среди отколкото поради несъвместимоста
на самата наука с религията. Единствените на които Wikipedia би могла да
навреди са интелектуално мързеливите и немарливите, а шумът само замазва
истинския проблем на експеримента, който е така да се каже епистемолотичен и
не е само проблем на Wikipedia а на цялата web 2.0 поне доколкото се корени в
превъзнасяне на непогрешимоста на колективния ум пред този на индивидуалния.
Интересна статия обговаряща тези неща се появи точно преди година в Edge.org и
предизвика доста дискусии. Става дума за статията “Дигитален маоизъм” (
http://www.edge.org/3rd_culture/lanier06/lanier06_index.html ) на Джейрън Лейниър
– известен пионер и полуряризатор на технологията Виртуална Реалност.
“Куп елитни организации си загубиха ума по тази идея.” – пише Лейниър за
онлайн колективизма. Те се вдъхновяват от възхода на Wikipedia, от
благосъстоянието на Google и от трескавостта с която предприемачите се опитват
да бъдат възможно най-Meta. Държавни агенции, корпоративни отдели по
планирането и големи университети – всички са прихванали заразата.” Това, което
прави контрареволюционера Лейниър симпатичен на фона на процъфтяващите
напоследък митове за колективизма е, че защитавайки индивидуалния ум, той не
се опитва да омаловажи постиженията на колективния, в случая Wikipedia, а
просто уточнява, че както има дейности, които се извършват по-добре в нетуърк,
така има и дейности, при които индивидът е от решаващо значение. Например
когато държавен бюрократ определя цена, резултатът често е по-некачествен от
този, който би дошъл от един компетентен колектив. . . . но когато един колектив
проектира продукт, накрая ще имаме безличния и поседствен резултат на някакво
съгласие.
Според Лейниър проблем е не, че гениални произведения вече не се раждат.
Проблемът е в откъсването им от гениалните личности които са ги произвели и от
уникалните контексти, в които това се е случило. Проблемът е в загубата на блясъка им в мига, в който бъдат присвоени от колектива. За съжаление, новият бизнес модел, който да е от полза на можещите, мислещите и създаващи хора не се появява така бързо както би трябвало, пише Лейниър. Например Google News в момента е по-добре финансиран и с по-сигурно бъдеще отколкото немногобройните но истински добри репортери по света, които на практика създават съдържанието му. Агрегаторът е по-богат от агрегираното. И това, при
положеие, че не би могъл да съществува без него.
Според Лейниър проблем е също и оценката, която истински ценните индивиди
получават в режима на анонимен колективизъм онлайн. Заблуда е, че тази оценка
е обективна. Колективът получил власт, винаги ще е на страната на посредствения
представител от собствените си среди с който би могъл да се отъждестви, а не на
ярката индивидуалност. Това изглежда особено зловещо когато анонимноста е в
симбиоза с изкуствения интелект, привиждан вече като атрибут на грядущата
семантична web 3.0. Дори да не можем да споделим някакъв изключителен опит в
това отношение, достатъчно е да си признаем, да си дадем сметка просто, че не
ние, а алгоритъмът на Google преценява важността на съдържанието в мрежата
вместо нас; не някой като нас, а някой докачлив бот-идиот активиран от
недобросъвестен админ преценява като пододящ или не приноса ни към Wikipedia.
Човешкият ум е подценен, улеснен и унижен. А емоциите нямат място в тази
среда тъй като потенциалната, инкорпорирана вътре в колектива друга страна на
някой спор се крие зад Wiki или някой друг meta-ритуал и повече от всичко на
света се бои да не каже нещо погрешно и да се наложи да застане зад думите си.
Или накратко: роякът от свързани човешки умове е фантастичен инструмент ако
става дума за изнамиране на грешки в системата или за изравяне на неподозирани
богатства от web. Но ако разполагате с добра идея, изтънчен довод или сте
създали произведение на изкуството, по-добре действайте соло. Мрежата не
произвежда.