„Eлектронното Г-8“ – под това име медиите популяризираха срещата на високо ниво, събрала на 24 май в Париж директорите на някои от най-големите интернет-компании в света (Джеф Бейзъс от сайта за електронна търговия Amazon, Джими Уейлс от Wikipedia, Марк Зукърбърг от Facebook, Ерик Шмит, бивш изпълнителен директор на Google и др.) с политическите лидери на 8-те най-развити страни. Очакваше се срещата да протече бурно, така и стана. Поне медиите се постараха, да оправдаят очакванията. BBC, например, отрази събитието със статия, озаглавена „Гневна говорилня, това е-Г-8 форумът“ и отдели половината абзаци на описание на сблъсъците с френската страна на видния защитник на мрежовите свободи и бивш лирик на групата Grateful Dead Джон Пери-Барлоу.
La Conquista или договаряне на цените? | Култура – Брой 22 (2770), 10 юни 2011
Техноблогът на FinancialTimes също не отстъпи по живописност в медийното отразяване на тези сблъсъци: „Интернет е новата граница, нова територия за покоряване“ – заявява по конкистадорски президентът Саркози. „И аз съм в Париж, за да го спра“ – „туитва“ в отговор техно-аборигенът Барлоу. И светът аплодира!
Агенция Синхуа пък, противно на славата си на подчинена на цензурата медия, набляга на безпристрастен анализ на ролята на правителствата в иновациите и дигиталната икономика. Кое пречи повече в мрежата: намесата на държавата или законовият вакуум? И кое е по-опасно: свръхрегулацията или интернет да си остане паралелна надзаконова и отвъдморална вселена, в която фундаментални принципи на човешкото общежитие не важат?
Нашите медии не казват нищо кой знае колко по-различно. По-интересни, макар и крайни, са някои от читателските коментари. „Фашизъм в действие!” – е написал анонимен коментатор на статията в Дневник.
И следва цитат от Фашистката доктрина на Мусолини: „Фашизмът трябва по-правилно да се нарече корпоратизъм, защото това е перфектно сливане на властта между корпорацията и държавата.“
Други пък са неоправдано снизходителни към политика Саркози, очевидно наясно с концепцията за „безсилната държавата”, но не приемащ я като неизбежност.
Какво всъщност предстои? Война между световете? Кой от двата свята ще претърпи крушение: този на държавността, европейския тип държавност, с традиционното зачитане на индивида, неговата собственост и неприкосновеност или американският с неговата технократична отвореност и пропускливост? Да не би стара Европа да се опитва отново да колонизира Америка? Или този път е обратното: стара Европа се брани от технологична Америка, която през последните няколко десетилетия се опита да канибализира света, глобализирайки го?
Представяйки си това e-Г8 сборище (което някои любители на конспирацията сравниха с „групата Билдерберг”), в ума ни не може обаче да не възникне една леко неприлична от чисто проксемична гледна точка представа: далеч от зорките очи на медиите, корпорации и държави в непринудено общуване помежду си? Медиите са се постарали да ни покажат очакваното, но какво би се случило, ако двете страни в спора се договорят – политиката, призвана да защитава обществени интереси, и частният бизнес с неговия неизменен личен интерес? Защо някоя от страните да изгубва играта, ако могат и двете да спечелят за сметка на някой трети, за сметка на нас, простите интернет-потребители?
„Един обществен договор не може да се изготви просто чрез струпване на едно място на индивидуални стремежи…“ – твърди президентът Саркози пред делегатите, вероятно и от наше, на мрежовите граждани, име. Принудени, обаче, все повече да живеем в полето на догадките, на вероятностите и на недотам веселите си очаквания, имаме, ако не друго, то поне право на известен цинизъм: Какво ще стане, ако Ерик Шмид намери общ език с привърженика на „трите удара” Саркози и се договорят за едно иновативно прилагане на „ботове“ в мрежата за по-ефективна борба с нарушителите на авторските права и морала? Ботове, които автоматически ще претърсват мрежата за нарушители и съответно автоматически ще пристъпват към екзекуции, изхвърляйки провинилите се от дигиталните райски градини завинаги.
Какво би станало, ако световете наистина се помирят в името на един единствен, всеобщ, свръхрегулиран и хиперадминистриран прекрасен нов свят?