Тия дни у нас филолози, философи, обикновени борци за социална справедливост само за напредничави стандарти в отношенията между половете говорят; и понеже това с напредъка има отношение към темите на мрежа/паяжина, няма как да го заобиколя. Как ли стоят нещата с пола в свръхпрогресивните среди на разработчиците на електронни игри, например? Ами, зле стоят. По-зле дори, отколкото в средите на Българската православна църква. Геймърите отдавна имат лошата слава на сексисти и далеч не само джендър стереотипът на „госпожицата в беда“ и женските персонажи с фетиш облекло и ясно изразен полов диморфизъм дразнят феминистките, но и това, че, чисто професионално, жените-разработчици биват остракирани. Това недоволство през 2014 г. се разрази в Геймъргейт – една умишлено пропусната от мрежа/паяжина тема, която ще пропусна и сега, просто защото ми е по-интересно да поразмишлявам върху най-вълнуващата и едновременно с това най-болна страна на киберпънка и гейминдустрията – сексуалността. Стереотипите, както вече споменах, са ясни, но явно се е появил нов „тренд“. Тия дни списание VICE писа за една игра на име „The Red Strings Club” (Клуб „Червените струни„). Това е приключенска игра. В нея има хипер-супер-мега-гига-мощна корпорация, която възнамерява да разгърне тайнствена програма за усилване на човешкото щастие (или може би промиването на мозъци); има и лъскав ретро пиано бар, посещаван от служителите на корпорацията; има и андроид, който произвежда импланти за хора въз основа на техните желания и нужди. Тези нужди са свързани със секс, власт и влияние, а това, както знаем, е винаги обвързано с всякакви социални усложнения; има и един барман Донован, чиито специфични сексуални предпочитания са неясни, но това не е и важно в свят, в който всички идентичности и желания се смятат за валидни. Има и една героиня Лариса, която е високо профилен маркетингов директор в супер-хипер-мегакорпорацията и която посещава бара, за да пие и да бъбри с Донован.
Донован може да предлага четири напитки и всяка влияе на определен аспект на настроението и личността, на Лариса обаче винаги й действат възбуждащо, а Донован се възползва от това. И изобщо, посланието на играта е като че ли да изследва как технологията влияе на сексуалността – пречи ли й или я стимулира? Как парите, властта и секса са обвързани помежду си и дали решаването на един проблем, този с парите, например, не води до усложнения с другите? Имайки пари, си позволявате импланти, това повишава интереса към вас, но дали това е „правилният“ интерес? И все в тоя дух…
VICE описва играта като добро киберпънк парче, в което надеждата за бъдещето изглежда розово като набор от взаимозаменяеми бионични полови членове, на фона на което дори прехваленият Blade Runner 2049 изглежда разочароващо назадничав с идеите си за пол, раса, сексуалност и телесност, само дето има един малък проблем – тъкмо когато Лариса ви е станала най-интересна със своята разюзданост, изведнъж става ясно, че тя е всъщност… трансджендър. И какво излиза от цялото послание след такъв обрат на нещата? Лариса изведнъж изпъква deadnamed[1] насред цялата тази вълшебна неопределеност. Грубата конкретика на нейната природа ни бива поднесена като някакво откровение едва ли не. Едно истински добро киберпънк произведение, пише VICE, трябва да се бори не само с лошите корпорации и калпавата трудова политика, но и да се бори срещу всички мухлясали и стереотипни представи за секса и сексуалността, които следват от тях.
По-назадничавите (а може би просто отегчените) сред нас обаче се питат защо ли някои борещи се с мухъла идеи мухлясват още в зародиш, а Оруел, Замятин, Хъксли, пък и Филип Дик продължават да вълнуват.
И понеже почнах с борците за социална справедливост, знаете ли, че има игра и с такова име? Пародийна ролева игра! Social Justice Warrior e разработена от Nonadecimal Creative през 2014. Концепцията зад нея е осмиване и изобличаване на превърналите се в нарицателно за корист борци за социална справедливост, паразитиращи върху общи каузи с цел кариера и лично облагодетелстване.
[1]deadnaming е споменаването на старото име на някой, който го е сменил с ново. Счита се за вербално насилие, особено по адрес на трансджендър хора, тъй като „може да предизвика вътрешно усещане за ужас“.