Публикувано на

Свободата според… | Култура – Брой 36 (2739), 22 октомври 2010

На 29 септември Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел декларация относно прехода към IPv6[1], а това, покрай всички останали технологични и финансови въпроси, които трябва да бъдат решавани, поставя отново въпроса и за личната ни неприкосновеност в мрежата.
Да припомня: в грядущия „интернет от неща“ ние, хората, също ще бъдем сведени до „неща“, до възли от един нетуърк заедно с всичко онова, което ежедневно употребяваме и консумираме. Вградени в тази нова архитектура, ние ще сме по-идентифицируеми и манипулируеми от всякога, защото ще сме свързани с IP-адресите си така, както в момента сме свързани с номерата на личните си карти.
Да се върна на декларацията обаче. Там пише: Интернет има значението на комунална услуга… съществена част от ежедневната дейност на хората, така че на IP адресите ни може да се гледа като на обществено достояние, което трябва да се управлява в интерес на обществото. От друга страна, обаче, четем: IP адресите са „лични данни, които трябва да се третират… с оглед правото на частен живот, гарантирано от Европейската конвенцията за правата на човека. Могат ли да бъдат IP адресите едновременно и обществено достояние, и лични данни? В условията на IPv6 и с оглед на тенденциите за IT развитие в посока към биометриката и в полза на надзора, ако не друго, то бихме могли поне да се замислим чия собственост са те? Обществена? Наша лична? Често се случва да прочетем, че IP-тата били наши „частни данни“, това обаче не е вярно! „Лично“ и „частно“ са две различни неща. Едното означава, че са асоцируеми с личността ни, а другото, че са нечия частна собственост. IP-тата, макар и свързани с личността ни, не са наша собственост. Те са собственост на интернет доставчика ни, който ни ги е отдал под наем при известни условия. Дори и тези условия да включват клауза за неприкосновеността ни, добре е да не забравяме, че неприкосновеност в мрежата не съществува. Всяка наша дейност в нея оставя следа, която може да бъде проследена, съхранена и използвана, в това число и в наша вреда. Бихме могли отчасти да избегнем това, криптирайки комуникацията си, но така ще я усложним с мерки за сигурност.
Наскоро стана дума за противоречивите разбирания на президента Обама за свободата в интернет. От чисто технологична гледна точка, обаче, противоречия няма или поне изглеждат оправдани. Именно в това се състои уловката! Как така? Нека вземем за пример тези типично американски услуги Google, Facebook, Twitter. Те работят така гладко тъкмо благодарение на способността си да извличат, складират и обработват огромни количества информация за нас, потребителите, като между другото я отчуждават и си я присвояват.
Дори много от нас да не са съгласни с това положение на нещата заради вградената в него презумпция за виновност и въпреки откровеното признание на Зукърбърг, че неговият Facebook не е комунална служба, а частнособственическо начинание, ние най-вероятно ще си останем почитатели на тези бързи и разнообразни услуги, защото те за нас са се превърнали в част от прогреса.
През последните 3 години Европа и САЩ не спират да правят опити да постигнат съглашение по въпросите за контрола над потребителите в интернет и особено за криминализиране на опитите им да заобикалят копирайтните закони. Това е същото прословуто Търговско съглашение за борба с фалшификатите (англ. The Anti-Counterfeiting Trade Agreement – ACTA). Преобладаващото мнение е, че макар и обсъждано в Европа, ACTA не е нищо повече от опит за износ на американския DigitalMillenniumCopyrightAct, а с това и глобализиране на контрола до достъпа на защитени от авторското право продукти.
И все пак, като че ли има малко надежда. Това, което се постигна за последно, е един документ от 6-и този месец , който може спокойно да бъде наречен ACTA-light – олекотен вариант на недолюбваното съглашение. На 16 октомври пък бе прието и едно становище на Европейския надзорен орган по защита на данните, обсъждащо „специфични рискове за защита на данните/неприкосновеност на личния живот, които могат да бъдат намалени чрез подходяща техническа архитектура“.
Да се надяваме, че здравият разум ще надделее над глобализиращата се алчност.

[1] Internet Protocol Version 6 (IPv6) – новата версия интернет протокол, който ще бъде въведен на мястото на действуващия в момента IPv4.
Публикувано на

Интернет от неща | Култура – Брой 41 (2524), 28 ноември 2008

Като че ли през 2003 за пръв път Guardian писа за микрочипове които масово ще заменят баркодовете върху стоките продавани на дребно. През август, 2004 в Лос Анжелис пък, по време на конференцията за компютърна графика и интерактивни техники SIGGRAPH, писателят фантаст Брус Стърлинг употреби за пръв път неологизма spime, за да обозначи с него обект, който дистанционно да може да бъде проследяван във времето и пространството до самия край на своето съществувание. Стърлинг вижда spime като продукт на хибридна технология включваща шест вече познати такива, а именно:

– технологии за радиочестотна идентификация (RFID);

– технологии за следене на точното местонахождение върху земната повърхност чрез спътник (глобално позициониращи системи);

– събиране на данни, които да могат да бъдат обработени с интернет търсачки;

– лесна изработка на виртуален модел на почти всичко (компютърен дизайн);

– бързо изработване на реални прототипи по виртуални образци и автоматизиране на изработката на спецификации за дадени обекти (метод на триизмерно принтиране);

– евтино и ефективно рециклиране на излезлите от употреба обекти (еко-технологии)

Това обаче не е съвсем фантастика. През септември тази година RFID Center в Чикаго официално възприе за глобален приемник на баркода така наречения радиочестотен идентификационен етикет. Той е реалният двойник на spime и представлява микроскопичен чип, който може да се прикрепи практически към всичко и да съдържа всевъзможна информация – от цена на дребно и инструкции за пране, до нечие болнично досие. Такива чипове вече се имплантират на бойците в Ирак, напредничавите японци пък ги ползват като дамги за добитъка си, а най-големия дистрибутор на дребно Wal-Mart изисква от доставчиците си да поставят RFid на всички палети и каси. Може от пръв поглед да не е ясно, но темата за RFID е в пряка връзка със световната IPv6 кампания, за която вече писах през септември и чието довеждане до успешен завършек изглежда буди скептицизъм само докато бъдат осъзнати мащабите й. Вече едва ли има някой, който да се съмнява в скорошната поява на ‛интернета от неща“ (internet of things) – безжично свързани помежду си белязани предмети, обхванати от глобалната RFid структура и целяща да направи възможно, компютрите да идентифицират „всеки обект навсякъде по света незабавно“.

Трудно е да се каже до какъв етап е достигнало въвеждането на тази новост, но миналия месец коалиция от няколко големи компании сред които Cisco, Ericsson и Sun Microsystems, основаха алианса Ipso (IP for Smart Objects) с цел да обменят стандарти за целите на тази грядуща мрежа от неща . „Ние можем да вградим интернет протокол (IP) в почти всичко“ твърди Джоф Мълиган, директорът на Ipso Alliance. „Няма причина поради която интернет да не може да обхване всяко едно устройство.“

Мълиган вероятно говори от гледната си точка на архитект на Arpanet, прототипът на днешния интернет, създаден първоначално за целите на Пентагона, така че едва ли вижда нещо нередно в следенето и извличането на всевъзможна информация за всеки и всичко. Въпреки очевидните си предимства обаче, RFid етикетите имат и сериозни противници.

„Това е краен инструмент за надзор,“ казва Крис Макдермот, бивш PR специалист посветил се на съпротивата на RFID и основател на сайта NoTags. „Идеята е във всичко скоро да има имплантиран малък чип с информация е, което ме плаши най-много.“ Той казва, че няма проблем с това, компаниите да прилагат RFid за улеснение на логистиката си, проблемът би бил в чипове върху стоки за индивидуално потребление.

Вероятно не е далеч времето, когато чиповете ще се окажат в най-интимнотго ни обкръжение. И вероятно това ще промени живота ни из основи. Приемем ли да живеем в такава среда, ще ни се наложи да се откажем от много неща, в това число и от представите си за личен живот. И това едва ли би бил изборът на много от нас. Ето защо дебатът по този въпрос трябва да се води колкото се може по-публично, преди понятието ‛лично“ да се е оказало отживелица от XIX век.

Публикувано на

aIPv6 експеримент | Култура – Брой 30 (2513), 12 септември 2008

Всяка година септември идва с необозримо количество интернет новини, локални и глобални, и измежду тях е трудно да бъде избрана най-важната. Между събития като закриването на сайта „Опасните новини‛, обявяването на внезапни облекчения при регистрация на .bg домейни и решението на правителството да стартира IPv6 кампания, аз реших да избера третото, отчасти защото косвено е свързано с това за .bg домейните, а и защото за сензационното закриване на „Опасните‛ така или иначе вече пишат всички.

Какво все пак е IPv6 и защо е важно да се знае? Това е съкратения вариант на названието Internet Protocol version 6 и означава новата версия на единствения съществуващ в момента стандартен интернет протокол IPv4. И докато IPv4 е система от 32 битови* адреси, представляващи уникален набор десетични числа, разделени на групи с помощта на десетични точки, IPv6 адресите са 128 битови и представляват набори от шестнадесетични числа, разделени с двуеточия. За поддържането на ред и еднозначност в адресното пространство и сега се полагат доста усилия, а опитът за преминаване към нова версия ги умножава многократно, което поставя въпроса: редно ли е да се гледа на IPv4 като на отживелица с изчерпани възможности и нужно ли е наистина по-голямо адресно пространство? Това само с интересите на един бъдещ по-голям пазар с имена на домейни ли ще е свързано или интернет качествено се разраства, обхващайки в себе си не само компютри, но и телефони и всевъзможни периферни устройства? Въпросът с новата IP версия стои от десетилетие – доста дълъг период за сферата за IT областта, което засега доказва единствено сложността, не и целесъобразността на нововъведението. То все още е на ниво експеримент, но оптимисти не липсват. На 27 май тази година в Брюксел Европейската комисия прие план за привеждане в готовност на Интернет протокол версия 6 в Европа и дори отчете успехи, макар да признава тяхната частичност: IPv6 спецификациите в момента не позволяват IPv6 адресите да изпращат пакети информация към IPv4 адреси и обратно без да се налага да се конфигурират „тунели‛ или да се ползват специални системи за капсулиране и пренос на пакетите информация от единия протокол към другия. IPv6 адресите засега могат да комуникират единствено помежду си. В плана за действие съществува също и точка, касаеща проблема с неприкосновеността на личните данни (каквито се явяват и IP адресите) и това е наистина важно в една система, в която не се предвижда да има локални мрежи и непрозрачност.

Песимистите както винаги са в IT средите и те не пестят критиките. Според тях причина за IPv6 кашата произтича от три основни грешки:

Грешка първа – несъвместимостта. Възможно ли е изобщо превръщането на IPv6 в пълнофункционално адресно пространство след като не се осъществява като разширение на съществуващото вече стандартно IPv4, а се разработва като негова алтернатива? В случая с глобалната мрежа не е ли наличието на алтернатива фундаментална концептуална грешка?

Грешка втора: липса на кохерентност, на цялостен план за действие. Към IPv6 се подхожда с препоръки и пожелания, вместо с поставяне на изисквания. В същото време се полагат огромни усилия в погрешни посоки каквото е например премахването на т. нар. прокси сървъри. От тук следва грешка трета: разпиляването. Прокситата и изобщо локалните мрежи са добър начин за редуциране на адресното пространство до по-малък брой адреси (това е когато зад общ публичен IP адрес стоят няколко устройства c частни IP-та, свързани помежду си в локална мрежа). Но или простотата вече не е приоритет или тя се e сдобила с нови, нейерархични измерения – огромното адресно пространство, което разкрива пред нас бъдещето ще представлява мрежа от свързани помежду си равноправни устройства, всяко от които представляващо отделна самоличност и притежаващо свой собствен публичен IP адрес, независимо дали става дума за персонален компютър, телефон, лека кола, система за домашно видеонаблюдение, ютия или пък готварска печка.

Звучи фантастично, но какви изненади крие в себе си тази прекрасна нова адресна Bселена може да покаже единствено бъдещето?

*Битът (binary digit) е основна мерна единица за количество информация в комуникационната, изчислителната и информационна теория и представлява двоично число, приемащо стойност от 0 до 1.