Tag: M$

На 16 април, 2007 г. изпълнителният директор на Microsoft Стив Балмър прекъсва почивката си на Хаваите, за да се обади на своя шеф по интернет рекламата, Юсуф Мехди и да му съобщи, че Google Inc. е обявил сделката си с DoubleClick Inc – компанията-ветеран в областта на web-реклама, оцеляла по време на дот-ком катастофата, чиято покупка несъмнено ще направи Google доминиращ на един пазар за милиарди долари. Този пазар има качеството да расте два пъти по-бързо от пазара за персонални компютри, на който пък Microsoft доминира и това е перспектива, достатъчно стряскаща, за да накара Балмър да предприеме нещо грандиозно в опит поне да се задържи на нивото на конкурента си Google. Изходът е привидян в партньорство с или по-точно в опит да бъде купен Yahoo!.

Yahoo! отказва сделката.

Тези дни Microsoft поднови предложението си към Yahoo! само за да получи поредния отказ . И наистина, какво би могло да свърже тези две компании? Те са две различни култури, две несъвместими ценностни системи. Верно е, че Yahoo! не винаги показват достатъчно решителност и далновидност, стигне ли се до web2.0 нововъведения. Това пролича преди време с Yahoo’s music – докато Yahoo! преговаряха с големите музикални компании за правата над разпространяваната от тях музика в мрежата, компанията Apple се прояви като по-маневрена и иновативна и извади на пазара портативните устройства i-pod за просвирване на музика в свободни формати и успя дори да превърне това в мода сред младежта. Въпреки очевидните си трудности обаче, Yahoo! се стреми да развива web-базирани услуги като за целта сам рискува с покупката на два сайта (Flikr и del.isio.us), без при това да последва провал, както се случва непрекъснато на софтуерния гигант Microsoft. Известно е например, какво стана с програмата AdCenter, усилено натрапвана от Microsoft на разни фирми, без обаче тя да стане предпочитана от тях за въртене на сериозна онлайн търговия. Освен това Microsoft са провалили не едно web-начинаниe при опита си да го мигрират към своята собствена операционна система. Достатъчно е да се спомене Hotmail.

Та така: Yahoo! вече си има Flikr и del.isio.us. Има си и опит в онлайн маркетинга. Има опит и в гафовете, и течовете на информация за потребителите си, както и с цензурата в сайтовете си за безплатни услуги. Има опит и в поправянето на тези гафове. Това което няма засега е финансова стабилност и на пръв поглед отказът от сделка с Microsoft изглежда като поредната проява на недалновидност и недостиг на здрав разум, който неминуемо ще бъде наказан. От друга страна са съвсем логични въпросите: защо тъкмо Microsoft и Yahoo!, а не например Twitter и Yahoo!? A Aple и Yahoo!? Ценностните системи на тези две компании могат да се нарекат близки в сравнение с тези на Yahoo! и Microsoft.

А eBay и Yahoo!? eBay би могъл да бъде отличен партньор в онлайн търговията на Yahoo (Y!Shopping, Y!Stores). Освен това, след като eBay вече притежава Skype, тази услуга може да бъде дообогатена и ползвана за „ребрандинг‛ на съществуващите вече пощенски услуги и службата за незабавни съобщения на Yahoo!.

Поведенческият маркетинг в който Yahoo! набра скорост пък, е един доста съблазнителен начин за увеличаване на ефективността на онлайн търговията и е нещо, от което Microsoft няма да се откаже лесно, макар да продължава да гледа на web-базираните услуги като на второстепенен източник на печалби.

Може би тук е мястото да се каже нещо за същността на т. нар. „поведенчески маркетинг‛ дори това да се окаже извън контекста на гореописаните боричкания за влияние на пазара. То е повече в контекста на зачестилите напоследък у нас дискусии относно задържането на лични данни в мрежата и цената на безплатните Интернет услуги.

Този тип маркетинг е основан на автоматично събиране на данни за предпочитанията и нуждите на огромни маси хора въз основа на това, какво са търсили в интернет, из какви сайтове са сърфирали, какви съобщения са изпращали и изобщо, какво е било поведението им в мрежата и доколко това поведение е предвидимо от бихейвиористи и маркетолози.

Цената, която плащаме, обаче ми се струва не толкова заплахата за поверителността на тези наши съкровени лични данни, в резултат на монопола на една или друга компания, колкото очевидната и все по-голяма невъзможност да бъдем изненадани от тук нататък от нещо наистина качествено ново, нещо което да не е непременно изобретение на маркетинга. Цената е и невъзможността самите ние да внесем изненада в обществото, оставайки си при това негови пълноправни членове.

Случайно или не, но седмицата на протестите против наредбата за задържане на данни е и седмица на Кръгла маса по въпросите за сигурността на децата в Интернет, организирана от Майкрософт – България, детския портал Аz-Deteto.соm и фондация „Благодеятел“ (като част от кампанията „Децата безопасно в интернет“, започнала през декември миналата година). Също така, предполагам без всякаква връзка със споменатите инициативи, това е седмица, в която темата „Интернет – заплаха за подрастващите“ присъства обилно в пресата. Нека цитирам някои заглавия: „Надрусаният блогър“ („Дума“); „Всяко второ дете в педофилска мрежа“ („Стандарт“); „Пубери побъркват съученички със сексобяви“ („Стандарт“); „38% от децата са онлайн всеки ден“ („Класа“); „Интернет действа като дрога“ – („Телеграф“).

Ето и късче от „бляскавата“ публицистика на „Дума“, статия, озаглавена кой знае защо „Надрусания блогер“ и оказала се в последствие клонинг на постинг в блог :

„Виж кой говори“, тук не играе. Особено ако отсреща стои изпечен мошеник, развратник, педофил, комарджия, фалшификатор някакъв. Анонимността дава сила и самочувствие: „Моят блог, това съм аз!“. Коя (кой) си ти? Отсреща често мълчат, издигат лозунги в защита на свободата на словото или на правото да си я поискаш.

В случай, че някой не схвана иронията ми: сред неколцината, издигащи лозунги против задържането на данни тази седмица, май няма ни един „изпечен мошеник, развратник, педофил, комарджия, фалшификатор“.

А има ли сред читателите на тази колонка родители на подрастващи? Тревожат ли се те от това дали някой възрастен (мошеник, развратник, педофил, комарджия) не се опитва да влиза в контакт с децата им? А да има такива, които са наясно с факта, че децата съвсем умишлено търсят контакт с възрастни? А случайно да са измежду възрастните, безпокоени (по мейл, icq, skype) от подрастващи? Аз лично познавам неколцина такива – все публични личности – но не познавам нито един, задяван от възрастни тийнейджър. Може би причината е у мен, по-точно в средата ми – тя очевидно не е тази в която педофилите търсят жертвите си.

Но нека все пак продължа със „статията‛:

Над 90 на сто от родителите споделят, че нямат специален софтуер на компютъра си у дома, който да предпазва от посещения на нежелани сайтове.“

Видите ли: цели 90%! И нямат софтуер! Решението на проблема около безопасността на децата в интернет е набавянето на този тъй нужен софтуер! Да сте очаквали нещо по-различно от инициатива на Майкрософт?
Тъжно или не, но едно от първите неща, на които децата ни се натъкват в интернет, са именно порно-сайтовете. Нямам представа защо е така, предполагам, детското любопитство е виновно, а детското любопитство е нещо, което в никой случай не бива да бъде потискано! Моят собствен син веднъж сподели с мен, че един от първите сайтове на които е попаднал в мрежата бил rotten.com. Стана ми неприятно, но и през ум не ми мина да го разпитвам как точно е попаднал там и да го обиждам, като контролирам изкъсо сърфирането му. Най-трайният му интерес, свързан с мрежата винаги е бил и си остава програмирането. Този интерес предопределя и вида на контактите му.

Ето защо, с риск да прозвуча нетехнологично, ще напомня: много неща в живота, включително и поведението на децата ни в мрежата, зависят не от инсталирането на подходящ софтуер на компютъра, а от собствените ни качества на родители. Всяко едно дете може и трябва да бъде възпитавано така, че да развива интересите и любознателността си, а не малодушието и подозрителността си към света наоколо. Не знам как точно това ще се случи с помощта на кампании като „Сърфирам безопасно‛. Кампанията ми напомня доста на фалшивите тревоги, устройвани по училищата някога, с цел да ни подготвят за бърза евакуация в случай на ядрен удар.

А в любовта на корпорациите към децата едва ли някой се съмнява! Нищо лошо в превръщането на децата в квалифицирани потребители! Поне не много по-лошо ат това, познато ни от криминалните хроники като педофилия.