Феноменално! | Култура – Брой 3 (3013), 27 януари 2017

Преди осем години на сайта Know your meme (Знай своя мем) беше вписан един феномен, който не само, че не отшумя бързо по подобие на много други, но и натрупа сериозна история с годините. Става дума за LOLcats1] – картинките със смешни котки, придружени от текстове на още по-смешен, насилен английски, познат като LOLspeak. LOLcats е не само популярен, той е предмет и на академичен интерес. През 2012 г. в „Huffington post” се появи новината, че някоя си Кейт Милтнър от Лондонското училище по икономика е защитила магистърската си степен с дисертация, озаглавена “Срзно феноменално: едно изследване върху привлекателността на LOLcats2]”. Тезисът й относно популярността на този феномен се крепи на аргумента, че ежедневната колективна креативност сближава хората и служи за проводник на основните елементи на човечността. Аз, разбира се, няма да ви занимавам с този текст, проследяващ еволюцията на котенцата от съвременната Web 2.0 назад към народното творчество и радостта от създаване на смислени връзки между хората, а по-скоро ще привлека вниманието ви към… езика на LOLcats. Съвсем сериозно! На LOLspeak усилено и ежедневно се твори. По аналогия на LOLspeak, има и LOLcode – езотеричен програмен език, който обаче си е напълно работеща система от правила за манипулация на данни по критериите на „целостността по Тюринг”. А на Wiki може да се открие даже превод на Библията на езика на LOLCat с всичките там истории за Адам и Ева, Ной и Каин.
Що за глупост е това? – ще попитате. Що за странна девиация е този LOLspeak и защо да е интересен? Някои го оприличават на бебешки език, но неговата основа е друга. Със своите странно спрегнати глаголи, правопис и синтаксис, той е по-скоро пародия на начина, по който си служат с езика масата едва поназнайващи английски потребители в зората на глобалната мрежа – Usenet. Някои пък го отдават на желанието на хакерите да си служат с крипто-език, та сигурно затова е открай време приписван на Интернет жаргона. Всъщност, LOLspeak прилича твърде много на езиков експеримент, който сякаш има за цел да подложи езика „на опън и натиск” и да провери колко точно може да бъде деформиран, преди да престане да значи нещо. Всъщност, не е ли LOLspeak една езикова игра?
Да си спомним Философските изследвания на Лудвиг Витгенщайн и неговата концепция за езиковите игри. Според Витгенщайн, не е нужно понятията да бъдат ясно дефинирани, за да имат смисъл. Концепцията на Витгенщайн свежда езика до дейност, неотделима от живот, до форма на живот, която дава на езика и значението му. Според него, в своята условност езикът сам по себе си е игра по определени правила и от тази гледна точка LOLspeak е съвсем легитимен.
Съвременните лингвистки Лорън Гоън http://www.superlinguo.com/ и Джил Вон го ситуират точно в сферата на езиковите игри в своето изследванеозаглавено I can haz language play: Констукция и идентичност наLOLspeak.
Според тях, LOLspeak е комплексно и систематично реинтерпретиране на английския езикотличаващо се със симултанни игрови манипулации на всички нива от езика. За целите на изследването си те ползват колективно произведеното web съдържание като корпус, за да анализират някои от общите езикови игрови стратегии, ползвани в LOLspeak. Това включва морфологичен ре-анализ, анализ на атипичната структура на изреченията и „лексикалната игривост”. Така те успяват, да очертаят рамките, да нахвърлят скицата, плана (“sketch grammar”) на LOLspeak от различни структурни гледни точки: правопис и фонетика, речник, морфология, синтаксис, а също и на ниво субект-предикат.
Изводът им, най-просто казано, е, че в езика всичко може да се случи на базата на консенсус и сътрудничество. Правилата и тенденциите, предоставящи стандарт, могат да бъдат приети или отхвърлени от участниците като на игра. Не видях в референциите в края на изследването името на Чомски, но, все пак, не можах да не се запитам: доближава ли ни това изследване до тайните на езика и представите за него като за универсален, вроден ни инстинкт, опиращ се на единни граматически принципи, или ни отдалечава?


[1]LOL е съкращение от „LaughingOutLoud” – „смея се гръмко” (англ.) и се ползва нашироко като префикс в словотворчеството в мрежата.
[2] Srsly phenomenal: An investigation into the appeal of lolcats
 

Codex ex memes | Култура – Брой 1 (3011), 13 януари 2017

Обикновено, като чуем за меми[1], се сещаме за Internet меми – нещо не винаги стойностно, но пък разпространяващо се бързо като зараза в мрежата. На този феномен е посветен цял сайт – Know Your Meme, но не за него говоря. Говоря за meme в смисъла на културен аналог на гена (gene), който пренася през времето културни идеи, репликира се, мутира, еволюира и даже умира.
Та, в тази връзка, има ли Кодекс на мемите?
Хоп! Ето, че и „кодекс[2]” е дума, която в съвременността ползваме по инерция, най-често в тесния смисъл на система от закони в правото. Процесът на кодификация (съставяне на Кодекс) обаче може да се приложи за систематизиране на какви ли не неща, освен закони.
Представете си сега един Кодекс, систематизиращ последователността на появата и еволюцията на мемите в хода на човешката история. Етимологиите са отчасти това – те изследват живота на думите, разложени на морфеми, само че не под формата на система, а като отделни лингвистични факти. А понякога се случва така, че едни и същи идеи биват изразени с различни думи, или пък обратно – различни идеи се изразяват с едни и същи думи, доколкото не всяка нова идея произвежда нова терминология. (Обикновено всяка нова идея използва вече съществуваща терминология, докато не се развие дотолкова, че да изпита нужда от нов инструментариум.)
Ето защо би било крайно интересно да се синтезира един Codex ex memes, който да е като нагледна времева карта на това какви идеи са се срещали, допълвали, комбинирали или разделяли с течение на вековете. Би бил доста полезен организационен инструмент, с който да проверяваме дали една идея е оригинална или вече е хрумвала другиму. Би ни позволил дори да комбинираме идеи, които не сме и подозирали, че можем да комбинираме.
Нещо подобно вече съществува, но в друга област – това е каталогът Тематическа класификация и разпределение на фолклорно-митологическите мотиви по ареали на Юрий Берьозкин. Каталогът на Берьозкин е най-голямата база данни по сравнителна митология, която може да бъде разглеждана свободно в мрежата [на адрес http://myths.antropogenez.ru/] и си е de facto един Кодекс, в който, вместо меми, са кодифицирани митеми. (Митемите, това са единичните меми на мита, неговите „атоми”, конститутивните му съставки.)
На сайта ще видим колекция от огромен брой текстове, разпределени по теми, обозначени с букви. Примерно, „A” отговаря на темата „Слънце и Луна”. След буквата има цифра за обозначаване на тематичния раздел: A1 – „Древно слънце”; A2A – „Няколко слънца обгарят земята”; A2B – „Излишните слънца и луни са погасени” и т.н. Регионите, в чиито предели е записан текстът, пък са маркирани с поредица от двуцифрени числа. Така този корпус позволява с помощта на статистически анализ да се потърси мястото на спонтанно зараждане на един мит; да се проследят пътищата на т.нар. нетривиална дифузия – разпространението на мита по маршрутите на търговията в древността или на доисторически преселения; да се установи къде са разпространени в миналото, но вече отмрели и забравени митове, и т.н.
Доказателствената сила на подобен статистически анализ е винаги донякъде косвена и зависи от избраната методика, поради което винаги трябва да бъде подкрепена и по други начини, с други методики. Това обаче не намалява мощта на един Кодекс като инструмент за анализ, даже напротив – колкото по-мощен е инструментът, толкова е и по-мистичен. В тази връзка, невзрачните електронни Кодекси на съвременността далеч надминават по мистичност украсените си със злато средновековни свои предшественици заради възможността за извличане на информация от „нищото” – клъстерният анализ прави видимо невидимото, изважда наяве неподозирани модели, прави лесно сравняването и изследването им.
Но ако ще говоря за Кодекса най-общо, а не за някой Кодекс конкретно, представете си колко полезен би бил този инструмент в „мистична” област като управлението на Държавата. Представете си колко бързо би приключила точещата се вече четвърт век реформа, ако имахме инструмент, с който да проверим историята на възникване, репликиране, дублиране, припокриване и т.н. на разни текстове от Закона или брънки в администрацията!

 


[1]Думата е въведена е от Ричард Докинс в книгата му „Себичният ген“ (1976) при обсъждане на еволюционното естество на разпространението на идеи и културни явления. Миймовете се разпространяват в меметична среда, като прескачат от мозък в мозък чрез процес, който в най-широкия смисъл може да бъде наречен имитация. Според Ричард Докинс, разпространението на миймовете е проява на Дарвиновата теория под друга форма. (Уикипедия)
[2]Латинското caudex означава всъщност трупче дървесина.