Преди осем години на сайта Know your meme (Знай своя мем) беше вписан един феномен, който не само, че не отшумя бързо по подобие на много други, но и натрупа сериозна история с годините. Става дума за LOLcats1] – картинките със смешни котки, придружени от текстове на още по-смешен, насилен английски, познат като LOLspeak. LOLcats е не само популярен, той е предмет и на академичен интерес. През 2012 г. в „Huffington post” се появи новината, че някоя си Кейт Милтнър от Лондонското училище по икономика е защитила магистърската си степен с дисертация, озаглавена “Срзно феноменално: едно изследване върху привлекателността на LOLcats2]”. Тезисът й относно популярността на този феномен се крепи на аргумента, че ежедневната колективна креативност сближава хората и служи за проводник на основните елементи на човечността. Аз, разбира се, няма да ви занимавам с този текст, проследяващ еволюцията на котенцата от съвременната Web 2.0 назад към народното творчество и радостта от създаване на смислени връзки между хората, а по-скоро ще привлека вниманието ви към… езика на LOLcats. Съвсем сериозно! На LOLspeak усилено и ежедневно се твори. По аналогия на LOLspeak, има и LOLcode – езотеричен програмен език, който обаче си е напълно работеща система от правила за манипулация на данни по критериите на „целостността по Тюринг”. А на Wiki може да се открие даже превод на Библията на езика на LOLCat с всичките там истории за Адам и Ева, Ной и Каин.
Що за глупост е това? – ще попитате. Що за странна девиация е този LOLspeak и защо да е интересен? Някои го оприличават на бебешки език, но неговата основа е друга. Със своите странно спрегнати глаголи, правопис и синтаксис, той е по-скоро пародия на начина, по който си служат с езика масата едва поназнайващи английски потребители в зората на глобалната мрежа – Usenet. Някои пък го отдават на желанието на хакерите да си служат с крипто-език, та сигурно затова е открай време приписван на Интернет жаргона. Всъщност, LOLspeak прилича твърде много на езиков експеримент, който сякаш има за цел да подложи езика „на опън и натиск” и да провери колко точно може да бъде деформиран, преди да престане да значи нещо. Всъщност, не е ли LOLspeak една езикова игра?
Да си спомним Философските изследвания на Лудвиг Витгенщайн и неговата концепция за езиковите игри. Според Витгенщайн, не е нужно понятията да бъдат ясно дефинирани, за да имат смисъл. Концепцията на Витгенщайн свежда езика до дейност, неотделима от живот, до форма на живот, която дава на езика и значението му. Според него, в своята условност езикът сам по себе си е игра по определени правила и от тази гледна точка LOLspeak е съвсем легитимен.
Съвременните лингвистки Лорън Гоън http://www.superlinguo.com/ и Джил Вон го ситуират точно в сферата на езиковите игри в своето изследване, озаглавено I can haz language play: Констукция и идентичност наLOLspeak.
Според тях, LOLspeak е комплексно и систематично реинтерпретиране на английския език, отличаващо се със симултанни игрови манипулации на всички нива от езика. За целите на изследването си те ползват колективно произведеното web съдържание като корпус, за да анализират някои от общите езикови игрови стратегии, ползвани в LOLspeak. Това включва морфологичен ре-анализ, анализ на атипичната структура на изреченията и „лексикалната игривост”. Така те успяват, да очертаят рамките, да нахвърлят скицата, плана (“sketch grammar”) на LOLspeak от различни структурни гледни точки: правопис и фонетика, речник, морфология, синтаксис, а също и на ниво субект-предикат.
Изводът им, най-просто казано, е, че в езика всичко може да се случи на базата на консенсус и сътрудничество. Правилата и тенденциите, предоставящи стандарт, могат да бъдат приети или отхвърлени от участниците като на игра. Не видях в референциите в края на изследването името на Чомски, но, все пак, не можах да не се запитам: доближава ли ни това изследване до тайните на езика и представите за него като за универсален, вроден ни инстинкт, опиращ се на единни граматически принципи, или ни отдалечава?