Публикувано на

Кои са DMOZ | Култура – Брой 23 (2506), 20 юни 2008

Винаги ще има начини да се манипулира работата на една търсачка. Ставало е дума за стратегията с манипулирането на PageRank показателя в Google и фермите за линкове, както и за това, че тази безскрупулна стратегия се прилага от някои SEO (оптимизатори на търсачки). Собствениците на търсачки от своя страна се стремят да се борят с явлението, но филантропията и страстта очевидно не им достигат, а усилията на техните сравнително малобройни платени колективи са повече от неефективни срещу непрекъснато разрастващата се и все по-хаотична Web. Тъкмо от филантропия и страст към релевантното търсене навярно гражданите на Мрежата са намерили за необходимо да се обединят в т. нар. Open Directory Project (ODP). ODP е инициатива вдъхновена от Open Source идеалите и е основана на напълно доброволни начала. Според информацията изнесена на сайта на проекта това е най-представителната, редактирана от хора директория в Web, компилирана от широка, самоуправляваща се общност от редактори-доброволци.

ODP се хоства и администрира от Netscape Communication Corporation, а в проекта са се включили търсачките AOL Search, DirectHit, Google, HotBot, Lycos, Netscape Search и много други.

Звучи някак анахронично: търсенето по ключови думи, представляващо един от атрибутите на Web 2.0 се оказва неефикасно и трябва отново да се връщаме към отживелицата на директориите. Защото ODP не е нищо друго освен web директория, чиято цел е не да оценява, промотира, оптимизира сайтове за целите на търсенето, а да индексира и категоризира сайтове. Директорията просто предоставя данни, същите тези, които вие сте дали, включвайки се в ODP с цел вашите ресурси да са по-лесно откриваеми в мрежата. Данните се предоставят и ползват доброволно и безплатно, стига да сте в съгласие с лиценза, на http://www.dmoz.org/license.html.

Дотук всичко звучи прекрасно, но каква е все пак реалността? Какво привнася в ODP човешкият фактор, в случая редактора, в процеса на търсенето? (Да уточня: вместо съкращението ODP често се ползва акронимът DMOZ, който идва от Directory Mozilla, заради популярния браузър на Netscape.)

В мрежата все по-често се срещат описания на начини по които един недобросъвестен, некомпетентен или може би злонамерен редактор може да навреди на сайтовете в подопечния му сектор. Например, въпреки предоставените от вас заглавие и описание на сайта ви, няма гаранция че те ще останат нередактирани и то по възможно най-неподходящия за вас начин. Ако сте брокер на недвижими имоти по Черноморието, доста зле ще е за вашия бизнес, да бъдете индексирани в „…/real-estate/sofia/“. Също така ще ви е много трудно да установите на какви ключови думи реагира търсенето за вас и дали има нещо общо с ключовите думи, които вие желаете. Този трик е извънредно трудно да бъде изобличен, тъй като се прилага с довода, че заглавия и описания се редактират с цел да бъдат по-описателни и по-малко промоционални. Това обаче може да се окаже в пряк ущърб на ценността на сайта ви.

Друга причина за недоволство би могла да е дългото чакане да бъде добавен сайтът ви в директорията (ако изобщо бъде добавен), като никой не ви обещава и че ще получите обяснение за отказа.

Напълно възможно е също недобрият ранг на сайтовете ви да се дължи на това, че редакторите честичко променят домейните. Една седмица домейнът ви може да е www.domain.com, на следващата domain.com, а на по-следващата да има добавен „/“ накрая или дори да изглежда така: www.domain.com/index.html.

Как можете да се защитите от подобни произволи? Тъй като ODP се брои за самоуправляваща се общност, на сайта е предвидена система за докладване на нарушения: http://report-abuse.dmoz.org/.

Навярно има смисъл от нея, стига да успеете да докажете нарушение спрямо вас на някой, чиито тактики са ви неизвестни.

Бихте могли също така да се опитате да станете самите вие редактори. (http://www.dmoz.org/help/become.html)

А за по-сигурно бихте могли да стоите по-далеч от DMOZ Не вярвам от това прогресът сериозно да пострада.

Публикувано на

Хай-тек и нео-барок | Култура – Брой 37 (2476), 02 ноември 2007

Разглеждайки програмата за тазгодишния OpenFest*, бях сигурна, че отивам на събитие, изцяло вдъхновено от идеята на Тим О’Райли за web 2.0 като среда, все така благоприятна за предприемачите, въпреки поуките от краха на web 1.0. Предчувствията ми се оказаха верни! Двата дена лекции и дискусии, разположени в три зали на Военния клуб, трудно ще се вместят в предоставения ми формат, дори да пренебрегна тези, посветени на чисто технологичните новости, ето защо ще се съсредоточа само върху Bar Camp web 2.0 като най-оживено.

Мероприятието, замислено от Богомил Шопов като работна среща, започна с представяне на присъстващите. В залата се оказаха програмисти, студенти, дизайнери, блогери, предприемачи, но най-вече любопитни. Представителите на старите медии или не се разконспирираха (с изключение на мен), или не присъстваха, въпреки че в. Капитал бе споменат сред поддръжниците.

Същинската част започна с една идея на предприемача Михаил Михайлов а.k.а. Mike Ramm за web 2.0 проект, а именно за онлайн фразеологичен речник, чийто интерфейс да позволява самите потребители да публикуват и редактират преводи, като оценката да става с гласуване – механизъм, който не би позволил злоупотреби и би работил безотказно, обаче само при наличието на необходимата критична маса грамотни ползуватели. Все пак за стартирането на подобен проект би било нужно само регистриране на домейн и инсталирането на подходящ софтуер – нещо, което странно защо, никой от присъстващите не предложи, да стори.

Разговорът продължи с темата за платеното блогерство и Димитър Веселинов, познат в мрежата като divedi . Заради активността си като блогер той получи наскоро предложение да стане платен автор на българския клон на MyKinda – виртуална мрежа за следене на световните иновации, тенденции, идеи и бизнес в IT областта. А предложението е било на Лий Уилкинс, англичанин, чието име се свързва, освен с MyKinda, и с портала за обмен на видео и аудио-файлове podcasting.com и мрежата за професионалисти XING. Понеже темата за платеното блогерство ме интересува, аз попитах: къде ще се дянат неплатените блогери тогава? И освен това, какво ще ни гарантира, че тъкмо блогове, занимаващи се със скрит маркетинг, политически инсинуации и прочие, няма да се окажат сред най-процъфтяващите? И не на последно място: мрежата е непроизводителна. Тя е добра за разпространяването на вече появили се идеи, но не и за появата им. Иноваторите също ли ще са така добре платени, както и тези, които се занимават с маркетинга на иновациите? На въпроса за независимостта включилият се Майк Рам бързо ми отговори, че независими автори с независими мнения няма. След което дискусията се разрази и колабира в собственото си оживление и никакъв конкретен отговор не получих, но пък и не настоях, защото трябваше да остане време и за другите събеседници.

Станислав Божков – студент в ТУ София и съсобственик на svejo.net, за която вече писах, разкри пред аудиторията, че всъщност става дума за крайно нискобюджетен проект на група хора на средна възраст 22 години, инвестирали единствено в името на домейна и в погълнатото в процеса на работа кафе. Станислав говореше с ентусиазъм за начинанието си, въпреки констатираната вече нефизиономичност на българските социални мрежи и не на последно място, на изопачаването на самата идея за така наречения „социален букмаркинг‛ – мрежите не служат толкова за споделяне на интересни връзки и информация, колкото за място, откъдето всеки може да популяризира блога си.

Web 2.0 BarCamp не успя да се вмести в предоставеното му време, колонката ми също заплашва да надхвърли лимита си, ето защо ще завърша с темата за финансирането на Web 2.0 проекти… Въпреки че с очите си видях как разни хора си стискат ръце с намерение за съвместна работа, дискусията по тази тема би могла да се изчерпи с едно единствено крилато изречение: трите най-изпитани начина да загубиш парите си са: жени, хазарт и Web предприемачество, като жените са най-разпространеният, хазартът – най-стилният, а Web – най-сигурният начин.

Защото мрежата е капитализъм с обратен знак. Бъдещето ще го потвърди.

*OpenFest – ежегоден празник на отворения код, организиран у нас от 2003 година насам от Инициативния комитет на българската free/open source общност (Фондация ‛Отворени проекти‛, Сдружение ‛Свободен софтуер‛, Интернет общество – България, Creative Commons – България и др.)